|
1879-1885 г. По времето когато в Учредителното събрание се изработва Търновската конституция, в него се оформят две основни политически течения: на “младите” (т. нар. либерали) и на “старите” (т. нар. консерватори). Върху техните основи - в хода на общественото развитие на следосвобожденска България и изграждането на парламентарната демокрация, са създадени съответно Либералната и Консервативната партия.
На юг от Балкана българският характер на Източна Румелия много бързо добива общо признание, включително и в структурирането на партийната система в областта, която изцяло копира тази на север от Стара планина. През този период в Княжество България има две партии: Либерална партия -
лидери: Петко Рачов Славейков, Петко Каравелов, Драган Цанков; постепенно в Либералната партия се оформят две течения: крайни и умерени либерали - водач на вторите е Др. Цанков, който през есента на 1883 г. като министър-председател привлича в своя кабинет няколко представители на Консервативната партия; -
печатни издания: в. “Целокупна България”, в. “Независимост”, в. “Търновска конституция”.
| Консервативна партия -
лидери: Константин Стоилов, Григор Начович, Димитър Греков, д-р Георги Вълкович, Иван Хаджиенов, Тодор Бурмов, епископ Климент, Тодор Икономов, Марко Балабанов; -
печатни издания: в. “Витоша”, в. “Български глас”, в. “Отечество”.
| В Източна Румелия партиите също са две: Либерална партия -
лидери: Георги Странски, Стоян Чомаков, Георги Бенев, Иван Салабашев, Калчо Хаджикалчов, Тодор Кесяков; -
печатни издания: в. “Южна България”
| Народна партия -
лидери: Иван Евстратиев Гешов, Христо Стамболски, Михаил Маджаров, Георги Янкулов; -
печатни издания: в. “Марица”, в. “Народний глас”, в. “Съединение”.
| 1886-1901 г. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България - както Либералната, така и Консервативната партия вече не съществуват в предишния си вид. Още през 1883 г. между крайните и умерените либерали се разгаря остра вътрешнопартийна борба. Компромисният изход от режима на пълномощията през септември същата година ги изправя пред прага на разцеплението, а приемането на Закона за изменение на конституцията води до окончателен разрив помежду им. През 1886 г. Либералната партия отново се разцепва. От нея излиза крилото на Стефан Стамболов. Отделно се обособява и още една група либерали начело с Васил Радославов. В старата Либерална партия остава крилото на П. Каравелов, чиито привърженици по времето на управлението на Ст. Стамболов са подложени на масови преследвания. Това довежда до преустановяване на организираната им дейност, която се възобновява едва през 1994 г. Нови политически формации стават известни по имената на своите водачи - цанковисти, стамболовисти, радослависти и каравелисти. Проблемите на Консервативната партия са от друго естество. Независимо, че до 1984 г. участва в управлението на страната, тя не успява да се разрасне като влиятелна политическа сила. Поради това след изборното й поражение през лятото на същата година започва бързо да запада и още преди Съединението на южна със северна България слиза окончателно от обществената сцена. Бивши дейци на Консервативната партия се включват по-късно в образувана през 1994 г. от К. Стоилов нова политическа сила. Много от дейците на съществувалата до 1885 г. Народна партия в Източна Румелия също се присъединяват към формацията, създадена от министър-председателя, превръщайки се в нейна важна съставна част. От средата на 90-те години на ХІХ в. под влияние преди всичко на вътрешнополитическите промени в страната, с възстановяването на някои демократични свободи, се създават условия да се извърши организационно консолидиране на съществуващите до този момент политически формации, които постепенно добиват облика на партии в съвременните измерения на това понятие. В края на ХІХ в., заедно със социалдемократическата партия (основана през 1891 г. на старопланинския връх Бузлуджа) и земеделският съюз (чийто учредителен конгрес е проведен през декември 1899 г. в гр. Плевен), в Княжество България има седем партии: Демократическа партия (ДП) -
наследник е на каравелисткото крило, което се обособява от политическото течение на крайните либерали в старата Либерална партия, след поредното й разцепление през 1886 г., от 1896 г. - официално се нарича ДП; - лидер: П. Каравелов;
-
печатни издания: в. “Знаме”, в. “Пряпорец”.
| Народнолиберална партия (НЛП) -
води своето начало от 1886 г. (обособява се от онази част на старата Либерална партия, която след разцеплението й през 1883 г. се оглавява от П. Каравелов), от 1890 г. се полага началото на организирания етап в съществуването на НЛП, през 1892 г. се изработва и приема първият й устав; - лидери: Стефан Стамболов, Димитър Петков, Д. Греков;
-
печатни издания: в. “Свобода”, в. “Нов век”
| Либерална партия (ЛП) -
води своето начало от 1886 г. (обособява се от онази част на старата Либерална партия, която след разцеплението й през 1883 г. се оглавява от П. Каравелов), повечето от членовете на съществувалата до 1885 г. едноименна партия в Източна Румелия се присъединяват към тази политическата формация, която от 1887 г. се нарича Либерален клуб, а от 1895 г. - ЛП; - лидер: Васил Радославов;
-
печатно издание: в. “Народни права”
| Прогресивнолиберална партия (ПЛП) -
води своето начало от 1883 г., когато умерените либерали - с водач Др. Цанков, се отцепват от старата Либерална партия, в началото на 1899 г. с мотива за създаване на силни партии, както и поради съществуващата идейна близост, група членове на Народната партия, водени от Константин Величков, се присъединяват към политическата формация на Др. Цанков, която от декември същата година вече се нарича ПЛП; -
лидери: Др. Цанков, Стоян Данев; -
печатни издания: в. “Съгласие”, в. “България”.
| Народна партия (НП) -
НП е създадена през юни 1894 г. от тогавашния министър-председател на Княжество България, наричат я още Народняшка партия - благоприятна роля за нейното организационно укрепване изиграва обстоятелството, че през първите години на своето съществуване тя е управляваща политическа сила в страната; - лидер: К. Стоилов;
-
печатно изданиe: в. “Мир”
| Българска работническа социалдемокротическа партия (БРСДП) -
основана е през 1891 г. - под името Българска социалдемократическа партия (БСДП), на следващата година се разцепва на БСДП - с водач Димитър Благоев и Български социалдемократически съюз (БСДС) - с водач Янко Сакъзов, през 1894 г. двете организации се обединяват под името БРСДП; -
лидери: Д. Благоев, Я. Сакъзов; -
печатни издания: в. “Социалист”, в. “Народ”, в. “Работнически вестник”, сп. “Ново време”.
| Български земеделски народен съюз (БЗНС) -
възниква през 1899 г. като професионално-просветителска организация на българските селяни под името Български земеделски съюз (БЗС), от октомври 1901 г. се преименува на Български земеделски народен съюз (БЗНС) и се превръща в политическа формация; - лидер: Янко Забунов;
-
печатно издание: в. “Земеделска защита”
|
|
