АКТУАЛНО

На 11 май 2015 г. се навършиха 25 години от възстановяването на Радикалдемократическата партия в България!

Единодействието в дясно и центъра няма алтернатива Печат
Написано от Захари Петров   
През 1989 г. нововъзникналите и възстановени партии и организации се обединиха в Съюз на демократичните сили. С идеи, с начин на мислене, дори и с различното си поведение, те покриваха цялото политическо пространство и не оставяха на Комунистическата партия място за маневриране. В движение се учеха на демократично поведение и коалиционна политика, партиите в СДС непрекъснато усъвършенстваха процедурите за издигане на кандидати за народни представители, кметове и общински съветници. Двойният филтър по оценка на кандидатите - веднъж в партията и втори път в коалицията силно намаляваше възможността на избираеми места да попаднат случайни хора.
Дойде 1997 г. Вълната на народното недоволство помете БСП от политическата сцена и постави СДС на власт. Трябваше да се управлява силно и решително.
 И от няколко възможни сценария (прегрупиране на партиите в коалицията на идеен принцип, създаване на нови коалиционни взаимоотношения и т.н.), бе избран най-неудачният - СДС се превърна в партия. С решение на Националния съвет на СДС, от началото на 1998 г. бяха орязани заложените в устава права на доскорошните коалиционни партньори (наричани “присъдружни” партии), а след националната конференция, в края на същата година, бе прекъсната връзката на новата партия СДС с тях. И не без съучастието на ръководствата им, стартира програма за ликвидиране на партиите, доскоро съставящи СДС.
Година след успешното начало на мандата на управлението на ОДС, духът на противоречията (и на различията) в бившата демократична общност бе затворен в бутилка. На етикета бе поставено название “народна партия, изповядваща християндемократически ценности”. Нищо, че зад етикета надничаха либерали, социалдемократи, земеделци, еколози, бивши легионери. И в желанието си да не изпусне духа от бутилката, някой така силно стискаше гърлото й, че тя се пръсна на парчета.
Какво е състоянието на политическия пазар у нас сега. БСП прибра произведените от самата нея партии и организации и доминира в лявото пространство. Съдейки от регистрите на фирменото отделение в съда и от проявите в политическия живот, в центъра и в дясно са актуални както някои от възстановените след 1989 г. традиционни партии (Демократическа, Радикалдемократическа, Социалдемократическа, Български демократически форум, ВМРО), така и партии с ясна идейна и програмна насоченост - Съюз на демократичните сили, Движение за права и свободи, Съюз на свободните демократи, Либерален съюз и др. И като се вземат предвид ускоряващия се процес на обединение на социалдемократите и на либералите и несъстоялото се самоопределяне на НДСВ, може да се прогнозира, че това ще бъдат основните идейни коридори, по които ще се състезават политическите играчи у нас през близките години.
От създаването си (1906 г.) досега, РДП е участвала активно в провежданите у нас избори. В две Велики и 14 Обикновени народни събрания, до 1949 г. партията е участвала чрез 29 свои представители в решаването на съдбините на България. След 1990 г. РДП е имала 35 свои представители във Великото и последвалите го Обикновени народни събрания. Имали сме и много успешни областни управители, кметове и общински съветници. С изключение на изборите през 2001 г., когато СДС високомерно отхвърли предложението ни за участие в Обединените демократични сили, а при съгласувано коалиционно споразумение, тогавашният председател - Александър Йорданов, отказа да подпише документите ни за регистрация в Централната избирателна комисия.
Отново наближават избори. И вероятно за пръв път в новата история на България ще има толкова много кандидати от различни партии, движения и инициативни комитети, които се определят като изповядващи идеите на центъра и дясната част на политическото пространство. Но това не ни безпокои. Нека всички партии номинират своите достойни кандидати, знаещи и можещи, с определено отношение към решаването на проблемите на местната власт и на своите съграждани. До месец-два и ние ще издигнем своите кандидати за кметове и ще съставим листите за общински съветници.
И тук идва нашето безпокойство. Защото ако всички кандидати за кметове бъдат регистрирани, е ясно кой ще спечели. Но това няма да е демокрацията в България!
По тази причина ние призоваваме всички партии, организации и движения от демократичното пространство да отидем с единни кандидатури за кметове още на първия тур на местните избори. Има много демократични практики за излъчване на най-достойния, най-избираемия измежду многото достойни - най-точната е да се седне на масата за преговори. А ако ни липсва достатъчно компетентност и отговорност - съществуват различни оценъчни системи, позната е и системата на предварителните избори.
Участието ни в местните избори през тази година ще бъде тест за зрялост на ръководствата на политическите партии и много важен показател за успешното ни участие в предстоящите парламентарни избори.