|
 Преди шест години, рано сутринта на 21 юли 2004 г., с разпореждане на главния прокурор Никола Филчев, полицията блокира повече от петдесет църкви и манастири в страната, извади свещениците и персонала от синода на Инокентий и предаде владението на сградите на представители на синода на Максим. С този акт стотици духовници и хиляди вярващи бяха лишени от правото на свободен избор и практикуване на религия. И всичко това, защото не признават назначения през 1971 г. от ЦК на БКП патриарх Максим.
Случилото се е пряко следствие от промяната в Закона за вероизповеданията (една от първите задачи на извикания в България бивш цар), с която де факто държавата пряко се намеси в спора между двата синода на Българската православна църква (БПЦ) и призна за патриарх Максим.
На 22 януари 2009 г. Европейският съд за защита правата на човека прие, че е налице нарушение на член 9 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като задължи българската държава да предложи споразумение по въпроса, заедно със синода на Инокентий.
Какво направи държавата? Премиерът Станишев обжалва решението на съда в Страсбург, за да спечели време и да прехвърли “горещия кестен” за решаване от следващото правителство, а президентът Първанов дори стигна дотам да иска помощ от руския патриарх.
Но ако това е очаквано, предвид декларираното служене на руски интереси от посочените лица, то прави впечатление незаинтересоваността на средностатистическия българин, видна от рехавото му присъствие на 21 юли 2010 г., на мястото на бившия мавзолей, където се проведе възпоменателна служба на открито.
Можем ли да виним българския гражданин, че не го интересува правото му на свободно вероизповедание, когато години наред бе системно лишаван от право на добре заплатен труд, на качествено образование и здравна помощ?
Та той, измъченият, окраден и болен избирател, преди една година поиска неотложна помощ на телефон 112. Първи пристигнаха колите на пожарна и полиция и обезопасиха района. След тях дойде и линейка, но в нея нямаше специалисти, а парамедици. Които започнаха да спорят къде точно да го отведат за специализирано, животоспасяващо лечение, като не забравяха да чуят и неговото мнение.
И още спорят. А дали няма пациентът да предпочете пред радикалното лечение нещо по-безболезнено, хомеопатично, например стрит рог на узбекистански архар?
Току виж, станало чудо и оздравял?
Захари Петров
|
