Йосиф Максимов Фаденхехт
(24. ХІ. 1873 - 27. Х. 1953 г.)

Роден в град Ерзурум - Турция. Завършва гимназия в София. От 1892 до 1897 г. следва философия и право в Лайпциг и Гьотинген - Германия. През 1897 г. завършва право с докторат в Лайпциг. От 1898 до 1899 г. специализира в Болоня и Торино - Италия. Доцент (1899-1902 г.) и извънреден професор във Висшето училище (дн. Софийския университет "Свети Климент Охридски"). От 1903 до 1904 г. е декан на Юридическия факултет. От 1906 г. е действителен член на Българското книжовно дружество (дн. Българската академия на науките), а от 1908 до 1909 г. е секретар на философско-обществения му клон. Хонорован професор по гражданско право в Софийския университет "Свети Климент Охридски" от 1924 до 1939 г. Председател на философско-обществения клон на БАН от 1944 до 1947 г. Започва политическата си кариера в Радикалдемократическата партия в България, а от 1924 г. е активен член на Демократическия сговор. От 21. VІ. 1918 до 17. Х. 1918 г. е министър на правосъдието в третия кабинет на Александър Малинов. От 1920 до 1922 г. е столичен общински съветник. Депутат в V Велико народно събрание и в ХVІ, ХVІІ, ХІХ, ХХІ и ХХІІ Обикновено народно събрание. От 1931 до 1939 г. е председател на Съюза на българските адвокати. Автор на множество научни публикации. Умира в София.