|
За читалищата с любов! |
 |
|
Написано от Йордан Ганев
|
Едва ли има българин, който да не трепне при споменаването на съкровената дума - читалище. Всеки от нас се е възползвал от услугите на това сътворено от духовната жажда на нашите възрожденци културно учреждение. И се е прекланял пред феноменалния гений на предшествениците ни - сътворили уникална форма както за общуване със света, така и за бъднините на милата ни родина.
Но какво е състоянието на тези просветни средища днес?
Звучи наистина странно, но се намират хора, за които читалищата в ХХІ век са отживелица. Според тях, те само харчат пари и в замяна не дават нищо. А малкото, което все пак вършат, може да бъде направено по-добре и по-евтино и от други институции. Стигна се до парадокса, че трябваше чужденци да ни кажат колко велико нещо са българските читалища и какъв принос в културното развитие на Европа могат да бъдат те. Да ни препоръчат цял свят трябва да се запознае с тяхната същност, организация и цели.
Затова не може да не отбележим с болка, че днес повечето от читалищата изпитват огромен финансов недоимък и имат множество други проблеми за решаване.
Първият е за читалищната собственост. За съжаление, въпреки изричната разпоредба на Закона за народните читалища, че всички помещения, които читалищата са използвали в момента на влизането му в сила, се отстъпват на тяхна постоянно и безвъзмездно ползване, още продължават да се явяват пречки и опити да бъде заобиколена тази законова норма. Не спират опитите да бъдат отнети читалищни сгради, да се попречи на читалищата - законни техни владелци - да ги използват и, когато дават под наем някои помещения, за да си осигурят малко повече доход, наемите да им бъдат отнемани, или пък да бъдат заставяни да предават половината от тях на общината, като че ли са общински предприятия. Всекидневие е, да се сблъскваме с подобни проблеми. Последен пример е публикуването в Държавен вестник на цял списък от имоти за приватизиране. В него са включени почти всички владени и ползвани от читалищата сгради на територията на Столична община. Въпреки множеството протести от страна на софийските читалища, както и от редица техни организации - като Съюза на народните читалища и Сдружението на софийските читалища, независимо от намесата на Комисията по културата към ХХХІХ Обикновено народно събрание и уверенията на хора от Столична община, че ще се внесе яснота по този въпрос, нищо не е направено - списъкът си стои непроменен.
Не са изключения и посегателства върху движимото читалищно имущество, дори върху най-същностната му част, върху библиотеките. Имаше опит от страна на Столична община да изземе библиотечния фонд на читалище, за да се направи общинска библиотека. След съдебен процес, опитът пропадна, защото съдът все пак чете законите.
Много болен въпрос е този за държавните и общинските субсидии. По закон те са задължителни. И действително всяка година в държавния бюджет има предвидени суми за читалищата, които се превеждат на общините. Но понеже доскоро тези суми бяха в общ фонд за култура, често общините използваха читалищните средства за други цели. Стигна се дори до там, че един заместник-кмет (нарочно не споменавам имена и населени места, за да не нагнетявам повече обстановката), който при направена забележка за това, че читалищата от общината му не са получили никакви субсидии, си позволи да каже, че, видите ли, разпорежданията на закона имали пожелателен характер и затова не били задължителни! След като има подобни прецеденти, можете да си представите, какво е положението на някои читалища в страната.
Тук достигаме до един много важен момент: отношенията читалища - общини. Там, където има разбиране и съпричастност на общинското ръководство към проблемите на читалищата, нещата вървят добре. Средствата не достигат, но все пак и отношението се чувства, и необходимият минимум пари се намира.
За съжаление, обаче, не навсякъде е така. Много често се натъкваме на случаи, в които читалищата направо биват изнудвани да се подчиняват на общинските управи, под страх да не им бъде спряна субсидията. Подобно отношение е недопустимо. Но за съжаление е факт. Още по-печално е, когато държавни институции, натоварени пряко със задачата да следят за спазването на законите, сами ги нарушават. Става дума за съда и прокуратурата. Дори и там се натъкваме на неправилни и превратни тълкувания на Закона за народните читалища. За щастие, засега случаите са по-скоро единични. Защото за чест на родното правосъдие трябва да се каже, че в многото случаи, когато въпросите са били отнасяни до съд, те са намирали правилно и благоприятно решение. Но тогава пък се появява друг проблем - съдебните решения не се изпълняват!
Безброй са трудностите пред читалищата, трудности с които те трябва да се преборват в стремежа си да оцелеят. Може би тук е мястото да се изтъкне възрожденският ентусиазъм, с който работят голяма част от читалищните дейци в страната ни. Въпреки всички трудности и всекидневните спънки, които им се правят, те все пак намират сили и воля да продължават своята просветителска дейност в читалищата.
Накрая бихме желали да се спрем и на още един немаловажен въпрос. Съвършени закони няма. Не прави изключение и Законът за народните читалища. От приемането му през 1996 г. в него проличаха доста много пропуски и несъвършенства. Това предизвика и наложи подготовката на промени в него. И когато тези проекти бяха готови, след дълги и всеобщи обсъждания и дебати, бяхме изненадани от един проектозакон, изготвен от Министерството на културата - държавната институция, натоварена със задължението да си грижи и защитава читалищата. Този проект, внесен от Министерския съвет, заплашва да върне нещата към положението през времената преди 1989 г. С него читалищата се поставят под прякото ръководство на общинските управи, получават задачите си от тях, отчитат се пред тях за всичко. При това за неспазване на някои второстепенни разпоредби, които обаче са свързани с администрирането им, читалищните дейци са заплашени със строги санкции и нелеки глоби. Разбира се, този проект срещна отпор от всички обичащи читалищата хора, но така или иначе е внесен в ХХХІХ Обикновено народното събрание и предстои нормите му да бъдат обсъждани. Надяваме се, че множеството недомислия в него ще бъдат отстранени, защото, създалото се напрежение не е от интерес на читалищното дело.
|
|