Либералната демокрация като политически стремеж е единствена в своята способност да обхване най-широки слоеве на обществото, но най-разнообразни в своите културни черти етноси и нации. Основана на принципите на гражданското общество, тя е призвана да превърне поданиците на едно или друго управление, основано на насилие, в граждани на общество, чиято основа е зачитането на правата на човешкия индивид. Във връзка с тези принципи се възлагат огромни отговорности върху всеки един гражданин. Тези отговорности в гражданското общество са несравними с които и да е отговорности на поданика, оставил се на повеленията, и следователно, на произвола на държавната власт. Свободата на избора на лично поведение и свободата на личната инициатива са основата на общество на равни възможности, което заслужава цената на голямата лична отговорност. От друга страна, високата лична отговорност в едно гражданско общество дава възможност на държавата да бъде сигурен гарант на личните свободи, но не повече от това. Либералната държава не може повече да бъде източник нито на свободата, нито на правата, нито на конкретния жизнен избор на личността. Именно това е същността на либералния призив: най-многото свобода, която е възможна, най-малкото държава, която е необходима.

Наследен като идеология от демократичните революции на ХVІІІ век, поставили си за цел борбата против феодалния абсолютизъм, днешният либерализъм в България има задачата да осигури реално действащ Парламент и чрез него да постави основите на плуралистичната конституционно-правова държава. При това основна политическа задача е гарантирането на правата на гражданина, личната му свобода и човешкото му достойнство, като му се осигури по политически път приоритет спрямо държавната власт. В този смисъл българското общество има задачата да извърви отново и изцяло пътя на развитите либерални демокрации - от комунистически тоталитаризъм, през днешното пост-тоталитарно общество, с постоянния си стремеж и опасност от реставрация, към отворено гражданско общество.

Радикалдемократизмът е една алтернатива - срещу всяка идеология, която застрашава да покрие изцяло и единствено тя националното пространство - конкретизация на либерализма.

Основни ценности на либерализма са свободата, равенството и справедливостта, от които приоритет има личната свобода на отделния гражданин. Тази свобода може да бъде ограничена единствено от свободата на останалите членове на обществото и по този начин представлява основния принцип на изграждането на самото отворено общество. Личната свобода включва в себе си готовността за поемане на своята отговорност за отделната личност и за други членове на обществото. Лична отговорност, толерантност и отвореност към света са либералните принципи както за изграждане на собствения живот, така и за бъдещето на останалите членове на обществото. Последователната политика в посока на личната свобода е единствената, която фактически има грижа за свободата на множеството. Развитието на истинската лична свобода е необходимото условие за уважение и активна толерантност към свободата на останалите.

Средствата, чрез които либералите постигат своите ценности, включват на първо място самоопределението. Целта на това самоопределение е не само личната реализация, но и рационалното постигане на признание в разширяващи се общности, изградени на един или друг обединяващ принцип. В този смисъл либералите съзнават отговорността на ролята си като носители на разумен стремеж за напредък, който е сам по себе си отрицание на крайности в личното и общественото поведение. Рационалността в стремежа за напредък се заключава в постигането на равенство в легитимност и равноценност на интелектуалните постижения, били те в хуманитарна, натурфилософска или обществена насока.