На всички жертви на тоталитарния режим, на хората, пребити в затворите, застреляни по границите, измъчвани до смърт по лагерите, изтребени вследствие радиоактивни облъчвания, загинали от нещастни случаи в армиите.
На всички жертви на новото, демократично време, на измръзналите в жилищата си, на изтлелите поради липса на медицинска помощ и лекарски надзор и на онези, които в безграничното си отчаяние сами приеха смъртта.

“Народе, ти беше твърде дълго на дъното, ставай!”
П. Славейков

Съдържание
ПРЕДИСЛОВИЕ...................................................................................................3
ПЪРВИЯТ КРЪГ...................................................................................................4
ИЗМЕСТВАНЕТО НА РЕАЛНО СЪЩЕСТВУВАЩАТА ИСТОРИЯ............11

Създаването на плурализма
Последната реч на генералния секретар...................................................25
Началото на лошата мълва.............................................................................29
Дисидентите от първия ден.............................................................................32
Правим си опозиция .........................................................................................40
Превъплъщенията на един хамелеон...........................................................51
При такива врагове човек няма нужда от приятели..................................54
Из провинцията. Благоевград..........................................................................72
Гладната стачка...................................................................................................73
От провинцията. Кюстендил.............................................................................76
Президент или цар?...........................................................................................77
Предизборна борба с българския Кенеди..................................................83
От провинцията. Любимец...............................................................................89
Зимата на нашето недоволство......................................................................91
Новият кмет..........................................................................................................94
ЗЛАТНОТО ВРЕМЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА................................................96

Пиратизацията на икономиката
Приказките за равенство...................................................................................99
ТЕКСИМ или Страданията на пророка в собствения комунизъм........102
Патьомкинският капитализъм.......................................................................113
За селяните и мошениците.............................................................................115
Пролетарски портрети.....................................................................................120
Един честен бизнесмен?.................................................................................126
Чия е вината за дълговете?............................................................................133
Новобогаташите или Червената буржоазия...............................................138
Животът вътре в малкия град..........................................................................141

Двуръкият бандит – държава и мафия
Мафиотизация по петгодишен план..............................................................148
Сатанински въплъщения..................................................................................151
Връзката Максуел……………………………………………………...…..…..154
Грабежът на века...............................................................................................156
Частните армии...................................................................................................158
Примерът с “Мултигруп”.....................................................................................162
Страната на неограничената престъпност..................................................164
Вълкът като пазач на стадото..........................................................................165
Пенсионерът.........................................................................................................169
НАЙ-СКЪПО Е ЗДРАВЕТО.................................................................................172
ВЛАСТТА ИДВА ОТ ДОСИЕТАТА.......................................................................177
БЛАГОДАРНОСТ...................................................................................................183
БИБЛИОГРАФИЯ..................................................................................................184

Предисловие

България е страна в центъра на Балканите, на периферията на европейския хоризонт. На Запад се чува за нея само когато скочи и настойчиво размаха ръце. Във вестниците на България се отделят на няколко години по две колонки, написани най-често от някой минал през страната журналист. Но неблагоприятното географско разположение на България не дава само обяснение на тази липса на интерес. Гърция, членуваща в ЕС люлка на европейската култура, Югославия, някогашен безкраен ваканционен бряг, а по-късно надежден източник на военни комюникета, Румъния с немско малцинство и франкофилна ориентация: съседите на България изглеждат явно по-интересни. Смятам ли България сама по себе си за важна тема, свързана с погрешни представи? Не. Избрах България само поради биографична случайност. Темата, която ме накара да пиша тази книга, е с много по-дълбоко значение. Тя засяга част от света между Берлин и Владивосток, където някога владееше една тогава мощна империя. С примера на България исках да навляза и разбера какво се случи от 1989 г. насам, как изглеждат подробностите на едно развитие, на което във всяка статия и всяка неделна реч се придава определението “историческо”. Без претенции да твърдя, че между някогашната ГДР, Камчатка и България няма никаква разлика, искам да подчертая приликите. До онази есен на 1989 г. много държавни структури и икономически процеси в страните зад Желязната завеса си съответстваха до запетайките, например ролята на Държавна сигурност, привилегиите на номенклатурата и колониалната зависимост от Москва. Хетерогенните жизнени стандарти нямаха скрити структурни корени, а следваха от различните степени на развитие, както и от различните роли в рамките на Варшавския договор. Например ГДР, наричана от всички други поданици на Източния блок “западната витрина на Москва”, беше в сдружението на равноправните малко по-равноправна от останалите. Наивно е да се приема, че мощната тоталитарна машина, построена навсякъде по един и същ модел, не би могла да смели разликите от национално-психологично или културно-традиционно естество там, където се изпречат на пътя на интересите и.
От 1990 г. редовно се връщах в България. Между 1995 и 1997 г. прекарвах всяка година по няколко месеца там, пътувах из страната или престоявах в задушения от смог мой роден град София. С всеки път у мен все повече се утвърждаваше чувството, че се намирам в ада на Европа. Заминавах неохотно за там и се връщах с кошмари в Мюнхен. Бяха мъчителни пътувания. В квартала, в който бях роден, между хората, израснали с родителите ми или с мен самия, в езика, на който са говорели моите предци, не намирах почти никакъв стимул, никаква радост, никакво вдъхновение. Преобладаващото впечатление беше някаква всеобхватна разруха. Имаше нещо, което не можех да разбера. Трудно е да се каже с една дума какво се е случило през и в годините след 1989 г. в Източна Европа. Очевидно е само, че не беше имало никаква действителна революция. Но за да не бъдат оставени без стойност ентусиазираните и празнични дни на есента на 1989 г., през които народът носеше по улиците знамена и символи, свещи и плакати и беше уверен, че е уловил хода на историята в собствените си ръце, бяха измислени нови понятия: пурпурната революция, нежната революция, карамфиловата революция. Французите говореха за revolution negociee (спазарена революция), Ralf Dahrendorf въведе понятието Refolution. (б.пр. фр.fol – луд, синтезирана нова дума в смисъл “завръщане към лудостта”). Всъщност: революция без революция. Галиматията от понятия изразява общото удивление от мирното оттегляне на най-мощната тоталитарна система в историята на света. Много по-учудващо обаче ми се струва, че предвид ненасилствения обрат бе всеобщо прието, че държавните институции и обществените движещи сили, съставящи гръбнака на стария режим, ей така просто са се разпуснали, като са оставили след себе си само един горчив привкус. Останали са само отделни лица, личности със значително намалена вероятност за вина, които послушно и вярно се приспособяват към новото време и новите закони. Един от най-разпространяваните митове за някогашния Източен блок е твърдението за радикално приключил крах. Представката “пост”, прикачена към понятията комунизъм и тоталитаризъм като някакво отличие, намеква за съвсем ясно разграничено “преди” и “след”. През 1998 г., след почти десетгодишен опит, поданиците на някогашния Източен блок, били те в Кемниц или Гданск, Лвов или Тимишоара, знаят, че комунизмът е оставил не само следи в душевността на хората, но и господствуващата си класа.Тази прослойка на някогашните облагодетелствани, били те офицери от Държавна сигурност, директори на предприятия или партийни секретари, държи в залог икономиката и политическия живот на тези страни. Как става това, каква роля играе тази номенклатура по време на “Обрата” и в първите години след това, е показано в тази книга с примера на България. Именно в тази страна може да се разбере особено ясно колко малко революция е налице, когато под революция се разбира преобръщането на отношения в сферите на власт и собственост. Последните ще бъдат първи: тук библейската притча рухва пред източноевропейската действителност. Последните от онова време са днес най-последни.