АКТУАЛНО

На 11 май 2015 г. се навършиха 25 години от възстановяването на Радикалдемократическата партия в България!

Топлофикацията - вечният проблем Печат
Написано от инж. Цоньо Ботев   

От доста време в България се води безплодна дискусия. Справедливо ли си плащаме разходите за топлофикация? Спорът се разгаря, идеи никакви. Спорът го има, но е неравностоен. Павел Кърлев и група граждани срещу бездушни чиновници и некомпетентни законодатели. Явно неравностоен и без очаквани положителни резултати.
Корените на спора са далеч назад във времето. Идеолозите на социализма ни вкараха в капана на "социалистическото общежитие", където всеки ще работи "според възможностите си", а всеки ще получава "според потребностите си". И ни построиха едни панелки, в които съжителствуваме по 50-100 семейства, а парното ни се отчита по един топломер. От там тръгна всичко и сега никой не може да се оправи. Не че няма Закон за енергетиката. Не че няма желание да се реши проблема. Няма идеи. Няма и опит да се излезе от омагьосания кръг. 

За да не излезе, че съм голословен критикар, ще се опитам да докажа колко погрешен е подходът за решаване на проблема с топлофикацията.
Позволявам си да твърдя, че дори при сега действуващите закони няма правно основание всеки от нас поотделно да има договор, с което и да е топлофикационно дружество. Ние просто нямаме допирни точки (с изключение на водомера за топла вода). Съгласно действуващия Закон за измерванията, за да се осъществи търговска сделка, в която продуктът се предлага в количество, което трябва да се измери (както в случая с топлоенергията), е необходимо партньорите в сделката да имат възможност чрез средство за измерване да докажат, че продуктът е доставен в количество, което е измерено чрез същото това средство за измерване. В масовия случай в България, обаче, няма такава възможност количеството топлина за всеки "клиент" да се отчете чрез средството за измерване (в случая топломер). От тук излиза, че индивидуалният потребител на топлоенергия не може да бъде клиент на "Топлофикация". По никакъв начин!
Не е вярно и другото - че всички живеещи в един блок сме "съдружници". Просто не е вярно. Аз твърдя, че нямам никакви допирни точки по отношение на топлофикацията с моите съседи на етажа. Не приемам аргумента, че има топлообмен между апартаментите. За да има топлообмен, трябва да има температурна разлика. А тя в случая клони към нула. Те са на други вертикални топлопроводи, с които аз нямам нищо общо. А и те с мен. Това значи, че ако на всяко вертикално разклонение се постави топломер, проблемите между съседите ще намалеят многократно. Това е проблем, който лесно може да се реши при подмяна на абонатните станции. В моя случай вместо 64 "съдружници", аз ще имам само 16. И по-лесно мога да се разбера с тях, отколкото със всички в блока.
Друг е въпросът, че никой няма право да ми удържа 10% от топлинната енергия след като притежавам 1,58 % от общата площ в жилищния блок. Така пише в нотариалния ми акт. Другото е или беззаконие или неточно формулиране.
За какъв "пълен отопляем обем по проект" говорим, когато в коридора и в тоалетната по проект (а у нас и в кухнята) няма монтирани радиатори? Ами терасата? И за нея ли трябва да плащам?
Следващият момент е, че някой е решил, че може да разпореди на непознати и нежелани от мен хора, без разрешение от прокуратурата да ми разглеждат апартамента когато пожелаят. На какво основание? Защо депутати си позволиха да нарушат Конституцията и да нарушат правата ми? Става дума за фирмите за топлинно счетоводство. Нямам никакъв упрек към тях. Те не са виновни. Но защо Законът за енергетиката ме задължава да си поставям някакви индикатори, на които не вярвам и няма как да докажа, че не ме лъжат. Топлинните разпределители не са средство за измерване и не могат да се използват при търговски плащания според същия този Закон за измерванията. Те не отговарят на изискването за средство за измерване, т.е. нямат метрологични характеристики, не са от одобрен тип, не са минали първоначална проверка и не подлежат на последваща проверка. Защото нямат клас на точност и никой няма основание да им вярва. Защото е морално остаряло средство и не би трябвало да се използува.
Изводът е, че топлинни разпределители могат да бъдат използвани само по желание на ползващите един топломер за приблизително разпределение на консумираната топлоенергия. Но не могат да бъдат задължителни.
Какви са тези фирми за топлинно счетоводство и какво отношение имам с тях? Посредници? Между кого и кого? Ако са истински посредници, нека да сключат договор с "Топлофикация", а ние да сключим договор с тях. Те да имат достъп до топломера и да плащат. Те да си търсят парите от онези, които не плащат навреме. Но при условие, че това става след преговори, а не с ултимативни клаузи, каквито са договорите на всички монополисти в България. Другото е пар ексаланс комунизъм в действие. Даже в изроден вид.
Друг е въпросът, че по света, включително в Санкт Георген в Германия се произвеждат индивидуални средства за измерване на топлина, които с радиовръзка изпращат данните за консумираната топлинна енергия директно на производителя. И струват колкото прословутите "разпределители". И няма посредници. Няма конфликти. Няма далавера.
Сега няколко логични твърдения, които могат да се докажат:
Пълният отопляем обем по проект на почти всички клиенти на "Топлофикация" е завишен. Друг е въпросът, че ако става дума за инсталирана мощност, то трябва да става дума за мощност на радиаторите.
Процентът за сградна инсталация във всички сгради е различен, но в никакъв случай не е между 10 и 30 %.
Няма никакъв смисъл от цена до 250 квтч и цена над 250 квтч. "Икономията" за всяко домакинство за София е точно 0,9725 лв. на месец.
Няма смисъл цената за подгряване на вода да е с различна, но много близка с цената за отопление. "Икономията" за двама потребители за един месец е 0,19 лв.
Въпросът за топлата вода е по-сложен:
  • има норматив за разход в кубически метри за едно денонощие;
  • топлоенергията за подгряване на вода се взема като някаква неизвестна част от топлоенергията, отчетена от топломера в киловатчаса (смешно е, че се отчита до четвъртия знак след десетичната запетая);
  • потребителите имат водомер за топла вода (на места и по два), който не представлява интерес за монополиста (не е ясно и чия собственост трябва да бъде);
  • на никого не е ясно до каква температура се подгрява водата, тъй като почти няма потребител, който да познава общите правила, а и няма възможност за контрол.
    Не може да се използва софтуер, свързан с измервания, за търговски разплащания ако той не е валидиран.
Възприетият подход може да бъде използуван единствено, ако се разглежда като метрологична система "топломер - индивидуални разпределители - софтуер", за която се разработи методика за проверка в съответствие със Закона за измерванията и наредбите към него. В системата би трябвало да се включи дори водомерът за топла вода и термометри.
От всичко изложено дотук се вижда, че цялостният подход е тотално сбъркан. Вижда се, че "социалният подход" е безсмислен. По-смислено е ако се премахне необоснованото толериране на 18% от българските граждани, които заради привилегията, че са топлофицирани, получават дотации от държавата.
Изходът от тази ситуация е само един. Да се спре приемането на нов Закон за енергетиката. Да се разработи изцяло нова, опростена, но справедлива концепция за плащането на топлоенергия, съобразена с действащото българско законодателство, която след обществена дискусия да бъде приета и ползвана за дълъг период от време безконфликтно и взаимно изгодно.