АКТУАЛНО

На 11 май 2015 г. се навършиха 25 години от възстановяването на Радикалдемократическата партия в България!

По-високите такси съдебна реформа ли са? Печат
Написано от Марин Маринов   
Постановление № 154/15. 07. 2003 г. на МС, публикувано в бр. 66 на ДВ на 25. 07. 2003 г., с което е изменена Тарифа № 1 за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, е пореден акт на правителството на Република България в услуга единствено на едрия олигархичен капитал и насочен против интересите на обикновените граждани и създаването на средна класа и гражданско общество.
Драстичното увеличаване на съдебните такси в случаите на защита по граждански дела с малък или неоценяем интерес ще доведе в повечето случаи до това, че хората с ниски доходи няма да могат да се обръщат към съда за защита на своите права и законни интереси. Това, разбира се, е добре дошло за силовите и други икономически групировки, които занапред ще могат на спокойствие да прегазват интересите на обикновените граждани. Минималната държавна такса за предявяване на иск бе увеличена от 15 на 100 лв., т. е. близо 7 пъти. По този начин иск с цена до 2 500 лв. вече е неоправдано да бъде предявяван. Ако вземането ти обаче е до този размер, очевидно е че не разполагаш с никакъв друг способ на защита, освен държавния съд - нито можеш да направиш цесия на мутри, нито пък ще си имал възможността да сключиш арбитражна клауза. Прокуратурата също няма да се занимава с тебе, ако става дума за измама или някакво друго престъпление. Тогава какво остава на обикновения човек, освен саморазправата? Това ли е пътят ни към Европа?
Няколкократното увеличаване на таксите по вписванията в търговския регистър ще блокира стопанската инициатива в сферата на дребния и средния бизнес, за които разноските по изпълнението на формалните изисквания по дейността им ще изядат значителна част от първоначалния капитал и от евентуалната печалба. Разбира се, това увеличение на таксите не е голям проблем за лицата със съмнителен произход на капитала.
Странна е и логиката за насърчаване на бизнеса на правителството, при която таксите по търговски дела са в по-висок размер (например минималната такса по граждански дела е 100 лв., а по търговски – 300). Въобще, от цялото постановление блика идеята, че съдебната система следва да се издържа за сметка на търговците. Подобна преразпределителна идея в никакъв случай не може да се нарече либерална.
Отново в услуга преди всичко на силовите групировки е на пръв поглед странното двойно намаление на държавната такса за издаване на изпълнителни листи по извънсъдебни изпълнителни основания. Добре известно е от практиката, че с подобни инструменти си служат най-вече мафиотските структури, и то предимно в областта на селското стопанство.
Що се отнася пък до рязкото увеличение на държавните такси по жалби срещу административни актове и по частни жалби, то израз на откровен цинизъм е чрез икономически лостове да се пречи на защитата на гражданите срещу грешки на администрацията и самата съдебна система. Държавната такса от 300 лв. за жалби срещу данъчни актове за физически лица и от 1 000 лв. за юридически лица ще доведе от една страна до безкрайно много произволни облагателни актове от страна на данъчната администрация за сравнително малки суми, а от друга - ще доведе бързо данъчните ревизори до идеята, че е по-добре да спестят няколко хиляди десетки лева от данъчното задължение на данъкоплатеца, само и само последният да не може да го обжалва по съдебен ред. Цивилизованата държава е длъжна да даде на гражданите си възможност да атакуват нейните актове, когато засягат техните права и законни интереси.
Държавата не може да бяга от отговорността си за изграждане и защита на гражданското общество чрез изкуствено намаляване на работата на съдилищата с цел подобряване на статистическата отчетност и недопускането на разглеждането на дела с малък интерес, по които е невъзможно даването и получаването на подкупи. За съжаление при това управление е устойчива тенденцията на лишаване от възможността за оптимална съдебна защита на лицата с по-малък икономически потенциал. Ограничаването на възможността за касационно обжалване под определени размери на обжалваемия интерес по някакъв странен начин съвпадна с блуждаещите в обществото слухове за минималния размер на подкупите, вземани от съдиите във ВКС. След последната реформа на ГПК вече не останаха дела, по които няма икономически интерес от вземането на подкупи. Постановление № 154 е стъпка в същата насока - да се разтовари съдебната система от дела, по които не могат да се вземат подкупи.
Правосъдието не може да се разглежда и като търговско предприятие за постигане на фискални цели. Абсолютно безобразие е да се използува монополното положение на съда, за да се взема такса от 1 лев на страница за незаверено фотокопие от документ, когато пазарната цена варира между 4 и 20 стотинки.
Съдебната реформа следва да се проведе преди всичко чрез промяна на конституцията и повишаване на отговорността на съдебните магистрати, включително за действията им, извършени в кръга на служебните им задължения, а не чрез превръщането на правосъдието в недостъпен лукс, позволен само на малцина избрани. За съжаление няма никаква индикация, че управляващите са способни на това.