АКТУАЛНО

На 11 май 2015 г. се навършиха 25 години от възстановяването на Радикалдемократическата партия в България!

Административно-териториално деление на България (част първа) Печат
Написано от Димитър Попов   

Санджаците и каазите - губернии и окръзи

При освобождението на българските земи от османска власт, руските войски постепенно въвеждат гражданско управление в тях, като в голяма степен запазват съществуващото до идването им административно-териториално деление. Премахнати са вилаетите, създадени през 1864 г., а санджаците и каазите са преименувани съответно на губернии и окръзи. Предвид хода на военните действия, временно е образувана Свищовска губерния (от каазите Свищовска, Плевенска и Никополска), която след завземането на главния град на Дунавския вилает - Русе, е закрита и нейните три окръзи преминават към Русенска губерния. Освен това от нахиите (подразделения на каазите - бел. на авт.) Еленска и Бебровска - в Търновска кааза, се обособява Еленски окръг.


Северна и Южна България - Княжество България и Източна Румелия

След Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., европейската политическа карта се променя значително. Границите на Княжество България (63 хил. кв. км) са определени в чл. 2 на договора. Северната - върви по фарватера на Дунав от устието на Тимок до Силистра, откъдето завива на югоизток и достига Черно море на няколко километра южно от Мангалия, който остава в Румъния. Източната граница следва черноморското крайбрежие до нос Емине. Южната - върви по билото на Стара планина до Пирдоп, откъдето се спуска още по на юг, обхващайки територията на бившия Софийски санджак. На запад е спазена старата турско-сръбска граница с изключение на земите около Пирот и Враня, които преминават под сръбска юрисдикция.
На територията на Княжество България остават 5 губернии и 33 окръга:

  • Софийска губерния - обхваща 8 окръга с административни центрове: гр. София, гр. Орхание (дн. гр. Ботевград), гр. Златица, гр. Самоков, гр. Трън, гр. Радомир, гр. Кюстендил и гр. Дупница;
  • Варненска губерния - обхваща 6 окръга с административни центрове: гр. Варна, гр. Провадия, гр. Хаджиоглу Пазарджик (дн. гр. Добрич), гр. Балчик, гр. Шумен и гр. Силистра;
  • Русенска губерния - обхваща 7 окръга с административни центрове: гр. Ески Джумая (дн. гр. Търговище), гр. Разград, гр. Тутракан, гр. Русе, гр. Свищов, гр. Плевен и гр. Никопол;
  • Търновска губерния - обхваща 6 окръга с административни центрове: гр. Осман пазар (дн. гр. Омуртаг), гр. Търново (дн. гр. Велико Търново), гр. Елена, гр. Габрово, гр. Севлиево и гр. Ловеч;
  • Видинска губерния - обхваща 6 окръга с административни центрове: гр. Вратца (дн. гр. Враца), гр. Орехово (дн. гр. Оряхово), гр. Берковица, гр. Лом паланка (дн. гр. Лом), гр. Видин и гр. Белоградчик

На юг от Балкана е образувана автономна област Източна Румелия - с главен град Пловдив. Тя се разпростира на 35 хил. кв. км. и в нея влизат населените места от:

  • 6 бивши каази в някогашния Пловдивски санджак - с административни центрове: гр. Татар Пазарджик (дн. гр. Пазарджик), гр. Пловдив, гр. Хасково, гр. Стара Загора, гр. Чирпан и гр. Казанлък;
  • 7 бивши каази в някогашния Сливенски санджак - с административни центрове: гр. Сливен, гр. Нова Загора, гр. Ямбол, гр. Бургас, гр. Айтос, гр. Ахило (дн. гр. Поморие) и гр. Месемврия (дн. гр. Несебър);
  • една бивша кааза в Одринския санджак - с административен център с. Къзъл агач (дн. гр. Елхово).

Новата българска столица

На 3 април 1879 г. депутатите в Учредителното народно събрание единодушно избират за столица на Княжество България град София. Въпросът се обсъжда на ХІІІ-то парламентарно заседание в старопрестолния град Търново, по предложение на известния шуменски учител и общественик - Тодор Джебаров, народен представител от Варненска губерния. В парламентарния протокол от 22 март 1879 г. (3 април - по нов стил - бел. на авт.) са отразени разискванията в пленарната зала. Драган Цанков предлага името на столицата да не се записва в конституцията, а да се отбележи само в протокола, както и става. По-нататък той допълва: “Ние имаме две столици: Търново - историческа и София - правителствена. Затова аз предлагам и занапред София да си остане резиденцията на княза, а в Търново да става неговата коронация.”.
Един от най-изявените поддръжници на идеята, именно София да е новата българска столица, е проф. Марин Дринов. Поради факта, че е руски поданик, той не е депутат в Учредителното народно събрание, но неговото мнение е достатъчно авторитетно. Според именития възрожденец - София трябва да бъде главния град, защото: “Столицата трябва да бъде възможно по-близо до останалите вън от княжеството български провинции Тракия и Македония. Като се има предвид, че… ще дойде ден, когато тия провинции ще влязат в пределите на българската държава.”.
Подобно е мнението и на проф. Константин Иречек, който по въпроса за избора на новата столица пише: “Най-сгодния за това е градът София (Средец), разположен в прекрасна зелена долина между изполините Витоша, Рила и Балкана, на място, гдето наскоро ще се срещнат четири важни железници, тъкмо в средата на българските земи - 38 мили далеч от Охридското езеро, 49 мили от Черно море при Бургас, 19 мили от Дунава при Лом и 22 мили от турската граница в Родопа.”.
По това време София е четвърти по броя на жителите си град в Княжество България. Преброяването през на 1 януари 1881 г. показва, че по-големи селища от него са: Русе - с население 26 163 души, Варна - 24 555 д. и Шумен - 23 093 д., а в полите на Витоша столичаните са едва 20 501 д.

Търновската конституция и местното самоуправление

На 16 април 1879 г. с приказ на императорския руски комисар в България - княз Александър Дондуков-Корсаков, са закрити два окръга: Златишкия и Тутраканския. Населените места, влизащи дотогава в състава на първия са присъединени към Софийски окръг, а селищата, влизащи до 16 април в състава на втория - към Русенски окръг.
На същата дата, в старата българска столица Търново, всички 229 депутати в Учредителното народно събрание подписват първата конституция на Княжество България. Още в чл. 3 на основния държавен закон народните представители определят административното устройство на страната: “Територията административно се дели на окръжия, околии и общини”, като на следващия ред веднага е пояснено: “Особен закон ще се изработи за наредбата на това административно деление върху начала за самоуправление на общините.”
До изработването, приемането и влизането в сила на този закон в Княжество България има 5 губернии, обхващащи 31 окръга (всички дотогава съществуващи - без двата закрити окръга: Златишкия и Тутраканския - бел. на авт.).

Европейска комисия разделя Южна България на департаменти и кантони

На 14 април 1879 г. специалната европейска комисия, която според чл. 18 на Берлинския договор трябва да изработи Органически устав на Източна Румелия, приключва своята работа и нейните членове подписват документа. След утвърждаването му от султана, той влиза в сила като основен правилник за устройството на областта.
В административно отношение тя е разделена на 6 департамента и на 28 кантона, които отговарят на българското разбиране съответно за окръзи и околии. Техният обхват се определя с областен закон. Главни градове на окръзите са: Пловдив, Татар Пазарджик (дн. Пазарджик), Хасково, Стара Загора, Сливен и Бургас. Нито един окръг не бива да има повече от шест и по малко от четири околии. Общините се разделят на градски и селски.
Окръзите се управляват от префекти (окръжни управители), като представители на генерал-губернатора (главния управител) на Източна Румелия. В помощ на всеки окръжен управител е формиран главен съвет, съставен от членове по избор, по право и по назначение. Те гласуват бюджета и заемите на окръга и се занимават със стопанските въпроси. Избират и окръжна комисия, която е постоянно действащ орган за контрол върху работата на окръжния управител. Околиите се управляват от околийски началници, а общините - от изборни кметове. Градските общини избират и градски съвет, който изпълнява финансови и стопански функции.
Със Закон за административното деление на областта от 29 ноември 1879 г., шестте департамента в Източна Румелия се подразделят на 28 околии, както следва:

1. Татарпазарджишки департамент - с гл. гр. Татар Пазарджик (дн. гр. Пазарджик) - обхваща 5 околии: Ихтиманска, Копривщенска, Татарпазарджишка - със седалище гр. Татар Пазарджик (дн. гр. Пазарджик), Панагюрска и Пещерска;
2. Пловдивски департамент - обхваща 6 околии: Пловдивска, Овчехълмска - със седалище с. Голямо Конаре (дн. гр. Съединение), Стрямска - със седалище гр. Карлово, Сърненогорска - със седалище с. Брезово (дн. гр. Брезово), Конушка - със седалище гр. Станимака (дн. гр. Асеновград) и Рупчоска - със седалище с. Чепеларе (дн. гр. Чепеларе);
3. Хасковски департамент - обхваща 4 околии: Хаджиелеска - със седалище гр. Хаджи Елес (дн. гр. Първомай), Кърджалийска, Хасковска и Харманлийска;
4. Старозагорски департамент - обхваща 4 околии: Старозагорска, Чирпанска, Казанлъшка и Новозагорска;
5. Сливенски департамент - обхваща 5 околии: Каваклийска - със седалище гр. Каваклии (дн. гр. Тополовград), Сливенска, Котелска, Ямболска и Къзълагашка - със седалище с. Къзъл агач (дн. гр. Елхово);
6. Бургаски департамент - обхваща 4 околии: Бургаска, Карнобатска, Айтоска и Ахиолска - със седалище гр. Ахило (дн. гр. Поморие).
Този закон не е утвърден от Високата порта и на 6 ноември 1880 г. Областното събрание приема друг, който се различава от първия по това, че се закрива Копривщенската околия и се открива Сейменска околия - със седалище с. Сеймен (дн. гр. Симеоновград), в Старозагорския департамент. Същевременно се разместват и някои населени места от една околия в друга. Новият закон също не получава султанска санкция, но въпреки всичко Областното събрание го прилага.

Строителите на следосвобожденска България премахват със закон губерниите, които днес някои толкова настояват да бъдат възстановени

На 10 май 1880 г. ІІ Обикновено народно събрание приема Закон за административното разделение на Княжество България, който е утвърден с Указ № 226 на княз Александър Батенберг от 23 май 1880 г. и е обнародван в ДВ, бр. 45 от 28 май с. г. Този закон е основан на чл. 3 от Търновската конституция.
С него се премахват губерниите и всички техни учреждения се затварят. Закриват се и 10 от досегашните 31 окръзи: Самоковския, Радомирския, Дупнишкия, Хаджиоглупазарджишкия - с адм. ц. гр. Хаджиоглу Пазарджик (дн. гр. Добрич), Балчишкия, Османпазарския - с адм. ц. гр. Осман пазар (дн. гр. Омуртаг), Еленския, Габровския, Никополския и Белоградчишкия.
Останалите 21 окръзи се преименуват на окръжия, като се подразделят на:

  • първостепенни - с административни центрове: гр. София, гр. Варна, гр. Русе, гр. Търново (дн. гр. Велико Търново) и гр. Видин;
  • второстепенни - с административни центрове: гр. Кюстендил, гр. Шумен, гр. Ески Джумая (дн. гр. Търговище), гр. Разград и гр. Силистра;
  • третостепенни - с административни центрове: гр. Орхание (дн. гр. Ботевград), гр. Трън, гр. Провадия, гр. Свищов, гр. Севлиево, гр. Ловеч, гр. Плевен, гр. Вратца (дн. гр. Враца), гр. Орехово (дн. гр. Оряхово), гр. Берковица и гр. Лом.

Различните степени на окръжията се изразяват само в разликата в щатовете, а не в самото управление и във функциите им. Всяко едно окръжие се оглавява от окръжен управител, който е представител на правителството в него. Той работи под ръководството на министъра на вътрешните дела и се назначава и освобождава от княза. В помощ на всеки окръжен управител е формиран окръжен съвет, чиито членове и председател също се назначават и освобождават с княжески указ. Те избират съдебните заседатели за окръжния съд, гласуват бюджета на окръжието, разпределят преките данъци между общините и се занимават със стопанските въпроси. Изпълнителен орган на окръжния съвет е неговата постоянна комисия, която той определя измежду своите членове за срок от три години. Тя се състои от четирима окръжни съветници, като един от тях се назначава с княжески указ за председател. Постоянната комисия работи само когато окръжният съвет не е в заседание.
Окръжията се поделят на околии, които имат население от 20 до 40 хиляди души. Околиите от своя страна се подразделят на:

  • първостепенни - тези, на които седалища са бившите административни центрове на закритите 10 окръга;
  • второстепенни - всички останали.

Броят на околиите и техният обхват се определят от Министерския съвет.
С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър Батенберг от 26 юни 1880 г. (обн. в ДВ, бр. 55 от 5 юли с. г.), съществуващите в Княжество България 21 окръжия се разделят на 58 околии, както следва:

1. Софийско окръжие - обхваща 5 околии, със седалища: гр. София, гр. Златица, гр. Самоков, с. Искрец (дн. в община Своге) и с. Новоселци (дн. гр. Елин Пелин);
2. Орханийско окръжие - с адм. ц. гр. Орхание (дн. гр. Ботевград) - обхваща 2 околии, със седалища: гр. Орхание (дн. гр. Ботевград) и гр. Тетевен;
3. Трънско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища: гр. Цариброд (дн. гр. Димитровград - Съюзна република Сърбия и Черна гора), гр. Трън и гр. Брезник;
4. Кюстендилско окръжие - обхваща 4 околии, със седалища: гр. Радомир, гр. Кюстендил, гр. Дупница и с. Извор (дн. в община Босилеград - Съюзна република Сърбия и Черна гора);
5. Варненско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища: гр. Варна, гр. Хаджиоглу Пазарджик (дн. гр. Добрич) и гр. Балчик;
6. Провадийско окръжие - обхваща 2 околии, със седалища: гр. Провадия и с. Ново село (дн. гр. Дългопол);
7. Шуменско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища: гр. Шумен, градец (така през преброяването на 1 януари 1881 г. са отбелязани селата с население над 2 000 д. - бел. на авт.) Нови пазар (дн. гр. Нови пазар) и градец Преслав (дн. гр. Велики Преслав);
8. Ескиджумайско окръжие - с адм. ц. гр. Ески Джумая (дн. Търговище) - обхваща 2 околии, със седалища: гр. Ески Джумая (дн. гр. Търговище) и гр. Осман пазар (дн. гр. Омуртаг);
9. Разградско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища: гр. Разград, с. Голяма Кокарджа (дн. с. Голям Поровец - в община Исперих) и с. Попово (дн. гр. Попово);
10. Силистренско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища: гр. Силистра, с. Хас кьой ( дн. с. Добротица - в община Ситово) и сб. с. Базаурт (сборно село, което съществува до 1940 г. - негови съставни селища са: с. Малък Базаурт - дн. с. Житница - в Добричка-селска община, с. Среден Базаурт - дн. с. Тянево - в Добричка-селска община, както и с. Голям Базаурт - преименувано на с. Горско през 1942 г. и заличено през 1969 г., поради изселване на населението му);
11. Русенско окръжие - обхваща 4 околии, със седалища: с. Балбунар (дн. гр. Кубрат), гр. Тутракан, гр. Русе и с. Бяла (дн. гр. Бяла);
12. Търновско окръжие - с адм. ц. гр. Търново (дн. гр. Велико Търново) - обхваща 6 околии, със седалища: гр. Търново (дн. гр. Велико Търново), гр. Елена, с. Кесарево (дн. в община Стражица), с. Куцина (дн. в община Полски Тръмбеш), градец Сухиндол (дн. гр. Сухиндол) и гр. Трявна;
13. Свищовско окръжие - обхваща една околия със седалище гр. Свищов;
14. Севлиевско окръжие - обхваща 2 околии, със седалища: гр. Габрово и гр. Севлиево;
15. Ловешко окръжие - обхваща 3 околии, със седалища: гр. Ловеч, гр. Троян и градец Дерманци (дн. с. Дерманци - в община Луковит);
16. Плевенско окръжие - обхваща 2 околии, със седалища: гр. Плевен и гр. Никопол;
17. Вратчанско окръжие - с адм. ц. гр. Вратца (дн. гр. Враца) - обхваща 2 околии, със седалища: гр. Вратца (дн. гр. Враца) и с. Камено поле (дн. в община Роман);
18. Ореховско окръжие - с адм. ц. гр. Орехово (дн. гр. Оряхово) - обхваща 2 околии, със седалища: гр. Орехово (дн. гр. Оряхово) и градец Бела Слатина (дн. гр. Бяла Слатина);
19. Берковско окръжие - обхваща 2 околии, със седалища: с. Голяма Кутловица (дн. гр. Монтана) и гр. Берковица;
20. Ломско окръжие - обхваща една околия със седалище гр. Лом;
21. Видинско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища: гр. Видин, гр. Кула и гр. Белоградчик.

Околийските администрации се оглавяват от околийски началници, които се назначават и освобождават от министъра на вътрешните дела по предложение на съответния окръжен управител. Околийският началник е помощник на окръжния управител и негов заместник в съответната околия. Той осъществява методическо ръководство и административен контрол върху кметовете на съставните й общини.
На 1 януари 1881 г. се извършва първото общо преброяване в Княжество България, което показва, че по това време в страната има 1 354 общини (43 градски и 1 311 селски). Общият брой на всички населени места е 3 398 - в т. ч. 43 градски селища, 74 градеца, 2 615 села и 666 махали и колиби.
Малките общини по това време не са в състояние нито кадрово, нито финансово да поддържат състав от професионално подготвени специалисти. Затова в тях се забелязва силна централизация при формирането и функционирането на местните власти. Кметовете на градските общини се назначават и освобождават от княза, а на селските - от министъра на вътрешните дела. Условието е те да са избрани в състава на съответния общински съвет и да са грамотни. По проблемите на общинския бюджет, собствеността и други въпроси, свързани със стопанската дейност се произнася общинският съвет, който се избира от избирателите в общината.