АКТУАЛНО

На 11 май 2015 г. се навършиха 25 години от възстановяването на Радикалдемократическата партия в България!

“Нова десница” ли? Не е толкова просто! Печат
Написано от инж. Цоньо Ботев   
Един български политик се опита да монополизира дясното политическо пространство и жестоко сгреши. Първо, защото отвори огромни свободни пространства в дясно, а е известно, че в политиката вакуум няма и второ, че така разпръсна дясно мислещите хора в България, че скоро не се вижда перспектива те да работят заедно в името на България.

Днес десницата е разединена много повече, отколкото някой в България може да си помисли. По много причини: идеологически, политически, исторически, личностни и т. н. Днес за принадлежност към дясното пространство претендират много партии - кои с право, кои - без право. Така или иначе, те съществуват - по-големи и по-малки, либерални, християндемократически и консервативни. Всички те търсят място под слънцето и се надяват, че могат да бъдат полезни на България. Но са разединени, слаби, без възможности за медийна изява, заради автоцензурата или по-вярно цензурата, наложена от хората с пари - в политиката и извън политиката.
Идват местни избори и всеки политик мисли какъв да бъде подходът към тези избори сега, когато българинът е отвратен от политическата класа, особено от партиите, представени в Народното събрание. Това вероятно е бил поводът, който накара Християн-демократичния съюз и Фондация “Ханс Зайдел” да организират на 14 и 15 февруари 2003 г. консултативна среща на партиите от дясното политическо пространство. На тази консултативна среща се отзоваха съвсем добронамерено девет политически партии, а именно: Християн-социален съюз, Български демократичен форум, Български демократичен съюз “Радикали”, Българска евродесница, ВМРО, Гражданска партия за България, Консервативна партия (КеП), Радикал-демократическа партия в България (РДП) и Съюз на репресираните от комунистическия режим. От поканените не се явиха и не взеха участие Съюз на демократичните сили (СДС), Съюз на свободните демократи (ССД) и Национално движение Симеон Втори (НДСВ).
Не знам какви са били критериите за покана. И не искам да питам. По-важно е какво се случи и какви са изводите от това.
Може би най-важният факт е, че представителите на девет партии седнаха на една маса и в продължение на два дни търсеха общи позиции. И като че ли с това добрата новина свърши. Защото през втория ден се намери един председател на партия, който беше решил, че е велик, единствен, лидер и развали всичко. Обявената с апломб “Нова десница” след опита на Евгений Бакърджиев да я оглави и да я институционализира, без да е упълномощен, просто не съществува. Напротив, още на другия ден чухме реакцията на Красимир Каракачанов и на Богомил Бонев. Такава е позицията и на всяка друга, уважаваща себе си партия. Такава е и позицията на РДП.
Но не е толкова важно какво се случи в Банкя. По-важното е какви са изводите и какви са възможностите за обединение в дясното пространство. Безспорно отговорът на тези въпроси е сложен и не е еднозначен. Нямам претенциите, че аз ще мога да формулирам всички от тях, но ще се радвам ако тук изложеното стане повод за дискусия - какво да се направи за единодействие на дясноцентристките и центристки партии. За да изпълним историческата си роля и да не допуснем връщането на ретроградните кадри на наследниците на БКП във властта. Независимо дали това става чрез НДСВ или чрез БСП, или пък чрез други популистки политически формации.
В общи линии основните принципи, около които може да се постигне единодействие на дясноцентристките и центристки партии са:

  • равнопоставеност;
  • толерантност и добронамереност;
  • взаимни компромиси;
  • взаимно уважение;
  • отказ от вождистки амбиции;
  • търсене на обединяващите виждания и преодоляване на различията;
  • отказ от арогантното държание, от атаките срещу други партии, от излишното самочувствие, от деленето на малки, големи, важни и водещи партии, гръбнаци и всякакви други вредни за обединението действия и изявления.

За да се постигне взаимодействие и сътрудничество в дясното политическо пространство трябва да се даде отговор и на много въпроси, които чакат отговор:

  • Защо беше допусната разрухата на СДС и каква беше целта?
  • Защо СДС не променя погрешната си коалиционна политика?
  • Кога ще бъдат реабилитирани необосновано изключените, отстранените, обидените и пренебрегнатите естествени лидери в дясното пространство?
  • Кога някои лидери ще спрат да отправят обвинения към други партии и лидери?
  • Кога ще стане ясно как така комунистически функционери са добре дошли в партии, които твърдят, че са дясноцентристки?
  • Докога ще бъде враждебно отношението към ДПС - партия, която се наложи в българския политически живот?
  • Дясноцентристка партия ли е НДСВ, в която надмощие имат партийни секретари и деца на комунистическата номенклатура?
  • Как политици като Емил Кошлуков и Тошо Пейков съжителстват с хора като Огнян Герджиков, Георги Петканов, Николай Василев, Милен Велчев и други обременени с комунистическо възпитание и мислене хора?
  • Кой печели от елиминирането на независими, но със собствено мнение доказали се политици, които бяха елиминирани от политиката и беше направен опит да бъдат дискредитирани, а даже и омаскарени?
  • Кого трябва да подкрепят дясноцентристките и центристки партии? Едрата финансова олигархия или дребния и среден бизнес, след като световната практика доказва, че дребния и среден бизнес създава средната класа и е носител на прогреса в успелите страни в света?
  • Може ли партия да бъде идентифицирана с нейния лидер и какво ще стане с тази партия ако си смени лидера?
  • СДС ще разбере ли, че няма да успее ако за коалиционни партньори си търси само слуги и васали? Същото се отнася и за други лидери с подобни мераци.
  • Ще осъзнаят ли дясноцентристките и центристки партии своята отговорност пред българския народ и България и ще намерят ли сили да стъпят здраво на земята и да направят всичко възможно да работят за подобряване на живота на българите, а не за собственото си благополучие?
  • Ще разберат ли някои хора, че в дясното политическо пространство няма само християндемократи, а има и либерали, и консерватори, и клерикални, и правозащитни и други партии и организации?

Въпросите са още, и още, и още. И сигурно нямат край. Заради разединението, заради вредното и погрешно чувство, че всеки от нас е велик, непогрешим, единствен, незаменим. Индивидуалист до дъното на душата си. Всичко това е вярно, но силата на политика е да намира решение на всеки проблем. Дори когато това не е в негова лична полза. Защото дългото стоене в опозиция отхвърля опозиционните лидери и ги замества с други.
Идват местни избори, а може би не само местни. Въпросът опира до нашата обща отговорност - ще дадем ли шанс на демократичномислещите хора в България или отново ще ги разочароваме. Като че ли последното е по-вероятно. Защото повечето от десните партии са готови да играят на инат - сами срещу всички. Тази игра е с предизвестен изход. България отново ще види “картата на Клара”. Ако не искаме да бъде така, нека разумът да надделее и самозабравилите се лидери да слязат на земята.
Ние сме там и ги чакаме!