АКТУАЛНО

 

Политическата инициатива „Синя София“ се регистрира за участие в изборите под името „КОД (ДДД-Д3, БДФ)“. Регистрацията се подкрепя и от Радикалдемократическа партия (РДП), БЗНС - София, Българска нова демокрация, НДСВ, Съюз на репресираните, Съюз на свободните демократи, Атлантически съвет.

 

Избирателите в София ще имат възможност да гласуват с един и същ номер на бюлетината - „89“ - за проф. Вили Лилков - за кмет на София, за общински съветници на „Синя София“, за районни кметове на „Синя София“.

 

 

Разумният избор на радикалдемократите в София за кмет на столицата е проф. Вили Лилков - заради неговата биография на учен, политик и демократ. Но има още една причина да гласуваме за проф. Вили Лилков. Той е поел първа глътка въздух в особено значимия за РДП Видински край. Там, където Найчо Цанов е положил основите на Радикалдемократическата партия (РДП) и е формулирал девиза на поколения радикалдемократи: „Народът е господар в страната си“. Тук е мястото да припомним, че едни от най-добрите години за развитието на Видин се свързват с годините, когато местният общински съвет е доминиран от тамошните съпартийци на своя именит съгражданин Найчо Цанов.

 

В годините след Първата световна война, особен принос имат кметовете на Видин от РДП - д-р Асен Цанов и Никифор Недев. Д-р Асен Цанов е първият видински кмет с висше образование, племенник на Найчо Цанов, доктор по право, завършил престижния Хайделбергски университет, а Никифор Недев е един от стожерите на радикалдемократите в града, дългогодишен общински съветник и помощник-кмет.

Наред с грижите на общината по изхранването на градското население и възстановяването на градския живот в следвоенните условия, вниманието на градоначалниците се съсредоточава върху електрифицирането на града. Именно то, както и откритата през 1923 г. жп връзка със София и страната, спомагат за икономическия подем на Видин. Обновяват се машините и съоръженията на съществуващите отпреди спиртна фабрика „Бдин". Основно е ремонтирана съществуващата от 1897 г. парна валцова мелница, обновена е керамичната фабрика за тухли и цигли. Създадени са ред нови предприятия. През 1922 г. заработва валцовата дизел-моторна мелница, построена е тютюневата фабрика „Загорка", отваря врати фабриката за емайлирани изделия и перлата на видинската индустрия - фабриката за порцеланови изделия.

 

Затова, отчитайки политическия опит на проф. Вили Лилков и работата му като общински съветник в продължение на 4 последователни мандата, в т.ч. и два мандата като заместник-председател на Столичния общински съвет, сме убедени, че няма как той да не е наследил от своите известни земляци стремежа за едно демократично и иновативно управление на най-голямата община в България, в името на превръщането на София в един красив и удобен за живеене европейски град.

 

 

В листата за общински съветници ние, столичните радикалдемократи, разпознаваме Иван Сотиров (преференциално гласуване с № 103) - демократ, антикомунист, с богат опит в политиката - народен представител от парламентарната група на СДС в XXXVII ОНС и от парламентарната група на ОДС в XL ОНС, както и в управлението на Столична община: бивш кмет на район Средец и заместник-кмет на Столична община.

 

Захари Петров - председател на РДП

Устав на Радикалдемократическата партия в България Печат

Устав
на Радикалдемократическата партия в България

 

(Приет на ХХХІ конгрес на РДП - 17.04.2004 г.)

I. Наименование и седалище
Член 1. Радикалдемократическата партия в България е политическа организация със седалище в гр. София и е правоприемник на Радикал-демократическата партия и нейните правоприемници: Радикална партия, Радикална партия(обединена) и Българска радикална партия. Тя е юридическо лице, регистрирано съгласно законите на страната.

II. Цели и средства
Член 2. Цел на РДП е изграждане на демократична правова държава и либерално общество.
Член 3. Целта се постига чрез широко представителство в законодателната и изпълнителната власти, като се използват и всички други законни средства.
РДП тясно сътрудничи с партии със сходни цели и програми в страната и чужбина.

III. Органи
Член 4. Органи на партията са:
Конгрес;
Национална партийна конференция;
Национален партиен съвет (НПС);
Изпълнителен комитет (ИК) на Националния партиен съвет;
Проверителен съвет (ПС);
Областни съвети (ОС);
Местни организации (МО).

IV. Членство
Член 5. РДП обединява членове без оглед на тяхното обществено или социално положение, на произход, на раса, на пол или на религия, които приемат нейните цели, работят за тяхното осъществяване и не членуват в други организации, регистрирани по Закона за политическите партии.
Член 6. Всеки член на партията има следните права:
а) да избира и да бъде избиран;
б) да ползува цялата информация и материална база, с която партията разполага;
в) да участвува лично на събранията, на които се обсъжда неговата дейност;
г) да отправя предложения и сигнали до всички партийни органи, които са длъжни да отговорят писмено.
Член 7. Редът за упражняване правото по чл. 6, б. "а" в случаите, неуредени в този устав, се осъществява от общото събрание на местната организация по процедура, определена от Националния партиен съвет.
Член 8. Членовете на партията се задължават:
а) да спазват Устава и да работят за осъществяване на Програмата;
б) да спазват висока етика в поведението си като членове на партията;
в) да спазват решенията на органите на партията, изброени в чл. 4 на настоящия устав;
г) да плащат редовно членски внос.
Член 9. (1) Постъпването в партията става чрез подаване на заявление в местната организация, с което се декларира приемане на Устава и Програмата на партията. Искането се разглежда на общо събрание на организацията, като кандидатът е приет, ако на събранието са присъствали повече от 1/2 от списъчния състав на организацията и ако за него са гласували повече от половината присъствуващи.
(2) Учредителите подписват учредителен протокол.
Член 10. (1) Членството в РДП се осъществява чрез членство в местна организация.
(2) Всеки член има право да членува само в една местна организация.
Член 11. Всеки член може да премине от една местна организация в друга, като писмено уведоми за това и двете организации.
Член 12. Всеки член може по собствено желание да напусне партията като уведоми писмено организацията, в която членува и върне членската си книжка.
Член 13. (1) За нарушения на член 8, б. "а", "б" и "в" членовете могат да бъдат наказвани със:
1. забележка;
2. предупреждение за изключване;
3. изключване.
(2) Наказанието се налага с решение на общо събрание на МО, като на едно събрание може да се вземе решение за един вид наказание.
(3) Решението на МО по ал.2 е законно, ако на общото събрание са присъствали повече от 1/2 от списъчния състав на организацията и което е взето с мнозинство повече от 2/3 от присъстващите.
(4) Решението за наказание се придружава с писмени мотиви.
Член 14. (1) Решението за изключване може да се обжалва в 14-дневен срок пред Областния съвет, пред Изпълнителния комитет, а в случай на потвърждение и пред националния партиен съвет. Преди да се произнесе, НПС може да поиска становище от Комисията по етика. Решението на НПС е окончателно.
(2) Изключеният по предходната алинея член на РДП може да кандидатства отново за членство в РДП по реда на чл. 9 от Устава, но не по рано от една година от датата на влязло в сила решение за изключване.
Член 15. Всеки член, който не е плащал членски внос повече от 6 месеца и не е предупредил или представил молба с уважителни причини, се приема за напуснал партията. Той може да възстанови членството си по реда на член 9.

V. Местни организации
Член 16. Основна автономна единица в структурата на партията е местната организация, която се изгражда по местоживеене на териториален принцип.
Член 17. (1) Местната организация трябва да наброява най-малко десет членове.
(2) Ръководството на МО се състои от председател и секретар. В по-големи организации, по решение на общото събрание, могат да бъдат избрани зам.-председатели и членове.
(3) Членовете на ръководството се избират с обикновено мнозинство от присъстващите.
(4) Ръководството на МО се избира за срок от две години.
Член 18. Ръководството свиква общо събрание най-малко веднаж в месеца. По искане на 1/3 от членовете на местната организация може да се свика събрание по всяко време.
Член 19. Общото събрание е законно, ако присъстват най-малко половината от всички членове. Ако не се явят необходимият брой членове, събранието се отлага с един час при същия дневен ред и е законно, ако присъстват повече от 1/3 от списъчния състав.
Член 20. В общото събрание всеки член има право на един глас. Не се допуска гласуване с пълномощие.
Член 21. Учредяването на местните организации се утвърждава писмено от съответния областен съвет и по негово предложение - от Изпълнителния комитет.
Член 22. Новоучредената организация изпраща в областния съвет препис от учредителния протокол заедно със списък на подписалите го учредители, след което редовно се изпращат данни за новоприетите членове.
Член 23. На територията на областите се създават областни съвети на Радикалдемократическата партия, избирани от областни конференции на местните организации. Областните съвети координират дейността на организациите в областта.
Член 24. Председателят на областния съвет се избира с обикновено мнозинство от областните конференции и той е областния координатор.
Член 25. Областният съвет предава в ИК сведения за учредени партийни организации и за изменения в техния състав, а чрез своя председател осъществява връзката между местните организации и националното ръководство.
Член 26. В градовете с районно деление се допуска учредяването на повече от една местна организация на териториален принцип.

VI. Конгрес
Член 27. Върховен орган на партията е Конгресът, който се свиква редовно на всеки две години от Изпълнителния комитет. По решение на Националния партиен съвет или по искане на една десета от членовете на партията, или на една трета от местните организации, представени на последния конгрес, Конгресът може да се свика и извънредно.
Член 28. (1) Мястото, времето и дневният ред на Конгреса се определят от Националния партиен съвет и се оповестяват най-малко един месец преди провеждането му.
(2) Искането за извънреден конгрес трябва да е придружено с предложение за дневен ред.
(3) Когато свикването става извънредно по решение на НПС се следва реда на ал. 1. Когато свикването става извънредно по искане на една десета от членовете или на една трета от организациите, представени на последния Конгрес, то се оповестява от Изпълнителния комитет най-много две седмици след постъпване на искането. В този случай мястото, времето и дневният ред на Конгреса се определят от ИК, като Конгресът се провежда най-много един месец след оповестяването от Изпълнителния комитет.
Член 29. Конгресът е общо събрание на всички членове на партията в страната, които излъчват свои делегати. Всяка местна организация се представлява поне от един делегат. Броят на делегатите се определя на пропорционален принцип от Националния партиен съвет.
Член 30. В Конгреса по право участвуват членовете на Националния партиен съвет, на Проверителния съвет, областните координатори и представителите на РДП в парламента и в правителството.
Член 31. Конгресът е законен, ако са присъствали най-малко половината от делегатите. Ако не се яви необходимият брой делегати, НПС определя нова дата в едномесечен срок за провеждане на Конгреса. Ако отново броят на делегатите е по-малък от изискващия се, конгресът се приема за законен, колкото и делегати да присъстват.
Член 32. Решенията на Конгреса се вземат с обикновено мнозинство, но за решенията за изменение на Устава и Програмата и за прекратяване съществуването на партията е необходимо мнозинство от 2/3 от присъстващите.
Член 33. На Конгреса всеки делегат има право на един глас. Не се допуска гласуване с пълномощие.
Член 34. Въпроси, които не са били предварително включени в дневния ред и надлежно оповестени могат да бъдат включени в дневния ред по решение на конгреса.
Член 35. Никой член няма право да гласува при решаване на въпроси, отнасящи се до него, до неговия съпруг(а), до неговите низходящи и възходящи роднини, както и до роднините му по съребрена линия, по сватовство до втора степен. Това ограничение не се отнася до поименните тайни гласувания.
Член 36. Конгресът избира с тайно гласуване членовете на Националния партиен съвет, членовете на Проверителния съвет и Председателя на партията. Избрани са кандидатите, получили най-голям брой гласове.

VII. Национална партийна конференция
Член 37. За обсъждане на важни въпроси, възникнали извънредно, Националният партиен съвет по своя инициатива или по предложение на поне една десета от общия брой на местните организации свиква национална партийна конференция. Изпълнителният комитет оповестява мястото, времето и дневния ред на конференцията най-малко 20 дни предварително и организира провеждането й.

VIII. Национален партиен съвет
Член 38. (1) Националният партиен съвет е висш колективен орган на партията, който действа между заседанията на Конгреса. Той се състои от членове, избрани от Конгреса. Броят на членовете се определя от Конгреса.
(2) Конгресът избира и резервни членове за допълване на НПС, чийто брой е една трета от определения съгласно ал.1 брой.
Член 39. Националният партиен съвет се събира на заседания най-малко четири пъти в годината, свикан от Изпълнителния комитет. Той може да бъде свикан извънредно по искане на 1/3 от членовете му. Заседанията на НПС са законни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете му.
Член 40. Към НПС функционира комисия по етика, която се състои от 5 членове на НПС, като председателят й е член на ИК. Комисията се избира от НПС. Тя разглежда и предлага на НПС решения по всички спорни и конфликтни въпроси, възникнали в структурите на РДП. Комисията се отчита пред НПС и Конгреса.
Член 41. Националният партиен съвет взима решения с обикновено мнозинство по всички партийни въпроси, с изключение на тези по член 32 от Устава, които са от изключителна компетентност на Конгреса.
Член 42. (1) Съставът на НПС се допълва с негово решение при напускане на партията, оставка, изключване, смърт или неучастие в 3 поредни или общо 5 заседания на НПС.
(2) Съставът на НПС се допълва от резервните членове по реда на получените от тях гласове на Конгреса.
(3) Когато съставът на НПС не може да се допълни с резервни членове, се свиква извънреден Конгрес.
Член 43. Членовете на Проверителния съвет, областните координатори и членовете на парламента и правителството от Радикалдемократическата партия по право участвуват в заседанията на Националния партиен съвет със съвещателен глас.

IХ. Изпълнителен комитет и председател
Член 44 (1) На свое заседание, не по-късно от месец след провеждането на Конгреса, Националният партиен съвет избира Изпълнителен комитет, зам.-председатели и организационен секретар.
(2) Изборът на ИК се извършва съгласно определената в чл. 36 процедура. Броят на членовете на ИК и броят на зам.-председателите се определя от НПС.
(3) Зам.-председателите и организационния секретар се избират с тайно гласуване. Избрани са кандидатите, които получат най-голям брой гласове, но за които са гласували повече от половината от присъствалите членове на НПС.
Член 45. Изпълнителният комитет е постоянно действащ орган, който управлява работите на партията от текущо естество и координира нейната дейност. ИК избира измежду своите членове ковчежник на партията.
Член 46. Председателят или упълномощено от ИК лице представляват РДП пред всички физически и юридически лица в страната и чужбина. Председателят или ИК могат да упълномощават изрично и друг член на РДП за всеки конкретен случай.
Член 47. Изпълнителният комитет се избира за срок от две години. Той се отчита пред НПС и Конгреса.
Член 48. (1) По предложение на Председателя или на 1/3 от членовете на ИК, Националният партиен съвет може да отстранява от състава на Изпълнителния комитет негови членове с тайно гласуване и мнозинство от най-малко 2/3 от членовете на Националния партиен съвет.
(2) Съставът на Изпълнителния комитет се попълва от Националния партиен съвет в случай на напускане на партията, оставка, изключване, отстраняване или смърт.

Х. Проверителен съвет
Член 49. Проверителният съвет отчита дейността си пред Конгреса. ПС се състои от 5 членове, които си избират председател и секретар.
Член 50. Проверителният съвет контролира финансовата и деловодната дейност на партийните организации и на централните органи.
Член 51. Централните органи и местните организации са длъжни да предоставят цялата си документация при поискване от Проверителния съвет.

ХІ. Задължения на изборните органи
Член 52. Изборните органи (НПС, ИК, ПС) са задължени да информират редовно писмено местните организации за своята дейност.

ХІI. Имущество и отчетност
Член 53. Имуществото на партията произтича от приходи от недвижими имоти, от членски внос и от други дейности и постъпления, разрешени от закона.
Член 54 Размерът на членския внос и на допълнителните вноски от членове на Народното събрание, на Правителството и от кметове на общини, както и редът за отчисляване и изразходване на средствата се определят с правилник, който се предлага от Изпълнителния комитет и се приема от НПС

ХІII. Печатни издания и символи
Член 55. Централни печатни издания на партията са вестник "Радикалдемокрация", вестник "Век 21" и списание "Демократически преглед". Главните редактори на партийните издания се утвърждават от НПС.
Член 56. Радикалдемократическата партия приема за свой празник денят на св.св. Кирил и Методий - 11 май.
Член 57. Радикалдемократическата партия обявява за цветове на партията синия и кремавия цвят. РДП има свое знаме и партиен знак.

ХIV. Преходни и заключителни разпоредби
1. В изпълнение на разпоредбата на чл. 5, членовете на РДП, които са членове и на други партии към момента на приемането на този устав, уреждат членството си в срок до 31.12.2004 г.
2. Не могат да членуват в РДП активни борци против фашизма и капитализма и сътрудници или щатни служители в Държавна сигурност.
3. Не могат да бъдат избирани в изборните ръководни органи на РДП:
- бивши членове на БКП и БСП;
- бивши членове на други партии, с по-малко от едногодишно членство в РДП;
- заемалите платени или ръководни изборни длъжности в ДКМС, ОФ, БЗНС, БПС от общинско ниво нагоре.
4. Органите на РДП съгласно чл.4 разработват правилници за регламентиране на дейността си, където намират отражение и развитие въпросите, нерешени с настоящия Устав.