АКТУАЛНО

 

Политическата инициатива „Синя София“ се регистрира за участие в изборите под името „КОД (ДДД-Д3, БДФ)“. Регистрацията се подкрепя и от Радикалдемократическа партия (РДП), БЗНС - София, Българска нова демокрация, НДСВ, Съюз на репресираните, Съюз на свободните демократи, Атлантически съвет.

 

Избирателите в София ще имат възможност да гласуват с един и същ номер на бюлетината - „89“ - за проф. Вили Лилков - за кмет на София, за общински съветници на „Синя София“, за районни кметове на „Синя София“.

 

 

Разумният избор на радикалдемократите в София за кмет на столицата е проф. Вили Лилков - заради неговата биография на учен, политик и демократ. Но има още една причина да гласуваме за проф. Вили Лилков. Той е поел първа глътка въздух в особено значимия за РДП Видински край. Там, където Найчо Цанов е положил основите на Радикалдемократическата партия (РДП) и е формулирал девиза на поколения радикалдемократи: „Народът е господар в страната си“. Тук е мястото да припомним, че едни от най-добрите години за развитието на Видин се свързват с годините, когато местният общински съвет е доминиран от тамошните съпартийци на своя именит съгражданин Найчо Цанов.

 

В годините след Първата световна война, особен принос имат кметовете на Видин от РДП - д-р Асен Цанов и Никифор Недев. Д-р Асен Цанов е първият видински кмет с висше образование, племенник на Найчо Цанов, доктор по право, завършил престижния Хайделбергски университет, а Никифор Недев е един от стожерите на радикалдемократите в града, дългогодишен общински съветник и помощник-кмет.

Наред с грижите на общината по изхранването на градското население и възстановяването на градския живот в следвоенните условия, вниманието на градоначалниците се съсредоточава върху електрифицирането на града. Именно то, както и откритата през 1923 г. жп връзка със София и страната, спомагат за икономическия подем на Видин. Обновяват се машините и съоръженията на съществуващите отпреди спиртна фабрика „Бдин". Основно е ремонтирана съществуващата от 1897 г. парна валцова мелница, обновена е керамичната фабрика за тухли и цигли. Създадени са ред нови предприятия. През 1922 г. заработва валцовата дизел-моторна мелница, построена е тютюневата фабрика „Загорка", отваря врати фабриката за емайлирани изделия и перлата на видинската индустрия - фабриката за порцеланови изделия.

 

Затова, отчитайки политическия опит на проф. Вили Лилков и работата му като общински съветник в продължение на 4 последователни мандата, в т.ч. и два мандата като заместник-председател на Столичния общински съвет, сме убедени, че няма как той да не е наследил от своите известни земляци стремежа за едно демократично и иновативно управление на най-голямата община в България, в името на превръщането на София в един красив и удобен за живеене европейски град.

 

 

В листата за общински съветници ние, столичните радикалдемократи, разпознаваме Иван Сотиров (преференциално гласуване с № 103) - демократ, антикомунист, с богат опит в политиката - народен представител от парламентарната група на СДС в XXXVII ОНС и от парламентарната група на ОДС в XL ОНС, както и в управлението на Столична община: бивш кмет на район Средец и заместник-кмет на Столична община.

 

Захари Петров - председател на РДП
Създаване на БРСДП Печат
Написано от Тодор Петров   
Първите социалистически идеи проникват в средите на българската революционна емиграция в Румъния още през 60-те и 70-те години на ХІХ век. По това време те не са достатъчно избистрени и възникват изключително под чуждо (руско и френско) влияние. Голяма роля за популяризирането на социализма сред българските хъшове изиграва Парижката комуна през 1871 г.
Носител на социални идеи и принципи след Освобождението става лявото крило на Либералната партия, включващо бивши участници в революционното движение. Постепенно обаче повечето от тези дейци изоставят увлеченията си за уравнително развитие на обществото и се включват в държавното управление като последователи на Стамболов. Някои стават членове на други политически формации.
През 80-те години на ХІХ век, малка група интелектуалци - предимно руски възпитаници, полагат началото на първите социалистически кръжоци в България и започват да публикуват преводни и свои марксистки материали. В 1885 г. Димитър Благоев, заедно с жена си Вела Благоева, издава списание “Съвременний показател”. На следващата година, учителят Евтим Дабев създава социалистическа дружинка в Габрово, а в 1887 г. Никола Габровски прави същото в Сливен. По-късно възникват подобни дружинки във Велико Търново, Дряново, Севлиево, както и в някои други населени места.
От 21 до 23 април 1891 г. група социалисти се събират край старата българска столица и решават да организират обща социалдемократическа партия. На 20 юли с. г. се провежда учредителен конгрес на връх Бузлуджа, на който 15 делегати, водени от Димитър Благоев, Никола Габровски, Евтим Дабев и Константин Бозвелиев създават Българската социалдемократическа партия (БСДП) - първата марксистка партия на работниците в страната. След конгреса Димитър Благоев издава под псевдонима Д. Братанов известната теоретична брошура “Що е социализъм и има ли той почва у нас?”. В нея той защитава своето гледище за открита политическа дейност на БСДП.
През август 1892 г. в Пловдив се провежда ІІ конгрес на БСДП, в който участват делегати на социалистическите дружинки от Велико Търново, Габрово, Дряново, Стара Загора, Сливен, Пловдив и Ямбол. На него е решено да се издава вестник “Работник”, като печатен партиен орган. Приема се също БСДП да участва със самостоятелна листа в парламентарните избори. Това предизвиква недоволството на част от социалистическите дружинки, които след приключването на форума се отделят от БСДП и основават Български социалдемократически съюз (БСДС).
През юли 1893 г. във Велико Търново се провежда ІІІ конгрес на БСДП, на който е приета нова партийна програма и окончателно се утвърждава уставът на партията. В изборите за VІ Обикновено народно събрание, през лятото на с. г., социалистите получават 571 гласа.
На 10 февруари 1894 г. е подписано споразумение за обединение на БСДП и БСДС - под името Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП). То обаче е поставено на изпитание още през май с. г., когато бившите съюзисти се изказват за сътрудничество с новото антистамболовистко правителство, начело с Константин Стоилов. Разцеплението е предотвратено на първия конгрес на БРСДП, който се провежда в София през юли с. г. На изборите през септември 1894 г. за депутати от БРСДП са избрани Янко Сакъзов и Никола Габровски. Това довежда до надмощие на тяхната група в партията, която доминира на втория и третия конгрес - съответно през 1895 и 1896 г. На ІV конгрес на БРСДП, който се провежда през юли 1897 г., надделява политическата линия на Димитър Благоев. Форумът забранява предизборните коалиции с други организации или частни лица и взема решение за издаване на “Работнически вестник”. За негов редактор е избран Георги Кирков. Димитър Благоев успява да се наложи и на V конгрес на БРСДП - през 1898 г., на който тя се определя като марксистка и работническа партия.
През следващите няколко години десните социалдемократи във формацията временно се активизират. Те определят дебатите на VІ и VІІ конгрес - съответно през 1899 и 1900 г. Янко Сакъзов започва да издава списание “Общо дело”, около което се обединява дясното крило на БРСДП. За разлика от течението на Димитър Благоев, което ратува за една пролетарска марксистка партия в България, Янко Сакъзов и неговите последователи застъпват идеята за марксистка политическа организация, която да изразява интересите не само на наемните работници, но и на други социални слоеве в страната.
Всички опити за помирение между двете противопоставящи се страни в края на ХІХ и началото на ХХ век остават напразни. След дълги спорове, през юли 1903 г., се свиква Х конгрес на БРСДП в Русе, където лявото крило, начело с Димитър Благоев, образува БРСДП (тесни социалисти). Дясното крило - с лидер Янко Сакъзов, в което влизат още Евтим Дабев, Константин Болзвелиев, Никола Габровски и др., започва да се нарича БРСДП (широки социалисти). Така отново е санкционирано поредното разцеплението на партията.
< Предишна   Следваща >