|
Написано от Тодор Петров
|
Създаването на земеделска партия в една типично селска страна като България е неизбежно, но по различни причини се забавя с две десетилетия след Освобождението. Аграрният преврат по време на Руско-турската война през 1977-1978 г., когато българските селяни заграбват земите на бягащите турци, на първо време отслабва противоречията в селото. От друга страна, през 80-те години в политическия живот доминира Либералната партия, която до известна степен изразява интересите на селските маси. След разцеплението й, новите либерални котерии вече не са в състояние да защитават селските интереси и селяните са принудени да поемат защитата им в свои ръце.
Идеята за организиране на земеделците се заражда в учителските професионални организации - под влияние на народническите и на социалистическите идеи. Първата земеделска дружина в България е създадена през 1896 г. във Варненско от чифликчията Никола Холевич и учителя Йордан Пекарев, който започва да издава сп. “Сеяч”. В началото на 1897 г. обаче дружината се разпаднала, а списанието се превърнало в чисто професионално. На 15 юни с. г. пак във Варна започва да излиза сп. “Земеделец”, в което сътрудничи бъдещият основател на БЗНС - Янко Забунов. В 1898 г. то престава да излиза поради липса на средства, но опитите за сдружаване на земеделците в региона продължават. През 1898-1899 г. във Варненското окръжие възникват над 60 земеделски организации. На 21 март 1899 г. те се обединяват в окръжен земеделски комитет с председател Йордан Пекарев. Друг обединителен център на земеделците в България възниква в Търновското окръжие. Там замеделската идея се проповядва от поета Цанко Церковски, по това време учител в с. Мусина. На 11 декември 1897 г. той създава в селото дружество “Младежки труд”, което се превръща в първата земеделска организация в региона. През пролетта на 1899 г. Цанко Церковски написва възвание към българските земеделци, в които ги призовава да се обединят в Български земеделски съюз (БЗС) на конгрес в Плевен в края на с. г. Починът му намира отзвук в цялата страна и е подет от редакцията на в. “Земеделска защита” (започнал да излиза на 6 септември 1899 г. под редакцията на Янко Забунов). След възванието земеделското движение в България преживява бурен подем - основани са над 100 нови земеделски дружби и общият им брой нараства.
Първият земеделски конгрес се провежда от 28 до 30 декември 1899 г. в Плевен. На него е приет устав на БЗС. Избрано е и съюзно ръководство, начело с Янко Забунов.
Развитието на БЗС след І конгрес постепенно довежда до неговото масовизиране и превръщането му в политическа партия на селячеството. На ІІ конгрес, проведен от 3 до 5 декември 1900 г. в София, надделява отново крилото на Янко Забунов, което е против политизирането на съюза, но той взема участие в изборите за ХІ Обикновено народно събрание през 1901 г. и печели 22 мандата. Това активизира онова крило в БЗС, начело с Димитър Драгиев, което настоява за превръщането на съюза в политическа партия.
На ІІІ конгрес на БЗС, проведен от 12 до 14 октомври 1901 г. в София, той е преименуван на Български земеделски народен съюз (БЗНС) и е обявен за политико-икономическа организация.
На ІV конгрес на БЗНС в Шумен от 5 до 8 октомври 1902 г. Янко Забунов се оттегля от активна политическа дейност и за нов председател на БЗНС е избран Димитър Драгиев.
На 6 и 7 декември 1903 г. в Стара Загора се провежда V конгрес на БЗНС, който преизбира Димитър Драгиев и предприема ефикасни мерки за подпомагане на партийния печат.
За по-нататъшното развитие и организационно укрепване на БЗНС важна роля изиграва приемането на първата програма на съюза в 1905 г. и преместването на неговото седалище от Стара Загора в София през 1907 г. Решаваща роля за приемане на тези решения изиграва младият земеделец-журналист Александър Стамболийски, който през тези години постепенно се налага като един от най-влиятелните земеделски лидери в страната.
|
