АКТУАЛНО

На 11 май 2015 г. се навършиха 25 години от възстановяването на Радикалдемократическата партия в България!

Преходно - Вечно
Българският либерализъм - поглед към нашето историческо минало Печат
Написано от Борислав Гърдев   
На 27 юни 1879 г. в търновската квартира на Петко Каравелов, който е председател на Окръжния губернски съвет, се полагат основите на Либералната партия. Това става един ден преди новоизбраният български княз Александър І да приеме клетвата на войниците в Търново на Марно поле и преди да замине на 29 юни за София през Ловеч и Орхание. За събитието, което ще се окаже от първостепенна важност за развитието на страната ни, сведения ни дава прекият му участник Димитър Маринов: “Събрахме се в дома на Каравелов, който тогава беше председател на Търновския губернски съвет, присъстваха малцина: дядо Цанков, дядо Славейков, Стефан Стамболов и още няколко души. В туй събрание се тури основата на Либералната партия и се реши да се издава либералния орган с название “Целокупна България”. Това беше на 27 юни 1879 г. Главен редактор стана дядо Славейков, като се обещава и другите да пишат”.
продължава>
 
Радикалдемократическата партия и македонският въпрос Печат
Написано от Мартин Иванов   
Българската радикалдемократическа партия започва да се формира още през 1902 г., но окончателното й конституиране се осъществява четири години по-късно - през 1906 г. Фактът, че още от създаването й близко до партията са личности като П. К. Яворов и А. Страшимиров, определя централното място, което македонският въпрос ще заеме в програмата на българските радикали. Тук трябва да се търси и причината за изключително близките позиции по проблема на РДП и ВМРО, особено в периода до Младотурската революция (1908 г.).
продължава>
 
Следвоенно прегрупиране на партиите в България Печат
Написано от Тодор Петров   
Поражението на нашата страна в Първата световна война окончателно дискредитира традиционните партии пред огромното мнозинство от избирателите, които след 1918 г. се ориентират наляво и подкрепят земеделците и социалистите. Израз на това преориентиране стават изборите за ХVІІІ Обикновено народно събрание, поведени през август 1919 г., на които БЗНС получава 27, 5 % от гласовете и 85 мандата, а БРСДП (т. с.), която на конгреса си през май с. г. се преименува на Българска комунистическа партия и възприема болшевишката програма за насилствено завземане на властта - 20, 7 % от гласовете и 47 мандата. Още по-категорично се изразява политическото надмощие на земеделците на изборите за ХІХ ОНС през март 1920 г., на които БЗНС получава 39 % от гласовете на избирателите и печели 110 мандата от общо 229 места в парламента, а след касирането на 13 опозиционни депутата (предимно комунисти), си осигурява абсолютно мнозинство и съставя самостоятелно правителство. Всичко това е съпроводено от редица законодателни мерки на кабинета на Александър Стамболийски, които целят коренно преустройство на политическата и стопанската система в страната и увековечаване на земеделската власт. Става ясно, че за да оцелеят старите партии трябва да се приспособят към новите условия и да противопоставят на селските политици една мощна политическа групировка на гражданите, която да спечели властта на всяка цена.
продължава>
 
Партийни борби в началото на века Печат
Написано от Тодор Петров   
Въпреки традиционната непопулярност на консерваторите в следосвобожденска България, правителството на Народната партия, което идва на власт след управлението на Стамболов, успява да се задържи начело на страната близо пет години, при това без да използва диктаторските методи на своите предшественици. Главна заслуга затова има личният авторитет на министър-председателя Константин Стоилов, който по това време е считан от всички за един от най-способните и най-видните български политици. Народняците са улеснени допълнително и от трескавото преструктуриране на другите политически партии, което в общи линии завършва в края на века. Политическото дълголетие на народняшкото правителство се дължи и на подкрепата, оказвана му от монарха, който се нуждае от силната личност на премиера, за да парира нападките на отстранените стамболовисти и да обуздае антидинастическите пристрастия на каравелисти и цанковисти.
продължава>
 
Създаване на БЗНС Печат
Написано от Тодор Петров   
Създаването на земеделска партия в една типично селска страна като България е неизбежно, но по различни причини се забавя с две десетилетия след Освобождението. Аграрният преврат по време на Руско-турската война през 1977-1978 г., когато българските селяни заграбват земите на бягащите турци, на първо време отслабва противоречията в селото. От друга страна, през 80-те години в политическия живот доминира Либералната партия, която до известна степен изразява интересите на селските маси. След разцеплението й, новите либерални котерии вече не са в състояние да защитават селските интереси и селяните са принудени да поемат защитата им в свои ръце.
продължава>
 
Създаване на БРСДП Печат
Написано от Тодор Петров   
Първите социалистически идеи проникват в средите на българската революционна емиграция в Румъния още през 60-те и 70-те години на ХІХ век. По това време те не са достатъчно избистрени и възникват изключително под чуждо (руско и френско) влияние. Голяма роля за популяризирането на социализма сред българските хъшове изиграва Парижката комуна през 1871 г.
продължава>
 
Оформяне на модерна партийно-политическа система Печат
Написано от Тодор Петров   
Коалиционното правителство на Константин Стоилов, съставено на 19 май 1894 г., идва на власт в името на нормализацията на политическия живот в страната. На първо време в него участват разнородни политици, които се стремят да гарантират равнопоставеност в държавното управление на всички коалиционни партньори. Самото изчезване на еднопартийния диктат на стамболовистите оказва благотворно влияние върху останалите формации и съживява занемарените традиции на политическия плурализъм. Всъщност, единствената политическа сила, която е ограничавана в изявите си, през втората половина на 1894 г., е бившата управляваща партия. От друга страна, опасността от реставрация на Стамболовия режим консолидира неговите противници и им налага временна търпимост в името на изборната победа. Тя изключва непозволения натиск срещу партньорите и до голяма степен благоприятства възстановяването на бившите опозиционни групировки.
продължава>
 
Партиите при управлението на Стамболов Печат
Написано от Тодор Петров   
Стефан Стамболов, бъдещият български министър-председател и шеф на Народнолибералната партия, започва да се изявява като един от първите лидери на старата Либерална партия още през 1880-1881 г. Своята крамолна младост и липсата на политически опит по това време той компенсира с революционната си известност и вроденото си красноречие.
продължава>
 
Партиите в Източна Румелия Печат
Написано от Тодор Петров   
Съгласно Берлинския договор българските земи на юг от Стара планина (без Софийския санджак) трябвало да образуват отделна област, наречена Източна Румелия, която се намирала под върховната юрисдикция на султана, но получавала административна автономия и се ръководела от главен управител - християнин. Във вътрешното устройство на областта били заложени принципите на представителната демокрация, въз основа на които в нея били установени конституционна уредба и парламентарно управление.
продължава>
 
Разпадане на двупартийната система в България Печат
Написано от Тодор Петров   
На 27 април 1881 г. княз Александър Батенберг уволнява либералното правителство на Петко Каравелов и назначава служебен кабинет, който трябва да управлява страната до провеждането на избори за Велико народно събрание. Начело на този кабинет е поставен дотогавашният военен министър на Княжество България Казимир Ернрот - руски генерал от финландско-шведски произход, който получава задачата на всяка цена да организира изборно поражение на либералите и да прокара във ВНС едно послушно парламентарно мнозинство, лоялно към короната.
продължава>
 
«НачалоПредишна12345СледващаКрай»

Страница 3 от 5