|
Административни рокади в Краище и Овчехълмието, създава се нова околия - югозападно от Търново, възстановяват се три бивши окръжия През лятото на 1883 г. дотогавашната Босилеградска околия - в състава на Кюстендилско окръжие, отново се преименува на Изворска, след като с Указ № 408 на княз Александър Батенберг от 5 юни с. г., обн. в ДВ, бр. 60 от 9 юни 1883 г., седалището й се премества в от с. Босилеград (дн. гр. Босилеград - в Съюзна република Сърбия и Черна гора) в с. Извор (дн. в община Босилеград).
По-късно с решение на ІІІ Обикновено народно събрание, утвърдено с Указ № 826 на княз Александър Батенберг от 7 октомври 1883 г., обн. в ДВ, бр. 108 от 8 октомври с. г., в Търновското окръжие се открива нова околия с административен център гр. Дряново.
В началото на следващата година - с Указ № 16 на княз Александър Батенберг от 17 януари 1884 г., обн. в ДВ, бр. 7 от 21 януари с. г., в Княжество България се възстановяват три бивши окръжия: -
Трънското - в състава му са включени 3 околии, със седалища: гр. Цариброд (дн. гр. Димитровград - Съюзна република Сърбия и Черна гора), гр. Трън и гр. Брезник; -
Ловешкото - в състава му са включени 3 околии, със седалища: гр. Ловеч, гр. Троян и гр. Тетевен; -
Ореховското - с адм. ц. гр. Орехово (дн. гр. Оряхово) - в състава му са включени 2 околии, със седалища: с. Бела Слатина (дн. гр. Бяла Слатина) и гр. Орехово (дн. гр. Оряхово);
През 1885 г., по решение на Областното събрание в Източна Румелия - с Публично-административен правилник № 149, седалището на Овчехълмска околия - в Пловдивския департамент, се премества от с. Голямо Конаре (дн. гр. Съединение) в с. Старо ново село (дн. с. Старосел - в община Хисаря).
Съединението на Източна Румелия с Княжество България След Съединението на Южна със Северна България - провъзгласено на 6 септември 1885 г. в Пловдив, административно-териториалното деление от двете страни на Балкана се запазва. Единствената промяна е продиктувана от т. нар. Топханенски акт, подписан на 24 март 1886 г. в Цариград от правителствата на Османската империя и Княжество България. С този документ управлението на Източна Румелия официално се поверява на българския княз, като се прави корекция на южната граница. Под властта на султана остават вече окупираните от неговите войски населени места в Кърджалийска околия и 21 селища в района на Тъмръш (по поречието на Въча - дн. в общините Девин и Борино, както и с. Мугла - от общ. Смолян - бел. на авт.).
През 1886 г. съединена България има територия от 96 хил. кв. км и население, което наброява над 3 милиона души. В административно отношение тя се разделя на 23 окръжия и 84 околии:
1. Софийско окръжие - обхваща 5 околии, със седалища: гр. София, гр. Златица, гр. Самоков, с. Искрец (дн. в община Своге), с. Новоселци (дн. гр. Елин Пелин);
2. Трънско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища: гр. Цариброд (дн. гр. Димитровград - Съюзна република Сърбия и Черна гора), гр. Трън и гр. Брезник;
3. Кюстендилско окръжие - обхваща 4 околии, със седалища: гр. Радомир, гр. Кюстендил, гр. Дупница и с. Извор (дн. в община Босилеград - Съюзна република Сърбия и Черна гора);
4. Татарпазарджишко окръжие - с адм. ц. гр. Татар Пазарджик (дн. гр. Пазарджик) - обхваща 5 околии: Ихтиманска, Копривщенска, Татарпазарджишка - със седалище гр. Татар Пазарджик (дн. гр. Пазарджик), Панагюрска и Пещерска;
5. Пловдивско окръжие - обхваща 6 околии: Пловдивска, Овчехълмска - със седалище с. Старо ново село (дн. с. Старосел - в община Хисаря), Стрямска - със седалище гр. Карлово, Сърненогорска - със седалище с. Брезово (дн. гр. Брезово), Конушка - със седалище гр. Станимака (дн. гр. Асеновград) и Рупчоска - със седалище с. Чепеларе (дн. гр. Чепеларе);
6. Хасковско окръжие - обхваща 3 околии: Хаджиелеска - със седалище гр. Хаджи Елес (дн. гр. Първомай), Хасковска и Харманлийска;
7. Старозагорско окръжие - обхваща 4 околии: Старозагорска, Чирпанска, Казанлъшка и Новозагорска;
8. Сливенско окръжие - обхваща 5 околии: Каваклийска - със седалище гр. Каваклии (дн. гр. Тополовград), Сливенска, Котелска, Ямболска и Къзълагашка - със седалище с. Къзъл агач (дн. гр. Елхово);
9. Бургаско окръжие - обхваща 4 околии: Бургаска, Карнобатска, Айтоска и Анхиолска - със седалище гр. Анхиоло (дн. гр. Поморие);
10. Варненско окръжие - обхваща 5 околии, със седалища: гр. Варна, с. Ново село (дн. гр. Дългопол), гр. Провадия, гр. Добрич и гр. Балчик;
11. Шуменско окръжие - обхваща 5 околии, със седалища: гр. Шумен, гр. Нови пазар, гр. Преслав (дн. гр. Велики Преслав), гр. Ески Джумая (дн. гр. Търговище) и гр. Осман пазар (дн. гр. Омуртаг);
12. Разградско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища: гр. Попово, гр. Разград и с. Кеманлар (дн. гр. Исперих);
13. Силистренско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища: с. Курт бунар (дн. гр. Тервел), гр. Силистра и с. Аккадънлар ( дн. гр. Дулово);
14. Русенско окръжие - обхваща 4 околии, със седалища: с. Балбунар (дн. гр. Кубрат), гр. Тутракан, гр. Русе и с. Бяла (дн. гр. Бяла);
15. Търновско окръжие - с адм. ц. гр. Търново (дн. гр. Велико Търново) - обхваща 6 околии, със седалища: гр. Търново (дн. гр. Велико Търново), гр. Горна Оряховица, гр. Елена, с. Кесарево (дн. в община Стражица), гр. Дряново и гр. Трявна;
16. Свищовско окръжие - обхваща 2 околии със седалища: гр. Свищов и гр. Никопол;
17. Севлиевско окръжие - обхваща 2 околии, със седалища: гр. Габрово и гр. Севлиево;
18. Ловешко окръжие - обхваща 3 околии, със седалища: гр. Ловеч, гр. Троян и гр. Тетевен;
19. Плевенско окръжие - обхваща 2 околии, със седалища: с. Луковит (дн. гр. Луковит) и гр. Плевен;
20. Вратчанско окръжие - с адм. ц. гр. Вратца (дн. гр. Враца) - обхваща 2 околии, със седалища: гр. Орхание (дн. гр. Ботевград) и гр. Вратца (дн. гр. Враца);
21. Ореховско окръжие - с адм. ц. гр. Орехово (дн. гр. Оряхово) - обхваща 2 околии, със седалища: с. Бела Слатина (дн. гр. Бяла Слатина) и гр. Орехово (дн. гр. Оряхово);
22. Ломско окръжие - обхваща 3 околии със седалища: с. Голяма Кутловица (дн. гр. Монтана), гр. Берковица и гр. Лом;
23. Видинско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища: гр. Видин, гр. Белоградчик и гр. Кула. Парламентарни инициативи за местното самоуправление - общините се прегрупират, а окръжните съвети стават избираеми През 1886 г. ІV Обикновено народно събрание отменя Закона за общините и за градското управление от 1882 г., като приема два нови нормативни акта. С Указ № 116 на княз Александър Батенберг от 10 юли 1886 г., обн. в ДВ, бр. 69 - се утвърждава Закон за градските общини, а с Указ № 117 - от следващия ден, обн. в ДВ, бр. 70 - Закон за селските общини.
Припознатите дотогава градски селища в страната запазват и занапред своя статут, като във всяко от тях има - общински съвет (местен парламент - бел. на авт.) и общинско управление. Местният парламент - заедно с кмета и неговите помощници, се състои от: -
16 члена - в градските общини с население над 15 хил. д.; -
14 члена - в градските общини с население от 5 до 15 хил. д.; -
12 члена - в градските общини с население до 5 хил. д.
Кметът на градската община (градоначалникът - бел. на авт.) се избира от общинския съвет, измежду членове му, като по право е и председател на местния парламент. Той организира неговата дейност и работата на общинската администрация. Броят на кметските помощници е в зависимост от числеността на населението на съответната градска община. Когато в нея живеят над 15 хил. д. - те са трима, при условие, че жителите й са от 7 до 15 хил. д. - са двама, а в случаи на по-малко от 7 хил. д. - е един.
Всяка селска община от своя страна има - общински съвет, общинско управление, общински съд и кметски наместници в съставните села. Местният парламент - заедно с кмета и помощника му, се състои от: -
12 члена - в селски общини с население над 1000 д.; -
10 члена - в селски общини с население от 500 до 1000 д.; -
8 члена - в селски общини с население до 500 д.
Кметът на селската община се избира по същия начин както и градоначалника. Общинското управление в нея се отъждествява с кмета и помощника му, а общинският съд - има преди всичко помирителни функции и решава дребни спорове между жителите на общината. Неговата дейност се регламентира с отделен закон.
Преобразуването на селските общини в градски става по законодателен ред. Заявления за тази цел се изпращат в съответната постоянна окръжна комисия, която заедно със своето становище ги предоставя чрез министъра на вътрешните работи в Народното събрание.
На основание чл. 4 от Закона за селските общини, те се прегрупират отново. Първият списъчен състав на градските и селските общини, след Съединението, се утвърждава с Указ № 157 на регентите (Стефан Стамболов, подполковник Сава Муткуров и Георги Живков) от 15 май 1887 г. Той е обнародван в ДВ, бр. 55 от 23 май с. г., като общият брой на общините в страната е 1 795 (74 от тях са градски, а останалите 1 721 - селски).
През 1887 г. V Обикновено народно събрание приема нов Закон за окръжните съвети. Той се изработва на основата на вече утвърдени демократични принципи за организация на местното самоуправление, които по това време фигурират в законодателството на най-напредничавите европейски страни. Членовете на окръжния съвет (регионален парламент - бел. на авт.) се избират пряко от населението в окръжието - по норматив един окръжен съветник на всеки 8 000 жители, за срок от три години. Изборите са мажоритарни и се произвеждат по избирателни околии. Гласуването става в центъра на околията, а за избран се смята кандидатът получил най-много гласове. Съставът на окръжния съвет се утвърждава с княжески указ. Регионалният парламент избира с таен вот председател на окръжната постоянна комисия и трима или четирима членове в зависимост от броя на населението на съответното окръжие. Те работят на постоянна длъжност и получават определено в закона парично възнаграждение. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. При равенство на гласовете решаваща роля има вотът на председателя. Окръжният управител може да присъства на заседанията на постоянната комисия. Когато между него и членовете й възникнат разногласия, те се решават от съответния министър в зависимост от характера на спора. Към всяка окръжна постоянна комисия се назначават проверители. Те преглеждат и проверяват проектобюджетите и годишните отчети на селските общини и правят редовни и извънредни ревизии на общинските бирници по селата. Днешните 28 области - част от националната идентичност на българската държава В историческото развитие на българската държава от Освобождението до наши дни се извършват 10 основни административно-териториални реформи: -
1880 г. - Княжество България се разделя на 21 окръжия - София, Орхание (дн. Ботевград), Трън, Кюстендил, Варна, Провадия, Шумен, Ески Джумая (дн. Търговище), Разград, Силистра, Русе, Търново (дн. Велико Търново), Свищов, Севлиево, Ловеч, Плевен, Вратца (дн. Враца), Орехово (дн. Оряхово), Берковица, Лом и Видин, а Източна Румелия - на 6 департамента - Татар Пазарджик (дн. Пазарджик), Пловдив, Хасково, Стара Загора, Сливен и Бургас; -
1882 г. - Княжество България се разделя на 14 окръжия - София, Кюстендил, Варна, Шумен, Разград, Силистра, Русе, Търново (дн. Велико Търново), Свищов, Севлиево, Плевен, Вратца (дн. Враца), Лом и Видин, а Източна Румелия - на 6 департамента - Татар Пазарджик (дн. Пазарджик), Пловдив, Хасково, Стара Загора, Сливен и Бургас;
1884 г. - в Княжество България се възстановяват 3 окръжия - Трън, Ловеч и Орехово (дн. Оряхово)
1885 г. - след Съединението, в страната има 23 окръжия - София, Трън, Кюстендил, Татар Пазарджик (дн. Пазарджик), Пловдив, Хасково, Стара Загора, Сливен, Бургас, Варна, Шумен, Разград, Силистра, Русе, Търново (дн. Велико Търново), Свищов, Севлиево, Ловеч, Плевен, Орехово (дн. Оряхово), Вратца (дн. Враца), Лом и Видин;
1890 г. - се закрива едно окръжие - Оряховското;
1900 г. - се закриват четири окръжия: Трънското, Свищовското, Ломското и Пазарджишкото; -
1901 г. - Княжество България се разделя на 12 окръга - София, Кюстендил, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Шумен, Русе, Търново (дн. Велико Търново), Плевен, Вратца (дн. Враца) и Видин;
1913 г. - се създават два нови окръга с административни центрове: Струмица (дн. в Република Македония) и Гюмюрджина (дн. Комотини - в Република Гърция); същата година - Добрич и Силистра стават окръжни градове в Кралство Румъния - съответно на жудец (окръг - бел. на авт.) Калиакра и жудец Дуростор (римското име на Силистра е Дуросторум - бел. на авт.);
1915 г. - се създава нов окръг с административен център Одрин (дн. Едирне - в Република Турция);
1919 г. - след Първата световна война в България има 15 окръга - тези, които са създадени през 1901 г., заедно с три нови - административни центрове на които вече са: Петрич, Пашмаклий (дн. Смолян) и Мъстанли (дн. Момчилград); отделно Добрич и Силистра са окръжни градове в Кралство Румъния;
1922 г. - се създава нов окръг с административен център Хасково; -
1934 г. - Царство България се разделя на 7 области - София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Шумен, Плевен и Враца; в същото време Добрич и Силистра продължават да са окръжни градове в Кралство Румъния (според данни от преброяването в северната ни съседка през 1930 г. - населението на двата жудеца наброява общо 378 344 души: от които 37, 9 % са българи - 143 209 души, 34, 1 % са турци - 129 025 души, 20, 5 % са румънци - 77 728 души и 7, 5 % са от други националности - 28 382 души);
1941 г. - се обособява нова област с административен център Русе;
1944 г. - се обособява нова област с административен център Горна Джумая (дн. Благоевград);
1945 г. - седалището на Шуменската област се премества във Варна и тя се преименува на Варненска; -
1947 г. - в Народна република България се закриват областите и като първостепенна административно-териториална единица остават околиите - те са 102 на брой, от които 7 са градски: София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе и Плевен; -
1949 г. - Народна република България се разделя на 15 окръга - София-град, София-окръг, Горна Джумая (дн. Благоевград), Пловдив, Хасково, Стара Загора, Ямбол, Бургас, Варна, Шумен, Русе, Горна Оряховица, Плевен, Враца и Видин;
1951 г. - се закриват два окръга - Ямболският и Видинският, а седалището на Горнооряховския - се премества във Велико Търново и той е преименуван на Великотърновски; -
1959 г. - Народна република България се разделя на 30 окръга - София-град, София-окръг, Димитрово (дн. Перник), Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив-град, Пловдив-окръг, Смолян, Кърджали, Хасково, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас, Варна-град, Варна-окръг, Толбухин (дн. Добрич), Коларовград (дн. Шумен), Търговище, Разград, Силистра, Русе, Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Враца, Михайловград (дн. Монтана) и Видин, като се премахват околиите - градски и селски (общо 117 на брой) - административно-териториалната структура на страната за пръв път става двустепенна;
1961 г. - се закриват два окръга - Пловдив-град и Варна-град; -
1978 г. - в Народна република България има 28 окръга - София-град, София-окръг, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Кърджали, Хасково, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Толбухин (дн. Добрич), Шумен, Търговище, Разград, Силистра, Русе, Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Враца, Михайловград (дн. Монтана) и Видин, но се създават и селищни системи - това довежда до уедряване на общините, някои от които са с териториален обхват препокриващ някогашните околии (през 1878 г. - общините са 1 394 на брой, в т. ч. 220 - градски и 1 174 - селски, а днес - те са 263); -
1987 г. - Народна република България се разделя на 9 области - София-град, София-област, Пловдив, Хасково, Бургас, Варна, Разград, Ловеч и Михайловград (дн. Монтана);
1991 г. - седалището на Разградската област се премества в Русе и тя се преименува на Русенска; -
1999 г. - Република България се разделя на 28 области - София-град, София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Кърджали, Хасково, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, Силистра, Русе, Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Враца, Монтана и Видин.
Повечето от сегашните 28 области съществуват непосредствено преди и след Съединението, когато от двете страни на Балкана има 23 окръжия. В това число не влизат регионите на Горна Джумая (дн. Благоевград), Пашмаклий (дн. Смолян) и Кърджали, които тогава все още са в пределите на Османската империя.
Окръжни центрове на юг от Стара планина са: София, Трън, Кюстендил, Татар Пазарджик (дн. Пазарджик), Пловдив, Хасково, Стара Загора, Сливен и Бургас. Единствено Перник и Ямбол, които днес са областни градове, не са средища на региони и през 1886 г. По-късно Трън постепенно губи своите регионални функции, за сметка на много по-бързо развиващия се от него град Перник, а Ямбол се отделя от административната опека на Сливен и става център на свой регион.
Не е по-различна картината и на север от Балкана, където окръжни центрове са: Варна, Шумен, Разград, Силистра, Русе, Свищов, Търново (дн. Велико Търново), Севлиево, Ловеч, Плевен, Орехово (дн. Оряхово), Вратца (дн. Враца), Лом и Видин. Търговище е окръжен център няколко години след Освобождението (под името Ески Джумая) и от 1959 до 1987 г. Добрич се издига като такъв по време на румънското владичество над Южна Добруджа, а през втората половина на ХХ век Севлиево и Лом отстъпват регионалните си функции, съответно на Габрово и Монтана.
Само две от тогавашните окръжия в Княжество България не успяват да се обособят като отделни региони. Оряховското - което престава да съществува от 1 януари 1890 г. - населените места, влизащи дотогава в състава му, преминават към Вратца (дн. Враца), а част от тях след време - и към Плевен. И Свищовското - закрито през 1900 г. - неговата територия е поделена между Търново (дн. Велико Търново), Плевен, а по-късно и Русе.
|
