АКТУАЛНО

 

Политическата инициатива „Синя София“ се регистрира за участие в изборите под името „КОД (ДДД-Д3, БДФ)“. Регистрацията се подкрепя и от Радикалдемократическа партия (РДП), БЗНС - София, Българска нова демокрация, НДСВ, Съюз на репресираните, Съюз на свободните демократи, Атлантически съвет.

 

Избирателите в София ще имат възможност да гласуват с един и същ номер на бюлетината - „89“ - за проф. Вили Лилков - за кмет на София, за общински съветници на „Синя София“, за районни кметове на „Синя София“.

 

 

Разумният избор на радикалдемократите в София за кмет на столицата е проф. Вили Лилков - заради неговата биография на учен, политик и демократ. Но има още една причина да гласуваме за проф. Вили Лилков. Той е поел първа глътка въздух в особено значимия за РДП Видински край. Там, където Найчо Цанов е положил основите на Радикалдемократическата партия (РДП) и е формулирал девиза на поколения радикалдемократи: „Народът е господар в страната си“. Тук е мястото да припомним, че едни от най-добрите години за развитието на Видин се свързват с годините, когато местният общински съвет е доминиран от тамошните съпартийци на своя именит съгражданин Найчо Цанов.

 

В годините след Първата световна война, особен принос имат кметовете на Видин от РДП - д-р Асен Цанов и Никифор Недев. Д-р Асен Цанов е първият видински кмет с висше образование, племенник на Найчо Цанов, доктор по право, завършил престижния Хайделбергски университет, а Никифор Недев е един от стожерите на радикалдемократите в града, дългогодишен общински съветник и помощник-кмет.

Наред с грижите на общината по изхранването на градското население и възстановяването на градския живот в следвоенните условия, вниманието на градоначалниците се съсредоточава върху електрифицирането на града. Именно то, както и откритата през 1923 г. жп връзка със София и страната, спомагат за икономическия подем на Видин. Обновяват се машините и съоръженията на съществуващите отпреди спиртна фабрика „Бдин". Основно е ремонтирана съществуващата от 1897 г. парна валцова мелница, обновена е керамичната фабрика за тухли и цигли. Създадени са ред нови предприятия. През 1922 г. заработва валцовата дизел-моторна мелница, построена е тютюневата фабрика „Загорка", отваря врати фабриката за емайлирани изделия и перлата на видинската индустрия - фабриката за порцеланови изделия.

 

Затова, отчитайки политическия опит на проф. Вили Лилков и работата му като общински съветник в продължение на 4 последователни мандата, в т.ч. и два мандата като заместник-председател на Столичния общински съвет, сме убедени, че няма как той да не е наследил от своите известни земляци стремежа за едно демократично и иновативно управление на най-голямата община в България, в името на превръщането на София в един красив и удобен за живеене европейски град.

 

 

В листата за общински съветници ние, столичните радикалдемократи, разпознаваме Иван Сотиров (преференциално гласуване с № 103) - демократ, антикомунист, с богат опит в политиката - народен представител от парламентарната група на СДС в XXXVII ОНС и от парламентарната група на ОДС в XL ОНС, както и в управлението на Столична община: бивш кмет на район Средец и заместник-кмет на Столична община.

 

Захари Петров - председател на РДП

Защо честваме Трети март? Печат
Написано от Димитър Попов   
Преди време някои твърде дипломатично се опитаха да наложат термина “османско присъствие”, визирайки една от най-жестоките и мъчителни страници в българската история. Предполагам от толерантност, за да не обидят никого. Но ако трябва да се назовават нещата с техните истински имена, както е в творбите на дядо Вазов и записките на Захари Стоянов, в писмата на Левски и стиховете на Ботев, ние не може да не говорим за османско иго. Нито добросъседските ни отношения с Турция, нито сънародниците ни с турско самосъзнание не бива да са причина да спестяваме точното определение за посочения период. Още повече, че те нямат абсолютно никаква вина за тези тягостни пет века, през които българите не са разполагали с нищо свое в поробената си родина. Дори и животът им по право е принадлежал на султана. Като християни те били второстепенна категория поданици - длъжни ежегодно да изкупуват правото си да живеят. А това не е ли иго!? Ами кървавият данък и еничарите, башибозуците, Батак, Перущица…

Именно поради тази причина договорът, подписан между Русия и Турция в Йешилкьой (Сан Стефано), на 12 км от Цариград, е толкова скъп за всички нас. След петвековен мрак на европейската политическа карта отново се появява държавата България. Вярно, тя се възстановява с чужда помощ и с всички произтичащи от това последствия. Вярно, Санстефанският договор е прелиминарен. Руското правителство предварително се съгласява някои от неговите клаузи да бъдат преразгледани на предстоящия конгрес на Великите сили в Берлин и само след броени месеци страната ни е разпокъсана на пет части. Важното е, че след 3 март 1878 г. тя отново съществува. Нещо повече, дори и за кратко време, чрез Санстефанска България се осъществява вековната мечта на българския народ да види възстановена държавата на Симеон Велики и Иван Асен ІІ. Нейните граници включват почти всички земи, населени с българи: Мизия - без Северна Добруджа, която Русия предава на Румъния като компенсация за Южна Бесарабия, Тракия - без Гюмюрджинско и Одринско, и Македония - без Солун и Халкидическия полуостров.
Затова Трети март винаги ще остане в сърцето на всеки българин. Дотогава, докато я има България!

Image