АКТУАЛНО

 

Политическата инициатива „Синя София“ се регистрира за участие в изборите под името „КОД (ДДД-Д3, БДФ)“. Регистрацията се подкрепя и от Радикалдемократическа партия (РДП), БЗНС - София, Българска нова демокрация, НДСВ, Съюз на репресираните, Съюз на свободните демократи, Атлантически съвет.

 

Избирателите в София ще имат възможност да гласуват с един и същ номер на бюлетината - „89“ - за проф. Вили Лилков - за кмет на София, за общински съветници на „Синя София“, за районни кметове на „Синя София“.

 

 

Разумният избор на радикалдемократите в София за кмет на столицата е проф. Вили Лилков - заради неговата биография на учен, политик и демократ. Но има още една причина да гласуваме за проф. Вили Лилков. Той е поел първа глътка въздух в особено значимия за РДП Видински край. Там, където Найчо Цанов е положил основите на Радикалдемократическата партия (РДП) и е формулирал девиза на поколения радикалдемократи: „Народът е господар в страната си“. Тук е мястото да припомним, че едни от най-добрите години за развитието на Видин се свързват с годините, когато местният общински съвет е доминиран от тамошните съпартийци на своя именит съгражданин Найчо Цанов.

 

В годините след Първата световна война, особен принос имат кметовете на Видин от РДП - д-р Асен Цанов и Никифор Недев. Д-р Асен Цанов е първият видински кмет с висше образование, племенник на Найчо Цанов, доктор по право, завършил престижния Хайделбергски университет, а Никифор Недев е един от стожерите на радикалдемократите в града, дългогодишен общински съветник и помощник-кмет.

Наред с грижите на общината по изхранването на градското население и възстановяването на градския живот в следвоенните условия, вниманието на градоначалниците се съсредоточава върху електрифицирането на града. Именно то, както и откритата през 1923 г. жп връзка със София и страната, спомагат за икономическия подем на Видин. Обновяват се машините и съоръженията на съществуващите отпреди спиртна фабрика „Бдин". Основно е ремонтирана съществуващата от 1897 г. парна валцова мелница, обновена е керамичната фабрика за тухли и цигли. Създадени са ред нови предприятия. През 1922 г. заработва валцовата дизел-моторна мелница, построена е тютюневата фабрика „Загорка", отваря врати фабриката за емайлирани изделия и перлата на видинската индустрия - фабриката за порцеланови изделия.

 

Затова, отчитайки политическия опит на проф. Вили Лилков и работата му като общински съветник в продължение на 4 последователни мандата, в т.ч. и два мандата като заместник-председател на Столичния общински съвет, сме убедени, че няма как той да не е наследил от своите известни земляци стремежа за едно демократично и иновативно управление на най-голямата община в България, в името на превръщането на София в един красив и удобен за живеене европейски град.

 

 

В листата за общински съветници ние, столичните радикалдемократи, разпознаваме Иван Сотиров (преференциално гласуване с № 103) - демократ, антикомунист, с богат опит в политиката - народен представител от парламентарната група на СДС в XXXVII ОНС и от парламентарната група на ОДС в XL ОНС, както и в управлението на Столична община: бивш кмет на район Средец и заместник-кмет на Столична община.

 

Захари Петров - председател на РДП

Омбудсманът - българската перспектива Печат
Написано от инж. Димитър Костов   
Броят на държавите, в които се създава омбудсман непрекъснато се увеличава - както в страни с утвърдена демократична система, така и в страни с едва прохождащи институции. От 1995 г. в Европейския съюз, по силата на договора от Маастрихт, се избира европейски омбудсман. Защитник на правата на гражданите, който осъществява надзор върху публичните власти, има в над 90 страни по света. За съжаление България, заедно със Словакия и Турция, са трите европейски държави, в които все още не действа подобна институция.

Необходимостта на нашата страна да хармонизира изцяло своето законодателство със съществуващите правни норми в Европейския съюз, неизбежно води до въвеждането на омбудсман и у нас. Разбира се не във всички държави, в които действа институцията обществен защитник, терминът с който се обозначава тя е омбудсман. Във Франция общественият защитник носи названието посредник или медиатор на Републиката, във Великобритания - парламентарен комисар за администрацията. В Русия и в Унгария се използва наименованието пълномощник по правата на човека и гражданина. В Австрия институцията се нарича съвет на омбудсманите. Организацията на обединените нации използва понятието комисар по правата на човека. Независимо, че шведската дума омбудсман (за първи път тази институция възниква в Кралство Швеция) не е възприета навсякъде, все пак днес тя се нарича така и в Босна и Херцеговина, Гърция, Дания, Литва Нидерландия, Норвегия, Сърбия и Черна гора, Финландия, Хърватска, Чехия, както и в други държави. Наименованието възприето от Европейския съюз също е омбудсман.
За да се анализира същността на предназначението на тази институция, трябва преди всичко да имаме ясна представа за съществуването на един парадокс: това е орган на държавата, създаден за да защитава хората от произвола на другите държавни органи. Неговата сила е в прозрачността. Със средствата на политическия авторитет и автономността, разполагайки с въздействието на медиите, омбудсманът предпазва публичните власти от лошата административна практика. Нещо повече - разширява капацитета на публичните власти да удовлетворят исканията на гражданите по реализиране на правата и интересите им. С авторитета на една международна институция, въз основа на вътрешния и световния опит, омбудсманът превежда на езика на закона исканията на гражданите, като ги извежда от анонимност. Неговата длъжност не е подчинена на горестоящ началник, тъй като не е звено от служебната йерархия; не се съобразява с политически и ведомствени аргументи и по този начин действа като школа за демокрация. На омбудсмана следва да се гледа като на антитеза на корупцията и клиентелизма. Защото визираната институция би трябвало да работи без всякакви протекции и фаворизация. Като адвокат на хората, омбудсманът приема жалби, оплаквания и сигнали за нарушения и понеже познава законите и знае къде администрацията бърка, обръща внимание на нарушителите и им препоръчва решения на държавно равнище. Ако не се поправят, съобщава на началниците им или на съда. Независимо, че не може директно да отменя или спира незаконосъобразни актове на държавни и местни органи, длъжността на омбудсмана не бива да бъде подценявана. Силата на тази институция е в гражданското общество. Независимо, че изготвя доклад до Народното събрание, омбудсманът съобщава фактите и на медиите, така че и глухите да чуят - кой е некадърен, кой е подкупен и кои служби са по-ефективни от други, кои предлагат по-добри услуги за гражданите. Така може да бъде овладян административният произвол и да се популяризира положителната административна практика.
Жалбите, дори и устните, се завеждат в регистър и по тях могат да се правят справки с оглед на предприетите мерки. Гражданите могат да се обръщат към омбудсмана по всички въпроси, независимо от паралелно взетите други мерки за защита. Омбудсманът предлага алтернативни решения, защото познава несъвършенствата в административната практика. Те могат да бъдат форми на споразумения в рамките на действащото законодателство, с оглед на най-добрите интереси на гражданите. Независимо, че не трябва да се възприема като един вътрешен Страсбург, или официален ходатай, още по-малко, като служебен вуйчо-владика, със силата на един положителен прецедент, за който медиите са информирали, омбудсманът безспорно би могъл да подобри качеството на управление и е достъпна форма на защита правата на гражданите.
За да се добие още по-конкретна представа за същността на омбудсмана, нека се запознаем с определението за тази институция, предложено от Международната асоциация на юристите. То доста пълноценно дефинира едно универсално разбиране за нейната същност и унифицира предназначението й: “Омбудсманът е орган или служба, създадена с конституционна или законова разпоредба, която се оглавява от независим висшестоящ и надведомствен, отговорен пред парламента държавен служител, който получава оплаквания от засегнати лица срещу държавни агенции, служители и работодатели, или който действа по своя инициатива, и има властта да разследва и препоръчва действия по възстановяване на правата и издава доклади.”. Омбудсман може да бъде създаван и по места, но само там, където има наистина независима местна власт.
Разглеждайки видовете омбудсман, според вида на законодателния акт, с който се създава институцията, тя може да бъде класически модел - създаден с конституционна разпоредба и нормативистичен модел, при който се регламентира в специален закон. В България включването на институцията омбудсман в конституционна рамка не беше направено при създаването на настоящата българска конституция. Въпреки това няма никаква законова пречка да бъде приет специален закон за омбудсмана. Осъзнавайки изключителното значение на длъжността обществен защитник, законодателят има огромната отговорност относно избора на конкретния човек, който да олицетворява тази институция. Критериите са много високи и независимо от нормативната база, която ще бъде създадена за регламентиране на дейността на омбудсмана, малцина са хората в България, които в достатъчна степен биха могли да покрият всички изисквания. Преди всичко трябва да се избира сред личности с висок обществен авторитет, политически неутрални, високо ерудирани и максимално честни. Разбира се, когато се говори за институцията омбудсман, трябва да се има предвид, че това не е само един човек, а определен брой специалисти, работещи в екип и осъществяващи функцията адвокати на народа. Реална е опасността при назначаването на екипа от хора да се наложат конюнктурни съображения. Това е трудно да се предскаже или предотврати. Нещо повече, твърде е вероятно изборът на тази институция, така както и самата личност, която да я реализира, да бъде политически оцветена, ако няма достатъчно силен граждански противовес и готовност в обществото да се настоява за прозрачност и надпартийност. Тогава всички надежди, свързани с избора на омбудсман и очакванията за ефективност, полезност и справедливост ще бъдат излъгани. Има достатъчно подобни примери в най-новата българска история. Дори самото създаване на Конституцията на Република България, по-късно избора на Висш съдебен съвет или на Конституционния съд не мина без политически боричкания и конюнктурност.
В последно време се заговори за възможна промяна на Конституцията. Ако необходимостта от институционализирането на обществения защитник е осъзнат приоритет на народните ни представители, както е за голяма част от гражданското общество, то включването в конституционен текст на разпоредби, които да уредят материята, посветена на омбудсмана е крайно наложително.
Проектозакон за омбудсмана беше внесен за първи път у нас в ХХХVІІІ Обикновено народно събрание, но резултат не последва. Още в началото на мандата на сегашното ХХХІХ Обикновено народно събрание на вниманието на депутатите бяха представени три проекта. Паралелно с процедурата в парламента, в медиите и на обществените форуми се дискутираха още три проекта, създадени от граждански организации. Ето защо буди недоумение фактът, че и досега няма приет Закон за омбудсмана. Изглежда българският законодател се опитва да отложи неизбежното въвеждане на институцията в България. Все пак може да се направи предположението, че тя ще бъде създадена до една-две години. Просто защото ще бъдем принудени да се съобразим с високите очаквания пред нашата страна от европейските институции и България най-после ще излезе от късата редица на държавите, които все още не бързат с развитието на демократичните процеси и институции.