АКТУАЛНО

На 11 май 2015 г. се навършиха 25 години от възстановяването на Радикалдемократическата партия в България!

Малкият народ от глобалното село Печат
Написано от Десислава Лещарова   
Не е добре да се започва с цитат, но се изкушавам да наруша правилото, защото текстът звучи толкова съвременно, че ми е трудно да повярвам, че е писан преди осемдесет години. Авторът е Гео Милев, а статията - Българският народ днес - е публикувана в сп. ”Везни”, 3, 1921, №3: “Днес - като резултат на една непрестанно кресчендирана социална злина – българският народ е подложен на най-голямо изпитание, скован е в най-голямо омаломощаване. Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър.” И ако тези думи са били в сила за България след две национални катастрофи, още по-актуални са днес, когато в началото на третото хилядолетие българското общество се люшка между Изтока и Запада; между балканската си душа и европейското си лице; между съхраняването на националната идентичност и приобщаването към космополитния дух на света.
Когато говорим за физическото и духовно оцеляване на българската нация, която е част от размирните Балкани и е кръстопът между Европа и Азия, не трябва да забравяме, че става дума за една малка държава и малък народ. Проблемът за “малкия народ” е занимавал български историци и политици от периода между двете световни войни. Не случайно. Не е нужно обяснение защо при една световна криза страдат най-много “малките народи” (освен ако не са привилегировани нации от типа на Швейцария). Де да беше и българската нация в тази категория. Сигурно щяхме да сме привилегировани, ако бяхме случили на поробител или на освободител или поне на държавници. Да, ама не.
Поради това днес с още по-голяма сила, отколкото в навечерието на Втората световна война, стои въпросът за положението на малкия народ. Особено когато малкият народ е длъжен да заеме позиция по отношение на международен проблем, какъвто е случаят с Ирак. Казвам, че малкият народ е длъжен, защото не му е позволено да бъде неутрален. Просто няма как да бъдеш независим, когато си част от Европа и света, но не си в състояние да определяш нито европейската, нито световната политика. Няма как да бъдеш неутрален, когато се бориш за признание от европейски и евроатлантически структури, а корените ти са балкански. И в последния факт няма нищо лошо.
Лошото произлиза от прекомерното отдръпване от корените. То е причина за несигурността и “люшкането”. Отдалечаването от самобитността ни лишава от възможността по-лесно да се интегрираме сред другите европейски нации. Националните ни ценности не са в противоречие с общите европейски ценности. Напротив. Колкото повече ги развиваме, толкова по-полезни бихме били в голямото европейско семейство, на което предстои да хармонизира националните ценности на своите членове. Колкото по-дълбоко преживяваме своята национална характерология, толкова по-голям интерес ще предизвикаме в балканските си и европейски партньори. Разбира се, изключвам бруталния национализъм във всичките му форми. Не е нужно натрапчиво да афишираме своята специфика. Това няма да ни направи по-симпатични. В същото време можем да бъдем колоритни и различни без да пречим никому. Обезличаването не е донесло дивиденти на нито един “малък народ”.
Малкият народ не разполага с потенциал за големи цели, надхвърлящи пределите на неговата държава. Затова не е и необходимо да си поставя непосилни задачи. Двадесети век бе белязан от националната идея, от развитието на националните държави. В двадесет и първи век мислим, надхвърляйки рамките на отделната нация и държава. Информационното общество налага нов ценностен модел. Този факт, обаче не пречи “малкият народ”, какъвто е българският, да развива своето национално самосъзнание. Имам предвид развитие на всички компоненти на националното самосъзнание: език, история, религия, морал, култура, изкуство. Това би утвърдило духовното единство на нацията, а само една духовно осъзната и единна нация е способна да изгради ценностната система на гражданското общество и да поеме предизвикателствата на глобализма.
Има ли българската нация потенциал да превърне националния си дух в съзидателна сила?