Защо честваме Трети март? |
|
Написано от Димитър Попов
|
Преди време някои твърде дипломатично се опитаха да наложат термина “османско присъствие”, визирайки една от най-жестоките и мъчителни страници в българската история. Предполагам от толерантност, за да не обидят никого. Но ако трябва да се назовават нещата с техните истински имена, както е в творбите на дядо Вазов и записките на Захари Стоянов, в писмата на Левски и стиховете на Ботев, ние не може да не говорим за османско иго. Нито добросъседските ни отношения с Турция, нито сънародниците ни с турско самосъзнание не бива да са причина да спестяваме точното определение за посочения период. Още повече, че те нямат абсолютно никаква вина за тези тягостни пет века, през които българите не са разполагали с нищо свое в поробената си родина. Дори и животът им по право е принадлежал на султана. Като християни те били второстепенна категория поданици - длъжни ежегодно да изкупуват правото си да живеят. А това не е ли иго!? Ами кървавият данък и еничарите, башибозуците, Батак, Перущица…
Именно поради тази причина договорът, подписан между Русия и Турция в Йешилкьой (Сан Стефано), на 12 км от Цариград, е толкова скъп за всички нас. След петвековен мрак на европейската политическа карта отново се появява държавата България. Вярно, тя се възстановява с чужда помощ и с всички произтичащи от това последствия. Вярно, Санстефанският договор е прелиминарен. Руското правителство предварително се съгласява някои от неговите клаузи да бъдат преразгледани на предстоящия конгрес на Великите сили в Берлин и само след броени месеци страната ни е разпокъсана на пет части. Важното е, че след 3 март 1878 г. тя отново съществува. Нещо повече, дори и за кратко време, чрез Санстефанска България се осъществява вековната мечта на българския народ да види възстановена държавата на Симеон Велики и Иван Асен ІІ. Нейните граници включват почти всички земи, населени с българи: Мизия - без Северна Добруджа, която Русия предава на Румъния като компенсация за Южна Бесарабия, Тракия - без Гюмюрджинско и Одринско, и Македония - без Солун и Халкидическия полуостров. Затова Трети март винаги ще остане в сърцето на всеки българин. Дотогава, докато я има България!
|