АКТУАЛНО

 

Политическата инициатива „Синя София“ се регистрира за участие в изборите под името „КОД (ДДД-Д3, БДФ)“. Регистрацията се подкрепя и от Радикалдемократическа партия (РДП), БЗНС - София, Българска нова демокрация, НДСВ, Съюз на репресираните, Съюз на свободните демократи, Атлантически съвет.

 

Избирателите в София ще имат възможност да гласуват с един и същ номер на бюлетината - „89“ - за проф. Вили Лилков - за кмет на София, за общински съветници на „Синя София“, за районни кметове на „Синя София“.

 

 

Разумният избор на радикалдемократите в София за кмет на столицата е проф. Вили Лилков - заради неговата биография на учен, политик и демократ. Но има още една причина да гласуваме за проф. Вили Лилков. Той е поел първа глътка въздух в особено значимия за РДП Видински край. Там, където Найчо Цанов е положил основите на Радикалдемократическата партия (РДП) и е формулирал девиза на поколения радикалдемократи: „Народът е господар в страната си“. Тук е мястото да припомним, че едни от най-добрите години за развитието на Видин се свързват с годините, когато местният общински съвет е доминиран от тамошните съпартийци на своя именит съгражданин Найчо Цанов.

 

В годините след Първата световна война, особен принос имат кметовете на Видин от РДП - д-р Асен Цанов и Никифор Недев. Д-р Асен Цанов е първият видински кмет с висше образование, племенник на Найчо Цанов, доктор по право, завършил престижния Хайделбергски университет, а Никифор Недев е един от стожерите на радикалдемократите в града, дългогодишен общински съветник и помощник-кмет.

Наред с грижите на общината по изхранването на градското население и възстановяването на градския живот в следвоенните условия, вниманието на градоначалниците се съсредоточава върху електрифицирането на града. Именно то, както и откритата през 1923 г. жп връзка със София и страната, спомагат за икономическия подем на Видин. Обновяват се машините и съоръженията на съществуващите отпреди спиртна фабрика „Бдин". Основно е ремонтирана съществуващата от 1897 г. парна валцова мелница, обновена е керамичната фабрика за тухли и цигли. Създадени са ред нови предприятия. През 1922 г. заработва валцовата дизел-моторна мелница, построена е тютюневата фабрика „Загорка", отваря врати фабриката за емайлирани изделия и перлата на видинската индустрия - фабриката за порцеланови изделия.

 

Затова, отчитайки политическия опит на проф. Вили Лилков и работата му като общински съветник в продължение на 4 последователни мандата, в т.ч. и два мандата като заместник-председател на Столичния общински съвет, сме убедени, че няма как той да не е наследил от своите известни земляци стремежа за едно демократично и иновативно управление на най-голямата община в България, в името на превръщането на София в един красив и удобен за живеене европейски град.

 

 

В листата за общински съветници ние, столичните радикалдемократи, разпознаваме Иван Сотиров (преференциално гласуване с № 103) - демократ, антикомунист, с богат опит в политиката - народен представител от парламентарната група на СДС в XXXVII ОНС и от парламентарната група на ОДС в XL ОНС, както и в управлението на Столична община: бивш кмет на район Средец и заместник-кмет на Столична община.

 

Захари Петров - председател на РДП
Петър Тодоров Цачев Печат

Петър Тодоров Цачев
(3. ІІ. 1881 - 30. І. 1955 г.)

ImageРоден в Ловеч. Син на опълченец. След завършването на прогимназия в родния си град, отива във Виена, а след това в Берлин. Пребиваването си в чужбина използва за изучаване на чужди езици и финанси (1907 - 1909 г.) Политическата си дейност започва през 1911 г. като член на Радикалдемократическата партия в България. От 1923 до 1924 г. е член на Изпълнителния комитет на РДП. От август 1923 г. е член на Управителния съвет на Демократическия сговор. През 1927 г. е един от основателите и ръководителите на Политическия кръг "Звено". Депутат в ХХІ Обикновено народно събрание, като от 4. І. 1926 до 15. ІV. 1927 г. е негов подпредседател. След държавния преврат на 9 септември 1944 г. е член на Централното управление на Народния съюз "Звено". Участва в българската делегация при подписване на Спогодбата за военно сътрудничество между България и Югославия на 5. Х. 1944 г. в Крайова. От 1945 до 1947 г. е политически представител на нашата страна в Белград. Министър на финансите в първия кабинет на проф. Александър Цанков от 9. VІ. 1923 г. до 22. ІХ. 1923 г., във втория кабинет - от 22. ІХ. 1923 до 4. І. 1926 г. и в първия кабинет на Кимон Георгиев - от 19. V. 1934 до 22. І. 1935 г.

< Предишна   Следваща >