|
ХХХІІ. Встъпително слово на председателя на РДП, Захари Петров |
 |
СЛОВО
на председателя на РДП, Захари Петров при откриване на ХХХІІ Конгрес на партията
Уважаеми гости, скъпи съпартийци
Нека се поздравим с Христос Воскресе!
Приветствам ви на поредния XXXII Конгрес на една от най-старите партии в България– РДП.
Преди няколко месеца ние празнувахме 100 години от основаването на РДП – партията на морала, на духовността, на просвещението.
Напълно случайно този празник съвпадна с годината на признаване на принадлежността на България към съюза на демократичните европейски държави. Но не е случайно, че и в двата случая неудовлетвореността надделява над радостта.
И за нас, радикалдемократите причината е ясна. Защото на 9 септември 1944 г. институциите, политическата система, цялото ни обществено развитие изпаднаха в клинична смърт. И от дистанцията на вече 16 години трябва да признаем, че започналото след ноември 1989 г. възстановяване на нормалните функции на обществения организъм бе инициирано и осъществено под контрола на комунистическата партия, на нейния репресивен апарат – службите.
Запленени от възможността бързо да възстановим демокрацията в България, ние подминавахме с непростимо лекомислие ударите, които получавахме всеки път, когато набирахме сила. И това, че най-гръмогласните оратори срещу БКП бяха и най-зависимите от БКП опозиционери, и отцепването на СДС-либерали и СДС-център, и подмяната на противопоставянето на демократи-комунисти с десни-леви, което бе умело използвано от междувременно поевропейчилите се комунисти за имитация на демократична конкуренция на партии в мъчително-бавно променящото се посткомунистическо политическо пространство.
Увлечени от играта на демокрация, лидерите на дясноцентристките политически партии бързо усвоиха „европейския” език на политическо говорене. И оставиха в избирателите усещането за неискреност. Това предпостави успеха на малко и неясно говорещия, но обещаващия чудеса чужденец Кобургготски, на екзалтирания Сидеров, а от няколко години българина е запленен от мъжкото говорене на Бойко Борисов, от изричането на истини с точните думи. И десните политици не трябва да ревнуват, а да извлекат поука, че наложения през последните години стил на правене на политика е остарял и е повече политиканстване, отколкото професионално свършена работа.
Процесът на разпад на създадената през 1990 г. политическа система не отмина и РДП. По-късно от другите партии, но затова и по-болезнено, ръководството на РДП се раздели непоправимо през 1995 г. и това определи и разцеплението на партията. Но нито радикалдемократите, които повярваха, че напускането на СДС ще запази идентичността на партията подозираха, че ще станат коалиционен партньор на Доган и Цветелин Кънчев, нито опонентите им подозираха, че две години по-късно, ръководството на СДС, съгласувано с ръководителите на „присъдружните” й партии, едностранно ще отмени „присъдружието” като форма на коалиционно споразумение, което ще даде старт на процеса на унищожаване на тези партии.
Единствено обикновените радикалдемократи останаха последователни, отговорни, морални. Защото „радикалдемократ” е нравствена категория, която надхвърля рамките на партийното членство.
Радикалдемократите бяха лоялен партньор на другите партии в СДС, докато съюзът беше коалиция, те не изневериха на либералните си възгледи, когато се реализира християн-демократическия проект на основаната през 1997-1998 г. партия СДС, те станаха един от инициаторите на „Демократична алтернатива”, когато СДС заяви, че ще сътрудничи само с парламентарно представени партии. Когато СДС инициира разговори на 10 ноември 2004 г., радикалдемократите бяха възторжен участник. По-късно приветстваха обявената от новото ръководство на СДС в лицето на Петър Стоянов нова коалиционна политика и заявиха готовност за участие в обединителните за дясното пространство процеси.
Дясноцентристкото политическо пространство е раздробено до такава степен, че е неспособно ефективно да представлява интересите на потенциалните избиратели. В момента се лансират различни идеи за излизане от кризата – като се започне от закриване на всички съществуващи в момента десни партии до възможността за консолидиране около два центъра – СДС и ДСБ.
Ние от РДП считаме, че първия вариант е невъзможен, особено за партии с ясен идеологически облик. Моментът за реализиране на варианта за обединяване на всички десни партии около два центъра бе пропуснат – нито СДС, нито ДСБ вече са партии с голямо влияние и членска маса, които биха били притегателен център за маргинализираните партии, основатели или произлезли от СДС.
И без нас бъдещето ще реши въпроса за съществуването на сегашните десни партии, за представителството в дясноцентристкото пространство. Рано или късно България и без нас ще стане нормална европейска държава. Но ако не използваме потенциала на сегашните десни политици, на устоялите на корупцията във властта демократи, на хилядите „седесари”, които ни вярваха, ние ще бъдем виновните са това, че бъдешата дясна политическа сила ще бъде оглавена от някой млад Овчаров или Велчев, Петков или Лилов. Ние, политиците на прехода, може би загубили завинаги доверието на десния избирател, трябва да създадем общ десен проект за просперитета на България, за нейното достойно членство в обединена Европа.
Затова от тази трибуна се обръщам към тези партии в парламента, за които понятието „демократичен” не е само един епитет в името, към дясноцентристките партии без представители в парламента, но произлезли от някогашното СДС или новосформирани – да инициираме създаването на мощно гражданско движение, което да представи алтернатива на управлението на БСП. Да потърсим достойни хора, които не са заемали ръководни длъжности в досега съществувалите партии и те да бъдат наложени за ръководители на движението, от тях да бъдат издигнати кандидати в бъдещите общински и парламентарни избори.
И бъдете сигурни, че нашите деца, нашите внуци, гражданите на бъдещата обновена България ще оценят по достойнство това наше начинание.
Желая успех на Конгреса.
|
|