Петко Христов Стоянов
(30. ХІ. 1879 - 7. ХІІ. 1973 г.)

Роден в Оряхово. Завършва право в Санкт Петербург - Русия, през 1902 г. От 1902 до 1903 г. специализира финансови и стопански науки в Мюнхен - Германия. От 1905 до 1909 г. е член на Софийския окръжен съд и прокурор. От 1909 г. е доцент, а от 1916 до 1947 г. - професор по финанси в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Декан на Юридическия факултет (1915-1916 г. и 1935-1936 г.). Един от основателите на Балканския близкоизточен институт за политически науки (от 1924 г. - Свободен университет), а от 1923 до 1947 г. - негов поддиректор. Член на Българската академия на науките, от 1938 до 1944 г. е секретар на философско-обществения й клон. Член на Българското икономическо дружество. Председател на българо-турското дружество (1926-1944 г.). Виден деец на Радикалдемократическата партия в България. От 1927 до 1933 г. става член на Демократическата партия. Депутат в ХVІІІ, ХІХ, ХХІ, ХХІІІ и ХХІV Обикновено народно събрание. От 1942 г. се присъединява към Отечествения фронт. От 9. ІХ. 1944 до 17. VІІІ. 1945 г. е министър на финансите във втория кабинет на Кимон Георгиев. От 1945 до 1947 г. преминава в опозиция на Отечествения фронт. Отнет е депутатския му имунитет в VІ Великото народно събрание. Репресиран. Умира в София. Посмъртно е реабилитиран - на 30. ІІІ. 1990 г., и е възвърнато членството му в БАН - на 27. ІІІ. 1991 г.