АКТУАЛНО

На 11 май 2015 г. се навършиха 25 години от възстановяването на Радикалдемократическата партия в България!

Колко района за планиране са необходими на България? Печат
Написано от Димитър Попов   
На дневен ред в парламента е приемането на нов Закон за регионалното развитие. За съжаление той отново развихри местните страсти. Вместо да станем свидетели на сериозни дебати по принципите, залегнали в законопроекта, свързани със създаването на условия за устойчиво и балансирано развитие на регионите в страната, отново ни заливат с измислени проблеми. Разноцветните кметове на три града - Стара Загора, Плевен и Благоевград (последният е партиен функционер от татово време), се впрегнаха заедно да защитават локални амбиции. Щафетата поеха заинтересовани депутати. Днес, всички те дружно отстояват “изконните” претенции на своите селищата.


Ябълката на раздора се оказа разделянето на България на 6 района за планиране или по-точно определянето на техните центрове, а именно:

  • София - на Югозападния район, в който влизат областите София, Софийска, Перник, Кюстендил и Благоевград (площ: 20 269, 76 кв. км; население: 2 143 882 д.);
  • Пловдив - на Южния централен район, в който влизат областите Пазарджик, Пловдив, Смолян, Кърджали, Хасково и Стара Загора (площ: 27 552, 71 кв. км; население: 2 089 272 д.);
  • Бургас - на Югоизточния район, в който влизат областите Сливен, Ямбол и Бургас (площ: 14 645, 10 кв. км; население: 834 367 д.);
  • Варна - на Североизточния район, в който влизат областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра (площ: 19 895, 85 кв. км; население: 1 361 507 д.);
  • Русе - на Северния централен район, в който влизат областите Русе, Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен (площ: 18 023, 71 кв. км; население: 1 251 148 д.);
  • Видин - на Северозападния район, в който влизат областите Враца, Монтана и Видин (площ: 10 588, 04 кв. км; население: 603 024 д.).


Това са териториални единици, отговарящи на второ равнище от NUTS (Nomenclature of Territorial Units for Statistics) в Европа. Те са създадени при управлението на Обединените демократични сили и служат основно за две неща: за събиране на статистически данни, които се изпращат в Европейския съюз, и за технически и координиращи дейности, свързани с планирането (в т. ч. и усвояване на средства от предприсъединителните фондове).
За унитарни държави, сравними с нашата - първото статистическо равнище (NUTS І) за данните, които се събират от Европейския съюз, е на ниво национални показатели, а второто (NUTS ІІ) - почти винаги не съвпада с административно-териториалното деление. Например:

  • Република България (NUTS І - площ: 110 912 кв. км; население: 7, 9 млн. д.) има 6 статистически региона (NUTS ІІ), а страната е разделена административно на 28 области, които отговарят на трето равнище (NUTS ІІІ).
  • Република Унгария (NUTS І - площ: 93 030 кв. км; население: 10, 2 млн. д.) има 7 статистически региона (NUTS ІІ), а страната е разделена административно на 20 области (NUTS ІІІ).
  • Република Португалия (площ: 92 391 кв. км; население: 10, 4 млн. д.) има в континенталната си част (NUTS І) 5 региона за координация (NUTS ІІ), а страната е разделена административно на два автономни региона - Азорски (NUTS І) и Мадейра (NUTS І), както и 18 района (NUTS ІІІ).
  • Чешката република (NUTS І - площ: 78 866 кв. км; население: 10, 3 млн. д.) има 8 статистически региона - в т. ч. е и град Прага (NUTS І), а страната е разделена административно на 14 области (NUTS ІІІ).
  • Република Словакия (NUTS І - площ: 49 034 кв. км; население: 5, 4 млн. д.) има 4 статистически региона - в т. ч. е и град Братислава (NUTS І), а страната е разделена административно на 8 области (NUTS ІІІ).

Ако българският парламент приеме наистина съвременен закон за регионално развитие, няма никакво значение колко точно ще бъде броят на тези териториални единици (от 4 до 9). Важен е принципът - да не се създават райони за планиране само и единствено, за да обслужват локални амбиции. Практиката в много европейски държави е показателна, че тези структури нямат строго фиксирани центрове, а обединяват (на равноправни начала) отделни провинции, области и т. н.
Регионалните съвети за развитие, в шестте териториални планови единици в България, биха могли да заседават в различни градове, без да имат постоянни седалища. Според правителствения законопроект те са консултативни органи към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Председатели на регионалните съвети са областните управители - на ротационен принцип. А членове - упълномощени представители на седем министерства, съответните областни управители, както и делегирани представители на всички общини в района. Излишно е да се създават и шестте специални дирекции “Техническо съдействие, координация и управление на регионалните програми и планове”, предвидени в законопроекта, защото във вида, в който са предложени, те само увеличават бюрокрацията.
Наскоро един от заместник-министрите на регионалното развитие и благоустройство, заяви в прав текст, че за неговото ведомство няма никакво значение кое селище ще е център на съответния район за планиране. Защото парите от европейските фондове няма да се разпределят от Пловдив, Бургас, Варна, Русе или Видин, а от София, като проектите ще се конкурират помежду си. Според него, по-изостаналите ще получават повече от по-напредналите, за да се преодолеят различията. Тогава, кому е необходимо да се определят поименно районните средища? С отпадането им от законопроекта, от една страна - напрежението по места ще спадне, а от друга - гаранциите за равномерно развитие на тези региони биха изглеждали по-убедително.