АКТУАЛНО

На 11 май 2015 г. се навършиха 25 години от възстановяването на Радикалдемократическата партия в България!

Следвоенно прегрупиране на партиите в България Печат
Написано от Тодор Петров   
Поражението на нашата страна в Първата световна война окончателно дискредитира традиционните партии пред огромното мнозинство от избирателите, които след 1918 г. се ориентират наляво и подкрепят земеделците и социалистите. Израз на това преориентиране стават изборите за ХVІІІ Обикновено народно събрание, поведени през август 1919 г., на които БЗНС получава 27, 5 % от гласовете и 85 мандата, а БРСДП (т. с.), която на конгреса си през май с. г. се преименува на Българска комунистическа партия и възприема болшевишката програма за насилствено завземане на властта - 20, 7 % от гласовете и 47 мандата. Още по-категорично се изразява политическото надмощие на земеделците на изборите за ХІХ ОНС през март 1920 г., на които БЗНС получава 39 % от гласовете на избирателите и печели 110 мандата от общо 229 места в парламента, а след касирането на 13 опозиционни депутата (предимно комунисти), си осигурява абсолютно мнозинство и съставя самостоятелно правителство. Всичко това е съпроводено от редица законодателни мерки на кабинета на Александър Стамболийски, които целят коренно преустройство на политическата и стопанската система в страната и увековечаване на земеделската власт. Става ясно, че за да оцелеят старите партии трябва да се приспособят към новите условия и да противопоставят на селските политици една мощна политическа групировка на гражданите, която да спечели властта на всяка цена.
Първи пристъпват към обединителни действия Либералната, Младолибералната и Народнолибералната партия. През 1913-1918 г. техни представители участват в правителството на Васил Радославов и носят основна вина за националните катастрофи, сполетели България. На 31 октомври 1920 г. лидерите на трите либерални формации подписват протокол за обединението си в една нова Националлиберална партия, която провежда учредителния си конгрес на 29 ноември с. г. Тежкото й следвоенно наследство обаче отблъсква от нея политиците от останалите традиционни партии. Затова тя остава встрани от консолидационните процеси в лагера на дясната опозиция, въпреки че отделни нейни представители се включват в подготовката на държавния преврат от 9 юни 1923 г. и дори участват в правителството на проф. Александър Цанков, където Боян Смилов става министър на правосъдието.
По същото време двете бивши русофилски партии - Прогресивнолибералната и Народната, които вече са управлявали съвместно през 1911-1913 г., се сливат в Обединена народнопрогресивна партия (ОНПП) на специално насрочен конгрес, проведен на 6 ноември 1920 г. Начело на организацията първоначално застават политици като Стоян Данев и Теодор Теодоров, които обаче скоро са изместени от енергичния индустриалец Атанас Буров. Той предприема незабавни действия за сваляне на правителството на Александър Стамболийски и постепенно превръща ОНПП в задкулисен център на всички антиземеделски сили.
На 14 октомври 1921 г. група безпартийни университетски преподаватели (Ал. Цанков, Н. Милев, П. Стайнов, Д. Мишалков и др.) основават в София организацията Народен сговор. Тя става израз на идеята за политическо единство срещу земеделското управление и комунистическото движение. Независимо, че остава сравнително малобройна, тази формация успява да създаде свои структури в цялата страна. Поддържа тесни връзки с Военния съюз и ВМРО и в зависимост от концепцията за “силна и компетентна власт” се ориентира към сваляне на правителството на БЗНС с насилствени действия.
Преди това обаче старите партии правят последен опит да останат в рамките на конституцията. На 6 юли 1922 г. Радикалдемократическата, Демократическата и Обединената народнопрогресивна партия създават в София Конституционен блок, който трябва да се противопостави на земеделското управление с мирни средства. Коалиционните партньори насрочват на 17 септември с. г. в Търново събор на своите привърженици, където трябва да започне кампания за сваляне на правителството на Александър Стамболийски. Но пристигащите от цялата страна блокари са разпръснати със сила, а лидерите им са хвърлени в затвора.
На 19 ноември 1922 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за националната катастрофа, след който почти всички опозиционни водачи са дадени под съд. През април 1923 г. се провеждат избори за ХХ ОНС, на които БЗНС с фалшификации и насилия получава 212 мандата, БКП - 17, а Конституционния блок - 15 депутатски места. Изборното поражение окончателно убеждава опозиционните дейци, че ще бъде много трудно да свалят земеделското правителство по легален начин, което не предвещава нищо добро за парламентарната демокрация в страната.