|
Всяко зло за добро, казваме ние |
 |
|
Написано от Тодор П. Тодоров
|
Българите приемаха безропотно цели 45 години открития политически диктат на Москва не само заради вродената сервилност на нашия народ, както си обясняват този феномен външни наблюдатели, но и поради други две много важни причини: враждебното балканско обкръжение на страната ни, наследство от мегаломанските авантюри на Кобургите в близкото минало, както и икономическата изгода, която получаваше България от обвързването си със слабо развития в промишлено отношение СССР, оказал се източник на евтини суровини и пазар за неконкурентноспособните български стоки. Изключително практичната българска политическа класа се примиряваше с ролята на послушен сателит на кремълския елит, защото беше преценила, че така й е по-изгодно, а не просто поради липсата на мъжество и решителност.
Това впрочем важи за целия ни народ с много малки изключения. По същия начин българите “кротуваха” цели пет века под сянката на падишаха, тъй като неговото господство им осигуряваше политическа стабилност, немислима преди, гарантираше им фактическо национално обединение в рамките на Османската империя и отваряше пред тях пазарите на Ориента, където те конкурираха дубровнишките и венецианските търговци. За разлика от другите поробени балкански народи те щяха повече да загубят при евентуална промяна на международната ситуация на Балканите и затова сред тях движението за национална независимост придобива популярност едва през втората половина на ХІХ в., когато полуколониялният статут на Османската държава и режимът на капитулациите, започнаха сериозно да спъват стопанското развитие на българите. Априлското въстание отхвърли властта на султаните от епохата на Танзимата, защото те не съумяха да защитят поданиците си от колониалното ограбване на Запада. Същото сториха след малко повече от три десетилетия и младотурците, а след тях и Кемал Ататюр.
Аналогично поведение на българите наблюдаваме и сега, когато почти всички български политически сили, опирайки се на сравнително широк обществен консенсус, задружно подкрепиха правителството на Симеон Сакскобургготски за активно включване на страната ни в мироналагащата операция в Ирак на страната на водената от САЩ коалиция. Наблюдаваме и познатото от миналото неразбиране на истинските мотиви на българската позиция, която повърхностни чужди коментатори отново свързаха с прословутата наша сервилност към по-силния, без да отчитат, че голяма роля при вземане на решението за намеса вероятно е изиграла и трезвата преценка, че една такава акция в сърцето на Арабския свят отдалечава поне за известно време напълно реалната в днешните условия заплаха от ислямска експанзия в Европа. Няма съмнение, че това пряко обслужва интересите на малката и слаба България, застанала в подстъпите на Стария континент като първата потенциална жертва на агресорите от изток. Преживените исторически превратности явно са научили нашия народ на по-голяма мъдрост и прозорливост и днес новите тексаски кръстоносци - баща и син Буш, намират у нас повече разбиране и по-сърдечен прием, отколкото бойците на Готфрид Булонски и Балдуин Фландърски преди около 9 века. Само благодарение на техните победи срещу исляма тогава беше отложено османското настъпление към европейския югоизток с близо два века. Време достатъчно България да се освободи от пряка византийска зависимост и да се утвърди окончателно като една от легитимните държавни образувания в региона. Популярният български владетел Калоян обаче не оценява достатъчно добре ситуацията и в битката при Одрин не побеждава когото трябва - за тая победа две столетия по-късно цар Иван Шишман трябва да заплати с трона и с главата си. Днес тексаските рейнджъри, наследници на средновековните латински рицари, отново преследват преди всичко свои егоистични цели, но раздразнението от тяхната арогантност не бива да ни заслепява дотам, че да изпуснем от поглед главната заплаха пред България. Защото и днес, както преди почти хиляда години, единственият минимален шанс на страната ни да се интегрира успешно в обединена Европа и да избегне ужасите на едно ново мюсюлманско нашествие е свързан с успеха на тези грубовати каубои, преоблечени в маскировъчни военни униформи, да пречупят гръбнака на ислямския фундаментализъм в планините на Афганистан и в пустините на Ирак. Голяма е Русия, но няма къде да отстъпваме - зад нас е Москва, беше казал през 1941 г. политрукът на героите от Брестската крепост малко преди да загинат до един в предварително обречено на неуспех погранично сражение с настъпващия могъщ противник. Далеч е Кербала от българските граници, но нашите бойци там също няма къде да отстъпват - зад тях е София и съдбата на още неродените българи!
|