АКТУАЛНО

На 11 май 2015 г. се навършиха 25 години от възстановяването на Радикалдемократическата партия в България!

Историческа справка за развитието на българските гербове от Средновековието до 1930 година Печат
Написано от РДП   

Историческа справка за развитието на българските гербове от Средновековието до 1930 година


Българският герб през Средновековието

В българската символика, с малки изключения, лъвът намира най-широко разпространение като символ на сила, власт, могъщество, воля за свобода, храброст и твърдост.
Първата поява на лъва в българската средновековна символика е в “Чаталарския надпис” или както е познат, надписът от Омуртаговата колона (821 г.).
“… И поставиха в този дворец четири колони и върху колоните поставиха два лъва…”
Изправен лъв върху реверса на медни монети е сякъл цар Иван Шишман (1371-1395 г.).


Върху фрагмент от стенопис от Велико Търново от ХІІ век намираме ново потвърждение, че и Асеновци са приемали лъва като лична царска инсигня. На щит с триъгълна (варяжна) форма е изобразен изправен, обърнат на дясна хералдическа страна златен лъв на тъмночервено поле.
За съжаление още в зараждането си тази хералдическа традиция е пресечена от османската експанзия в края на ХІV век.
Следващите символи, свързани с името на България, намираме в много писмени източници от епохата. Един от най-известните е “Хроника на Констанцкия събор”. В неговия препис “Олендорфски кодекс” (1450 г.) поместените два герба на България (Илюстрация № 1) са коренно различни. Първият - в испански щит един над друг са разположени три лъва. Горната част на щита завършва с императорска корона. Вторият герб - също в испански щит е изобразен изправен, обърнат на дясна хералдическа страна коронован лъв. Щитът завършва с княжеска корона.
Същият герб с три тичащи, разположени един над друг златни лъва върху испански щит, завършващ с императорска корона (Илюстрация № 2), намираме в ръкописа на Грюненберг “Allgemeines Wappenbuch” (1483 г.).
В препис на сборника на Солис (1555 г.) от К. Неорич (1595 г.) са изобразени държавните и областните гербове на южните славяни. Българският герб представлява обърнат на дясна хералдическа страна, изправен, въоръжен коронован червен лъв във френски щит, завършващ с корона.
В излязлата от печат през 1596 г. книга на Hulsius “Chronologia” гербът на България представлява изправен, коронован, въоръжен лъв върху щит с триъгълна (варяжна) форма. Могат да се дадат различни тълкувания за поместените в полето на щита звезда и луна. По-особеното тук е, че вероятно поради грешка на гравьора срещаме един от малкото случаи на обърнат на лява хералдическа страна лъв.
Гербовете на южнославянските държави са отпечатани в книгата на Mavro Orbini (1601 г.). Тук гербът на България представлява изправен, въоръжен, коронован лъв, обърнат на дясната хералдическа страна. Щитът завършва с корона.
В Алтхантовия ръкописен гербовник в герба на България е изобразен изправен, обърнат на дясната хералдическа страна въоръжен и коронован червен лъв на златно поле. Тук за първи път срещаме раздвоена опашката на лъва, а короните са с изразено бароково влияние.
Същите, явно повлияни от Алтхантовия ръкописен гербовник решения на българския герб (Илюстрация № 3), виждаме и в други писмени източници от това време.
С много ниски художествени качества е изработен гербът на България в хералдическия сборник “Фойнически гербовник”. В изрязан германски щит, завършващ с корона, е изписан червен коронован лъв на златно поле. От същия период и със същите качества са и други гербове на България, поместени в писмени източници. Индивидуалните гербове са червен лъв на златно поле. Липсата на корона над лъва в някои от гербовете е обикновен пропуск на преписвача, защото в общите гербове лъвът е задължително с корона. Необичайно решение, отнасящо се до вида на щита и позата на лъва срещаме в излезлия през 1680 г. труд на френския историк Du Cande. Щитът е с неправилна форма, а лъвът е съвършено изправен, обърнат на дясната хералдическа страна, коронован и въоръжен.
В Оловския гербовник в отделните гербове българският представлява изправен, обърнат на дясната хералдическа страна, коронован и въоръжен лъв в германски щит, който завършва с корона.
В Берлинския гербовник от края на ХVІІ век гербът на България за последен път се появява като изправен, обърнат на дясна хералдическа страна, коронован и въоръжен червен лъв на златно поле, във форма на изрязан германски щит, завършващ с антична корона.
В съставената през 1694 г. от Павел Витезович в ръкопис книга “Стематография”, отпечатана през 1701 г., вече се среща обърнат цветови вариант, който се запазва във всички по-следващи издания. Българският герб представлява изправен, обърнат надясно, коронован и въоръжен златен лъв на червено поле във формата на испански щит с царска корона над него.
Ако при Витезович можем да говорим за високо художествено майсторство на изпълнението, то излязлата през 1741 г. “Стематография” на Христофор Жефарович е пример за професионализъм в гравюрата и познания за хералдиката (Илюстрация № 4). Влиянието й в Българското възраждане е неоспоримо - от Паисий и “История славянобългарска”, от преписите й, до фреските в Рилския манастир и до изработването на първия държавен герб след Освобождението.
Българският герб в законника на Сарака, излязъл в Дубровник през 1746 г., представлява изправен, обърнат надясно, коронован и въоръжен златен лъв върху червено поле във формата на германски щит. Тук над щита за първи път срещаме рицарски шлем с намет и златна корона.
Отново рицарски шлем с антична корона над щита виждаме в отделния герб на България в “Codex Kevesic”, работен след 1746 г. В щита - изправен, обърнат надясно, въоръжен, коронован златен лъв на червено поле.
Гербовете на България в различните преписки на “История славянобългарска”, в “Ахтаровия сборник” (1842 г.), първи и втори Търновски (Славейкови) преписи носят влиянието на “Стематография”-та на Жефарович. Влиянието на тази книга е видно и в бойното знаме за българските доброволци, воювали в Руско-турските войни за свободата на отечеството. На лицевата страна на знамето е гербът на България - в испански щит, на червено поле, изправен, обърнат надясно, коронован и въоръжен лъв. Над щита - златна корона, а отдолу за първи път срещаме кръстосани зелени клонки - дъбова и лаврова.
Различен е гербът на България и в Царственика на Христаки Павлович. Непосредствено под заглавието на гл. 3 е поместено изображение на българския герб - върху кръгъл щит изправен - изправен, обърнат надясно коронован лъв.

Илюстрация № 1 Илюстрация № 2 Илюстрация № 3 Илюстрация № 4

Българският герб в националноосвободителните борби до Освобождението

В този период националният символ присъства най-вече в печатите, с които са си служили Българският таен революционен комитет, други родолюбиви организации и чети, дейци от националноосвободителното движение.
На печата от 1862 г. е изобразен изправен, обърнат надясно, въоръжен и коронован лъв, държащ в предните си крака меч и кръст и тъпчещ повалени отомански знамена.
Подобен по съдържание и стил е и печатът на Централния български революционен комитет от 1876 г. - обърнат надясно, изправен, въоръжен и коронован лъв с меч и кръст в предните крака.
От същата 1876 г. е и гербът на България от знамето на четата на Филип Тотю - в германски щит, изправен, коронован и въоръжен лъв. Над щита - корона.
Друг печат от разглеждания период е този на Българското народно общество (1868 г.), с който са подпечатвани пълномощия и прокламации. Той съдържа изправен, обърнат надясно въоръжен лъв - без корона, в английски щит. Тук короната увенчава в горния край щита.

Печатът на Левски

През 1870 г. в писмо до Данаил Попов Левски описва печата: “… в средата лъвче с корона… Из устата му Смърт или Република…”
Печатът, който получава Левски в 1871 г. е с лъв без корона. В друго писмо до Данаил Попов той пише: “С Димитър Общий получихме писмата и печатът; печатът е във всичко добър, само левът няма корона, защо така? Ако е сбъркано трябва друг да се поръча.”.
В изгражданите от Левски структури всеки местен комитет е имал свой печат. Много от тях са изработвани по западен образец, а един дори е сходен с първия държавен герб на Княжество България - в централната част на печата е поместен герб - обърнат надясно, въоръжен, коронован лъв. Хермелиновата мантия, която обгръща щита, завършва в горния край с княжеска корона.
С корона са лъвчетата на калпаците на въстаниците от Копривщица и Панагюрище.

Българският герб от Освобождението до 1930 г.

Темата за националния символ след Освобождението е изключително сложна. За дълъг период личните и фамилните гербове на княз Александър Батенберг и княз Фердинанд Сакскобургготски се вплитали в държавния. Непосредствено след Освобождението се утвърждава новото устройство на държавата чрез нейния основен закон - Търновската конституция. Въпреки текста на чл. 21, че гербът на Княжеството България трябва да бъде “Златен коронован лъв на тъмночервено поле. Над полето княжеска корона.”. И Александър Батенберг и Фердинанд Сакскобургготски успяват да наложат в държавния символ елементи от родовите и фамилните гербове.
Първоначално до изработването на герба се приема лъвът и щита от “Стематография”-та на Жефарович, монтирани в хермелинова мантия с княжеска корона над нея (Илюстрация № 5).
По-късно в приетата форма на държавен герб ясно личи намесата на княза. Най-напред се изработва неговата голяма (тържествена) форма. Тя представлява германски щит, в който на червен фон е изобразен изправен, обърнат надясно, коронован, въоръжен златен лъв. Щитът завършва с княжеска хесенска корона и се придържа от два щитодържателя - два златни лъва, които държат в единия си преден крак турнирно копие с националния трицвет. Композицията отдолу завършва с декоративен фриз, върху който са стъпили лъвовете, и е монтирана в пурпурна хермелинова мантия, която завършва с куполообразна шатра, увенчана с хесенска корона (Илюстрация № 6). При дебатите през 1880 г. във ІІ Обикновено народно събрание, относно приемането на Закон за сечене на български монети Стефан Стамболов предлага девиза: “Съединението прави силата”. Независимо, че девизът става част от държавния герб и е изписан върху фасадата на сградата на Народното събрание, официално едва през 1930 г., когато се приема Законът за държавния печат и се утвърждава голямата форма на държавния герб, той влиза в употреба.
След възкачването си на българския престол княз Фердинанд Сакскобургготски променя някои основни елементи в държавния герб - в нарушение на Търновската конституция. Първоначално върху гърдите на лъва е монтиран малкия герб на Саксония. А по-късно, след брака на монарха с княгиня Мария Луиза през 1893 г. трилистниците от саксонската корона са заменени с бурбонски лилии. Отделно към короната са прибавени панделки (ленти) с националния трицвет и пискюли, които вече я правят царска.
От същото време е и новият личен герб на княз Фердинанд Сакскобургготски. Щитът е побългарен - изрязан германски. На червено поле е изобразен изправен, обърнат надясно, коронован и въоръжен златен лъв, с наложен на гърдите герб на Саксония. Над щита - княжеска корона, около щита - огърлие на Ернестинския орден. Щитодържателите са два златни короновани лъва, стъпили върху златни клонки, върху които е прехвърлена бяла лента с националния трицвет и девиза “Верност и постоянство”. Той се запазва за кратко, но става база за всички последващи разработки до герба на Народна република България.
По-късно, след абдикирането на цар Фердинанд Сакскобургготски, на българския престол се възкачва неговият син - цар Борис ІІІ. Той премахва положения върху лъва Саксонски герб и въвежда форма, която отговаря на текста на чл. 21 от Търновската конституция.
До 1930 г. непрекъснато се правят промени както в държавния, така и в династичния герб на монарха. Те не се одобряват в парламента, не се вписват в конституцията и се преплитат един в друг. Причината може да се потърси и в общата формулировка на чл. 21.
През 1930 г. ХХІІ Обикновено народно събрание приема Закона за държавния печат. Той урежда въпросите около държавния герб, който е разработен в две форми - голяма или тържествена (Илюстрация № 7) и малка. Тържествената форма намира приложение и в държавния печат. Малката форма е без щитодържателите и девиза (Илюстрация № 8).
Династичният герб е разработен също в два варианта. При голямата форма разликата от държавния е в девиза, който тук е “Верност и постоянство” и около щита е прехвърлено огърлието на ордена “Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий”. При малката форма разликата е в присъствието на огърлието.

Илюстрация № 5 Илюстрация № 6
Илюстрация № 7 Илюстрация № 8

(Тази историческа справка е публикувана в бр. 51 - 52 от 22. ХІІ. 1993 - 4. І. 1994 г. на в. “Век 21”. Съставена е с любезното съдействие на г-н Христо Дерменджиев - най-добрия специалист, работещ в областта на хералдиката в България. Заглавието е на “Радикалдемокрация”.)