През май, септември и октомври 1881 г. повечето от закритите околии се възстановяват. В Търновското окръжие се създава нова околия - със седалище градецът Долна Липница (дн. с. Долна Липница - в община Павликени), в която влизат населените места от закритите през м. април с. г. околии - Куцинска и Сухиндолска.

Опит за превръщането на Дунавска България в руска губерния

От началото на 1881 г. княз Александър Батенберг започва усилена подготовка за отмяна на парламентарно наложения конституционен ред в страната. Важна предпоставка за успешното осъществяване на този вътрешнополитически ход е привличането на войската, в лицето на военния министър - генерал Ернрот. Той се ангажира с разработването и изпълнението на плана за държавен преврат.
На 27 април 1881 г. князът уволнява либералното правителство на Петко Каравелов и чрез прокламация съобщава, че ще свика Велико народно събрание, от което иска извънредни пълномощия за управлението на Княжество България. По предложение на вездесъщия Ернрот, който вече е премиер, военен министър и управляващ Министерството на вътрешните работи, страната се разделя временно на 5 области:

С Указ № 312, обнародван в ДВ, бр. 27 от 2 май с. г., начело на всяка от тези области временно се назначава по един чрезвичаен (извънреден - бел. на авт.) комисар - руски офицер, в чиито ръце се предоставя цялата власт. Учредяват се военни съдилища. Предвиждат се строги санкции за смутителите на реда по време на парламентарните избори, в т. ч. - смъртни присъди. Предприемат се наказателни мерки срещу свободата на словото.
На 1 юли 1881 г. в Свищов ІІ ВНС суспендира Търновската конституция, като гласува извънредни пълномощия на княза за срок от 7 години. Още същия ден, руският генерал от финландско-шведски произход - Казимир Ернрот, си подава оставката и се прибира в Санкт Петербург. Планът за русификация на българската държава, с цел превръщането и в Задунайска (Заддунавска - бел. на авт.) губерния, е успял - за щастие временно.

Режим на пълномощията - учредява се Държавен съвет

На 1 ноември 1881 г. се провеждат избори за Държавен съвет, на които са определени 8 от неговите членове, останалите 4 са назначени от квотата на княза. За пръв председател на тази нова управленска институция е избран Тодор Икономов. Според устава, изработен от проф. Марин Дринов, в работата му участват също министрите и един архиерей от Българската екзархия. Държавният съвет има право да дава мнение по всички въпроси, внасяни от правителството, да изработва и обсъжда предварително законопроекти, да подготвя административните правилници и т. н.
През 1882 г. той изготвя законопроект за административното деление на Княжество България, според който окръжията трябва да са 15. Предложени са за закриване няколко “по-незначителни според числото на населението си и по-маловажни като административни центрове” окръжия. В мотивите, отразени в доклад до монарха от министъра на вътрешните дела - генерал Леонид Соболев, който е и премиер на страната, се посочва, че:

В законопроекта на Държавния съвет се предвижда да има и 55 околии.
Министерският съвет от своя страна внася някои изменения и допълнения, според които:

Нова административно-териториална подялба на север от Балкана

С Указ № 573 на княз Александър Батенберг от 28 юли 1882 г. (обнародван в ДВ, бр. 91 от 21 август с. г.), се утвърждава нов - втори поред след Освобождението, Закон за административното деление територията на Княжество България. В него окръжията са 14 на брой. Те от своя страна се подразделят на 56 околии, които имат население от 25 до 50 хиляди души приблизително. Както окръжията, така и околиите носят названието на своя административен център - град или село. Предоставя се възможността населени места, които по топографически и икономически причини желаят да се отделят от едно и да се присъединят към друго окръжие или околия, да подават заявления до съответния окръжен управител. Той ги препраща, заедно със становището си и това на окръжния съвет, до Министерството на вътрешните дела за разглеждане и заключение в Държавния съвет. Заявленията се приемат и подлагат на разглеждане до изтичането на една година от влизането в сила на настоящия закон.
Окръжията се делят на околии, както следва:

1. Софийско окръжие - обхваща 8 околии, със седалища: гр. София, гр. Златица, гр. Самоков, с. Искрец (дн. в община Своге), с. Новоселци (дн. гр. Елин Пелин), гр. Цариброд (дн. гр. Димитровград - Съюзна република Сърбия и Черна гора), гр. Трън и гр. Брезник;
2. Кюстендилско окръжие - обхваща 4 околии, със седалища: гр. Радомир, гр. Кюстендил, гр. Дупница и с. Извор (дн. в община Босилеград - Съюзна република Сърбия и Черна гора);
3. Варненско окръжие - обхваща 5 околии, със седалища: гр. Варна, с. Ново село (дн. гр. Дългопол), гр. Провадия, гр. Добрич и гр. Балчик;
4. Шуменско окръжие - обхваща 5 околии, със седалища: гр. Шумен, с. Нови пазар (дн. гр. Нови пазар), с. Преслав (дн. гр. Велики Преслав), гр. Ески Джумая (дн. гр. Търговище) и гр. Осман пазар (дн. гр. Омуртаг);
5. Разградско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища: с. Попово (дн. гр. Попово), гр. Разград и с. Кеманлар (дн. гр. Исперих);
6. Силистренско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища: с. Курт бунар (дн. гр. Тервел), гр. Силистра и с. Аккадънлар ( дн. гр. Дулово);
7. Русенско окръжие - обхваща 4 околии, със седалища: с. Балбунар (дн. гр. Кубрат), гр. Тутракан, гр. Русе и с. Бяла (дн. гр. Бяла);
8. Търновско окръжие - с адм. ц. гр. Търново (дн. гр. Велико Търново) - обхваща 5 околии, със седалища: гр. Търново (дн. гр. Велико Търново), гр. Горна Оряховица, гр. Елена, с. Кесарево (дн. в община Стражица) и гр. Трявна;
9. Свищовско окръжие - обхваща 2 околии със седалища: гр. Свищов и гр. Никопол;
10. Севлиевско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища: гр. Габрово, гр. Севлиево и гр. Троян;
11. Плевенско окръжие - обхваща 4 околии, със седалища: гр. Ловеч, гр. Тетевен, с. Луковит (дн. гр. Луковит) и гр. Плевен;
12. Вратчанско окръжие - с адм. ц. гр. Вратца (дн. гр. Враца) - обхваща 4 околии, със седалища: гр. Орхание (дн. гр. Ботевград), гр. Вратца (дн. гр. Враца), с. Бела Слатина (дн. гр. Бяла Слатина) и гр. Орехово (дн. гр. Оряхово);
13. Ломско окръжие - обхваща 3 околии със седалища: гр. Берковица, с. Вълчедърма (дн. гр. Вълчедръм) и гр. Лом;
14. Видинско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища: гр. Видин, гр. Белоградчик и гр. Кула.

Както в предишния закон от 1880 г., така и сега - окръжията се подразделят на 3 разряда:

Различните степени се изразяват само в разликата в щатовете, а не в самото управление и във функциите им.
Околиите от своя страна се подразделят на:

Границите на околиите във всяко окръжие се уточняват в съвместно заседание на окръжния управител, окръжния съвет и околийските началници, след което се одобряват от Държавния съвет и се утвърждават с княжески указ в срок от два месеца след обнародването на този закон.

С отделни закони се определят - статутът на общините, правомощията на окръжните съвети и териториалния обхват на околиите

След държавния преврат на 27 април 1881 г. и въвеждането на режима на пълномощията се създават изключително благоприятни условия за подмяна на местното самоуправление с назначаеми от централната власт кметове и други държавни чиновници в окръжните и околийските центрове. Законодателен израз на тази тенденция е Законът за общините и за градското управление, обнародван в ДВ, бр. 117 от 12 октомври 1882 г. В него общинските власти са поставени под силна административна опека и на практика губят своето основно предназначение.
Два дни по-късно, в следващия брой на “Държавен вестник”, е публикуван и Закон за окръжните съвети, който също се характеризира със засилена централизация в изграждането и функционирането на тези местни властови органи, членовете на които се назначават и освобождават с княжески указ.
С Указ № 782 на княз Александър Батенберг от 10 ноември 1882 г. (обнародван в ДВ, бр. 132 от 18 ноември с. г.), се утвърждава и Закон за определение границите на околиите в Княжество България. Удовлетворява се желанието на 16 населени места да се отделят от едно и да се присъединят към друго окръжие. Променят се седалищата и на две околии: