АКТУАЛНО

На 11 май 2015 г. се навършиха 25 години от възстановяването на Радикалдемократическата партия в България!

Смъртните присъди в Либия - анатомия на една провокация Печат
Написано от Тодор П. Тодоров   
Преди всичко трябва да отбележа, че за разлика от правосъдния министър Антон Станков и от останалите официални лица, които изразиха в медиите “своя шок” от ранния следобед на 6-ти май, аз лично не бях особено изненадан от вестта за петте смъртни присъди, произнесени от съда в Бенгази над българските медицински сестри. Все пак, не е логично да очакваме, че либийците ще се ангажират в петгодишен юридически маратон само за да издадат накрая оправдателни присъди. Тук фактическото състояние на делото няма никакво значение, както показа и казусът с д-р Здравко Георгиев: той пък беше разследван и държан в предварителен арест цели пет години, за да бъде осъден накрая за ... дребни валутни нарушения?! Колкото до въпроса защо задкулистните организатори на процеса протакаха толкова дълго развръзката, вече става ясно, че те са изчаквали да мине дипломатическото шоу на Кадафи в Брюксел, върху което една съдебна разправа с невинните обвиняеми можеше да хвърли известна сянка. След срещата между Романо Проди и Муамар Кадафи, подчинените на последния се почувстваха с развързани ръце и свършиха своето поръчково правосъдие.
Казаното дотук е очевидно за всеки и не предизвиква особени разногласия сред коментаторите на случая. Три момента в разгърналия се национален дебат по делото в Бенгази обаче, според мен, не бяха изяснени докрай и се нуждаят от допълнително осветление.
На първо място, нека веднъж завинаги да изясним - възможно ли е все пак умишленото заразяване на децата от болницата в Бенгази? По-скоро не. Дори само затова, защото подобен съзнателен саботаж би бил много по-трудно осъществим чисто технически, отколкото заразяването поради немарливост. Пък и добре е да си спомним, че по времето на Чаушеску в съседна Румъния имаше подобен прецедент на заразени от СПИН деца. И в единия и в другия случай основни причини за заразяването явно са били слабата хигиена и липсата на необходимата апаратура и медикаменти. Сигурен съм обаче, че ако в румънските болници тогава работеха български медици, “геният на Карпатите” нямаше да пропусне да ги обвини в умишлено заразяване на румънските деца, както това направи авторът на “Зелената книга” днес (и както постъпи с кремълските лекари-евреи през 1953 г. “бащата на народите”). Всички диктатори си приличат.
Има и нещо друго, за което искам да кажа две думи. За да прикрие поредното си неизпълнимо обещание, правителството на Симеон Сакскобургготски и неговите пропагандни рупори напоследък се опитват да наложат в общественото съзнание тезата, че “истинските виновници” за осъждането на българките са Иван Костов и неговото правителство, които “със своето бездействие навремето допуснали делото да стигне до съд”?! Нищо подобно. Очевидно е, че малка и обрулена България не е имала тогава и най-малката възможност да въздейства върху решението на либийските власти, които - бъдете уверени, внимателно са преценили, че беззащитната ни държавица е най-подходящия обект на тяхната преднамерена и предварително обмислена международна провокация. Истинските виновници (вече без кавички) са покойният Тодор Живков и комунистическият режим у нас преди 10 ноември 1989 г., които по идеологически подбуди обвързаха нашата страна с престъпната клика на полковник Кадафи и превърнаха хиляди български гастарбайтери в Джамахирията в заложници на налудничавата му ксенофобия и в потенциални жертви на параноидната шпиономания на диктатора.
Накрая стигам и до сакраменталния въпрос - какво да се прави? Аз, разбира се, не съм Соломон Паси, но желая да споделя своето скромно мнение по въпроса. Трябва да се отзоват незабавно всички български специалисти от Либия (не само медиците). При създалата се взривоопасна ситуация, това ще бъде най-ефикасната мярка за натиск, която ще помогне на българската държава да запази своето достойнство. Нека не се заблуждаваме - администрацията на Кадафи незабавно сама би прогонила българите, за да подкрепи по този начин абсурдните си обвинения към нашите сънароднички, но не може да си позволи да се лиши от хилядите компетентни, сравнително евтини и непретенциозни специалисти. Ние трябва да се възползваме от това нейно затруднение с максимална изгода за себе си. При това либийските власти не могат да се противопоставят открито на такава една мярка от наша страна, тъй като винаги могат да бъдат контрирани с резонния въпрос - за какво са им тези доказани вредители и убийци, готови на всичко по заповед на ЦРУ и МОСАД. Шах, шах и мат!