АКТУАЛНО

 

Политическата инициатива „Синя София“ се регистрира за участие в изборите под името „КОД (ДДД-Д3, БДФ)“. Регистрацията се подкрепя и от Радикалдемократическа партия (РДП), БЗНС - София, Българска нова демокрация, НДСВ, Съюз на репресираните, Съюз на свободните демократи, Атлантически съвет.

 

Избирателите в София ще имат възможност да гласуват с един и същ номер на бюлетината - „89“ - за проф. Вили Лилков - за кмет на София, за общински съветници на „Синя София“, за районни кметове на „Синя София“.

 

 

Разумният избор на радикалдемократите в София за кмет на столицата е проф. Вили Лилков - заради неговата биография на учен, политик и демократ. Но има още една причина да гласуваме за проф. Вили Лилков. Той е поел първа глътка въздух в особено значимия за РДП Видински край. Там, където Найчо Цанов е положил основите на Радикалдемократическата партия (РДП) и е формулирал девиза на поколения радикалдемократи: „Народът е господар в страната си“. Тук е мястото да припомним, че едни от най-добрите години за развитието на Видин се свързват с годините, когато местният общински съвет е доминиран от тамошните съпартийци на своя именит съгражданин Найчо Цанов.

 

В годините след Първата световна война, особен принос имат кметовете на Видин от РДП - д-р Асен Цанов и Никифор Недев. Д-р Асен Цанов е първият видински кмет с висше образование, племенник на Найчо Цанов, доктор по право, завършил престижния Хайделбергски университет, а Никифор Недев е един от стожерите на радикалдемократите в града, дългогодишен общински съветник и помощник-кмет.

Наред с грижите на общината по изхранването на градското население и възстановяването на градския живот в следвоенните условия, вниманието на градоначалниците се съсредоточава върху електрифицирането на града. Именно то, както и откритата през 1923 г. жп връзка със София и страната, спомагат за икономическия подем на Видин. Обновяват се машините и съоръженията на съществуващите отпреди спиртна фабрика „Бдин". Основно е ремонтирана съществуващата от 1897 г. парна валцова мелница, обновена е керамичната фабрика за тухли и цигли. Създадени са ред нови предприятия. През 1922 г. заработва валцовата дизел-моторна мелница, построена е тютюневата фабрика „Загорка", отваря врати фабриката за емайлирани изделия и перлата на видинската индустрия - фабриката за порцеланови изделия.

 

Затова, отчитайки политическия опит на проф. Вили Лилков и работата му като общински съветник в продължение на 4 последователни мандата, в т.ч. и два мандата като заместник-председател на Столичния общински съвет, сме убедени, че няма как той да не е наследил от своите известни земляци стремежа за едно демократично и иновативно управление на най-голямата община в България, в името на превръщането на София в един красив и удобен за живеене европейски град.

 

 

В листата за общински съветници ние, столичните радикалдемократи, разпознаваме Иван Сотиров (преференциално гласуване с № 103) - демократ, антикомунист, с богат опит в политиката - народен представител от парламентарната група на СДС в XXXVII ОНС и от парламентарната група на ОДС в XL ОНС, както и в управлението на Столична община: бивш кмет на район Средец и заместник-кмет на Столична община.

 

Захари Петров - председател на РДП
Времето неумолимо тече Печат
Написано от Захари Петров   

 

„Всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един” (из Послание на Свети Апостол Павел до римляните)

Като започнаха едни чествания на 10 ноември 1989 г. - та цяла неделя, тихо, кротко, ден и нощ!

„25 години демокрация” - обяви БНТ; „25 години свободна България” - присъедини се и президентът; „преди четвърт век бе дадено началото на демократичния процес в България” - отсече участник във Фейсбук.

Това ли е ДЕНЯТ, в който комунистическа България, най-верният сателит на СССР, пое решително по пътя на демокрацията?

Аз не мисля така! Защото смяната на Тодор Живков с Петър Младенов по нищо не се различава от смяната на Вълко Червенков със сатрапа от Правец. Просто имахме късмет, че „големия брат” имаше свои проблеми, танковете не „дойдоха” (вероятно нафтата им беше открадната), а и на комунистите им бе по-удобно да имитират промяна.

Може би ДЕНЯТ бе победата на СДС на изборите през 1991 г.?

Едва ли! Да си спомним „сините мравки”, „боянските ливади”, министрите, без опит в администриране на хора и дейности, но до един лидери на партии...

Да се обединим около ДЕНЯТ на победата на ОДС през 1997 г.?

Как ще заглушим съмненията си, че бяхме използвани, че станахме параван на изкупуване на печелившите държавни предприятия от „бившите” комунисти за жълти стотинки? Че бяха заметени следите от чудовищното разграбване на държавата чрез външнотърговските дружества и финансовите престъпления през 1996-1997 г.? Че ние, демократите, вкупом станахме „десни”, а на комунистите беше вменено да са „леви” и следователно - нормални европейци?

Може би приемането ни в НАТО и ЕС бе решителния прелом?

Сигурно, но ако влиянието на Русия не бе тъй силно и сега, ако бяхме преместили паметника на СА, ако имахме нормална пазарна икономика, обективни медии и справедлива съдебна система.

А ако ДЕНЯТ е 5 октомври 2014 г.?

Има предпоставки - ДПС не е мандатоносител, БКП (БСП) най-после се разцепи, имаме правителство на реформите. Малко ме притесняват министрите, те същите и кандидат-депутати, и кандидат-евродепутати, и лидери на партиите-коалиционни партньори. Знае ли човек, може и да е за добро...

Ще изчакам.

Но докога????

Захари Петров, председател на РДП

< Предишна   Следваща >