АКТУАЛНО

 

Политическата инициатива „Синя София“ се регистрира за участие в изборите под името „КОД (ДДД-Д3, БДФ)“. Регистрацията се подкрепя и от Радикалдемократическа партия (РДП), БЗНС - София, Българска нова демокрация, НДСВ, Съюз на репресираните, Съюз на свободните демократи, Атлантически съвет.

 

Избирателите в София ще имат възможност да гласуват с един и същ номер на бюлетината - „89“ - за проф. Вили Лилков - за кмет на София, за общински съветници на „Синя София“, за районни кметове на „Синя София“.

 

 

Разумният избор на радикалдемократите в София за кмет на столицата е проф. Вили Лилков - заради неговата биография на учен, политик и демократ. Но има още една причина да гласуваме за проф. Вили Лилков. Той е поел първа глътка въздух в особено значимия за РДП Видински край. Там, където Найчо Цанов е положил основите на Радикалдемократическата партия (РДП) и е формулирал девиза на поколения радикалдемократи: „Народът е господар в страната си“. Тук е мястото да припомним, че едни от най-добрите години за развитието на Видин се свързват с годините, когато местният общински съвет е доминиран от тамошните съпартийци на своя именит съгражданин Найчо Цанов.

 

В годините след Първата световна война, особен принос имат кметовете на Видин от РДП - д-р Асен Цанов и Никифор Недев. Д-р Асен Цанов е първият видински кмет с висше образование, племенник на Найчо Цанов, доктор по право, завършил престижния Хайделбергски университет, а Никифор Недев е един от стожерите на радикалдемократите в града, дългогодишен общински съветник и помощник-кмет.

Наред с грижите на общината по изхранването на градското население и възстановяването на градския живот в следвоенните условия, вниманието на градоначалниците се съсредоточава върху електрифицирането на града. Именно то, както и откритата през 1923 г. жп връзка със София и страната, спомагат за икономическия подем на Видин. Обновяват се машините и съоръженията на съществуващите отпреди спиртна фабрика „Бдин". Основно е ремонтирана съществуващата от 1897 г. парна валцова мелница, обновена е керамичната фабрика за тухли и цигли. Създадени са ред нови предприятия. През 1922 г. заработва валцовата дизел-моторна мелница, построена е тютюневата фабрика „Загорка", отваря врати фабриката за емайлирани изделия и перлата на видинската индустрия - фабриката за порцеланови изделия.

 

Затова, отчитайки политическия опит на проф. Вили Лилков и работата му като общински съветник в продължение на 4 последователни мандата, в т.ч. и два мандата като заместник-председател на Столичния общински съвет, сме убедени, че няма как той да не е наследил от своите известни земляци стремежа за едно демократично и иновативно управление на най-голямата община в България, в името на превръщането на София в един красив и удобен за живеене европейски град.

 

 

В листата за общински съветници ние, столичните радикалдемократи, разпознаваме Иван Сотиров (преференциално гласуване с № 103) - демократ, антикомунист, с богат опит в политиката - народен представител от парламентарната група на СДС в XXXVII ОНС и от парламентарната група на ОДС в XL ОНС, както и в управлението на Столична община: бивш кмет на район Средец и заместник-кмет на Столична община.

 

Захари Петров - председател на РДП

Венелин Йорданов Ганев Печат

Венелин Йорданов Ганев
(4. ІІ. 1880 - 25. ІІІ. 1966 г.)

ImageРоден в Русе. Завършва философия и право в Лайпциг - Германия (1897-1898 г.) и Женева - Швейцария (1898-1901 г.), както и висше музикално образование в същия град (1901 г.). Редовен доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски" от 1908 г. Извънреден професор по философия и обща теория на правото от 1913 г. Редовен професор и титуляр на Катедрата по търговско право в Софийския университет "Свети Климент Охридски" от 1918 до 1947 г. Декан на Юридическия факултет (1914-1915 и 1916-1918 г.). Член на Българската академия на науките. Министър на правосъдието във втория кабинет на Теодор Теодоров от 7. V. 1919 до 6. Х. 1919 г. През юли 1919 г. участва в българската делегация за мирните преговори в Париж. От 1920 до 1922 г. е пълномощен министър във Франция. От 1908 до 1923 г. е член на Радикалдемократическата партия в България, след което преминава в Демократическия сговор. Депутат в ХХІ Обикновено народно събрание. През 1925 г. напуска Демократическия сговор и минава в открита опозиция на правителството. От 1926 до 1940 г. е адвокат в София. Основава Лигата за защита на правата на човека. Като независим интелектуалец участва в изграждането на нелегалния Отечествен фронт. След държавния преврат на 9. ІХ. 1944 г. е един от тримата регенти - до 18. ІХ. 1946 г. Като регент написва изложение до Съюзната контролна комисия за отлагане на изборите през август 1945 г. По-късно преминава в редовете на опозицията. През 1947 г. е въдворен в град Дряново, а на следващата година е изключен от БАН. Умира в София. Посмъртно е реабилитиран - на 30. ІІІ. 1990 г., и е възвърнато членството му в БАН - на 27. ІІІ. 1991 г.