АКТУАЛНО

 

Политическата инициатива „Синя София“ се регистрира за участие в изборите под името „КОД (ДДД-Д3, БДФ)“. Регистрацията се подкрепя и от Радикалдемократическа партия (РДП), БЗНС - София, Българска нова демокрация, НДСВ, Съюз на репресираните, Съюз на свободните демократи, Атлантически съвет.

 

Избирателите в София ще имат възможност да гласуват с един и същ номер на бюлетината - „89“ - за проф. Вили Лилков - за кмет на София, за общински съветници на „Синя София“, за районни кметове на „Синя София“.

 

 

Разумният избор на радикалдемократите в София за кмет на столицата е проф. Вили Лилков - заради неговата биография на учен, политик и демократ. Но има още една причина да гласуваме за проф. Вили Лилков. Той е поел първа глътка въздух в особено значимия за РДП Видински край. Там, където Найчо Цанов е положил основите на Радикалдемократическата партия (РДП) и е формулирал девиза на поколения радикалдемократи: „Народът е господар в страната си“. Тук е мястото да припомним, че едни от най-добрите години за развитието на Видин се свързват с годините, когато местният общински съвет е доминиран от тамошните съпартийци на своя именит съгражданин Найчо Цанов.

 

В годините след Първата световна война, особен принос имат кметовете на Видин от РДП - д-р Асен Цанов и Никифор Недев. Д-р Асен Цанов е първият видински кмет с висше образование, племенник на Найчо Цанов, доктор по право, завършил престижния Хайделбергски университет, а Никифор Недев е един от стожерите на радикалдемократите в града, дългогодишен общински съветник и помощник-кмет.

Наред с грижите на общината по изхранването на градското население и възстановяването на градския живот в следвоенните условия, вниманието на градоначалниците се съсредоточава върху електрифицирането на града. Именно то, както и откритата през 1923 г. жп връзка със София и страната, спомагат за икономическия подем на Видин. Обновяват се машините и съоръженията на съществуващите отпреди спиртна фабрика „Бдин". Основно е ремонтирана съществуващата от 1897 г. парна валцова мелница, обновена е керамичната фабрика за тухли и цигли. Създадени са ред нови предприятия. През 1922 г. заработва валцовата дизел-моторна мелница, построена е тютюневата фабрика „Загорка", отваря врати фабриката за емайлирани изделия и перлата на видинската индустрия - фабриката за порцеланови изделия.

 

Затова, отчитайки политическия опит на проф. Вили Лилков и работата му като общински съветник в продължение на 4 последователни мандата, в т.ч. и два мандата като заместник-председател на Столичния общински съвет, сме убедени, че няма как той да не е наследил от своите известни земляци стремежа за едно демократично и иновативно управление на най-голямата община в България, в името на превръщането на София в един красив и удобен за живеене европейски град.

 

 

В листата за общински съветници ние, столичните радикалдемократи, разпознаваме Иван Сотиров (преференциално гласуване с № 103) - демократ, антикомунист, с богат опит в политиката - народен представител от парламентарната група на СДС в XXXVII ОНС и от парламентарната група на ОДС в XL ОНС, както и в управлението на Столична община: бивш кмет на район Средец и заместник-кмет на Столична община.

 

Захари Петров - председател на РДП

Йосиф Максимов Фаденхехт Печат

Йосиф Максимов Фаденхехт
(24. ХІ. 1873 - 27. Х. 1953 г.)

ImageРоден в град Ерзурум - Турция. Завършва гимназия в София. От 1892 до 1897 г. следва философия и право в Лайпциг и Гьотинген - Германия. През 1897 г. завършва право с докторат в Лайпциг. От 1898 до 1899 г. специализира в Болоня и Торино - Италия. Доцент (1899-1902 г.) и извънреден професор във Висшето училище (дн. Софийския университет "Свети Климент Охридски"). От 1903 до 1904 г. е декан на Юридическия факултет. От 1906 г. е действителен член на Българското книжовно дружество (дн. Българската академия на науките), а от 1908 до 1909 г. е секретар на философско-обществения му клон. Хонорован професор по гражданско право в Софийския университет "Свети Климент Охридски" от 1924 до 1939 г. Председател на философско-обществения клон на БАН от 1944 до 1947 г. Започва политическата си кариера в Радикалдемократическата партия в България, а от 1924 г. е активен член на Демократическия сговор. От 21. VІ. 1918 до 17. Х. 1918 г. е министър на правосъдието в третия кабинет на Александър Малинов. От 1920 до 1922 г. е столичен общински съветник. Депутат в V Велико народно събрание и в ХVІ, ХVІІ, ХІХ, ХХІ и ХХІІ Обикновено народно събрание. От 1931 до 1939 г. е председател на Съюза на българските адвокати. Автор на множество научни публикации. Умира в София.