|
В периода след войната с навлизането на новите технологии, демократизирането на обществото и огромното влияние на електронните средства за масова информация проблемите за "качество на живота" придобиха нов смисъл в цивилизованото общество. За РДП прогласените в Хартата за правата на човека основни човешки права и свободи представляват темелите, върху които се изгражда едно правово, демократично, свободно и отворено общество. Общество, съставено от свободни и отговорни индивиди. Индивиди, които желаят и имат правото да живеят по-заможно, да ползват всички права на модерното производство и духовните ценности на единната неделима култура и цивилизация на нашата епоха. Заедно с това свободният човек е и отговорен човек. Качеството на живота за отговорния човек е както обект, така и субект на цялостното човешко поведение, а от там на поведението на целия социум. Не е възможно само да се консумира, да се повишава личното качество на живота, даже ако това се прави цивилизовано и с мярка. Качеството на живота задължително включва активна позиция, активно поведение на всеки и всичко в производството на висококачествени стоки, услуги и духовни блага. Изискванията към качеството на живота задължително се обуславят от степента на информираност и образованост на всеки индивид и обществото като цяло. Само образованият и либерално мислещ човек е способен да установи за себе си и в себе си онази мярка, онова равновесие и хармония между изисквания, възможности и задължения, които определят височината на летвата на стремежите. Хармонията в себе си и за себе си означава на първо място хармония с вътрешните морално-етични норми. И ако моралът е това, което мислим за добро и редно, то етиката е начинът, по който постъпваме, за да постигнем това добро. За РДП морално-етичният аспект на всяко нещо, на всеки помисъл или деяние заема първостепенно място в скалата на ценностите. И ако качеството на живота е глобално, родово понятие, то по задължение включва на първо място морала на идеите и етиката на поведението.
РДП счита, че качеството като критерий все повече ще се прилага освен в традиционните сектори на предприятията и пазарите и в областта на обществения сектор. Стойности на качеството, такива като фокусиране върху гражданина, непрекъснати подобрения, заинтересованост и ангажираност на заетите, оползотворяване на ресурсите и отворена информация трябва да бъдат адаптирани за подобряване качеството в управленския сектор и организациите.
В модерното общество, въпроси за стойност, ценност, достойнство, визия и преданост не са необходими само за разбиране на пазарните категории, но също така и за поведението на хората в обществото.
РДП счита, че ролята на властта при дефиниране на качество трябва да бъде фокусирана върху две области: първо, тяхното задължение да дефинират минимум набор от изисквания, свързани със здравеопазването, защита на потребителите и околната среда и второ, властите да служат като средство за създаване на необходимата рамка на условията, водещи до икономически растеж. Някои тенденции в глобалната икономика и различните общества поставят все нови предизвикателства, които изискват и нови принципи и методи, а най-вече ново мислене: нови информационни и комуникационни технологии, насочени към мрежовите икономики и нарастването на производството в обществения сектор. Чрез Европейските инициативи има възможност за нови подходи при изпълнението на социалните поръчки.
РДП счита, че систематичното управление на качеството на стоките и услугите е една от най-важните организационни иновации през 20 век. Това направи възможна ефективността на производството, подобри живота на хората, генерира богатство и стойност, повиши разбирането за нуждите на потребителя. Качеството, като концепция, която описва връзките между очакване и постижение, винаги е било част от икономическия преход. Качеството е мощна концепция, защото свързва технологиите с концепциите за стойността, значимостта на човешката удовлетвореност, при стремежа за най-висок стандарт във всички дейности.
На второ място е хармонията между личността и околната среда - природна, социална, духовна. Либералната идея е немислима без понятията индивидуалност и солидарност. Индивидуалност - лична, професионална, творческа, идейна; солидарност - общностна, социална и етична. Отделните общности и социумът като цяло не съществуват във вакуум, те взаимодействат както помежду си, така и с околната среда в най-общия смисъл на думата. От друга страна, те самите са компоненти на тази околна среда. Човекът и човешките общности са част от природната среда, но това разбиране тепърва се утвърждава. Нещо повече, единствената брънка в живата верига на природата, чиято липса не би нарушавала равновесието в природата, е самият човек. Не напразно се казва, че с появата на човека природата се е превърнала в околна среда.
Човечеството не може повече да се отнася към природата и природните ресурси като че ли те са някакъв страничен декор в нашия живот, който може да бъде подменян, "разхубавяван" и после изхвърлян след като вече стане ненужен. Ние не можем повече да си позволяваме безразборно да разпиляваме ресурсите, безотговорно да замърсяваме водата, която пием, въздуха, който дишаме, почвите, който раждат житото, да унищожаваме горите, да рушим и разваляме природните красоти. Но не бива, а и не е възможно, да се отнасяме към природата като към музейна вещ, която редовно се почиства и после се заключва в стъклена витрина за всеобщо обозрение. Отношението на Радикалдемократическата партия към природната околна среда се основава на либералните икономически и морално-естетически принципи. Ние сме за хармонично обитаване на националното пространство.
Основният икономически принцип е принципът за устойчивото развитие. РДП подкрепя напълно Договора на Европейския съюз, подписан на 7 февруари 1997 г. в Маастрихт за насърчаване на устойчивото развитие като предпоставка за опазване на околната среда и подобряване на качеството на живота. Устойчивото развитие предполага разумно и балансирано използуване на природните ресурси с всички произтичащи последици, необходимо за едно еволюционно и равномерно икономическо развитие. Оттук произтича необходимостта от разработване на нови високи технологии, които да осигурят производство на висококачествени стоки с ниски разходи на енергия и материали. Това на свой ред означава дейно участие на интелектуалния потенциал на индивида, общността и социума, както и пряко опазване на енергийните и материалните природни ресурси.
Втори икономически лост за опазване на природата е принципът "замърсителят плаща". За реализация на този принцип огромно значение имат законовите разпоредби, взаимодействието между частния бизнес, общинските и държавните власти, а също влиянието на просветеното обществено мнение. Според РДП именно във формирането на общественото мнение при вземане на решения намира своето място свободният, образован и отговорен индивид. Той участва с личното си мнение като гражданин, като професионалист, като потребител и производител. Нетърпимостта на общността към необмислени, неразумни и вредни решения на властите по отношение на природната околна среда трябва да е активна, рационална и етична.
Поведението на отговорната личност и общност към екологичните проблеми (тук спадат не само проблемите за използване на природната среда, но и проблемите за "екология на духа") се основава на принципа "какво оставяме на бъдните поколения". С какви средства и как на прага на третото хилядолетие да спрем разрушаването на природата, замърсяването на културата, разпадането на духовните връзки между хората, обезценяването на моралните категории и подмяната им с фалшиви идоли? Опитът да се отговори честно и умно на тези въпроси може би ще ни доближи до отговора на въпроса "Какво оставяме на бъдните поколения?"
|
