На 16 април се навършиха 90 години от кървавия атентат в храма „Света Неделя” (по онова време „Св. Крал“). Той е считан за най-тежкия терористичен акт в историята на България.
За да изразят почитта си към жертвите, пред катедралния храм запалиха свещ стотина граждани. Сред тях бяха организаторът на проявата - Димитрин Вичев, председателят на РДП - Захари Петров, председателят на БСДП - Йордан Нихризов, Иван Сотиров, Евгени Михайлов, Методи Андреев и др.
Направи впечатление отсъствието на представители на президентската институция, правителството, управляващите. Докато разсеяността на опозицията е разбираема, буди недоумение липсата на позиция на БПЦ.
Късата памет е една от съществените характеристики на съвременния политически живот. И за това съществен принос има съзнателното и целенасочена маргинализиране на традиционните политически партии и подмяната на основните политически направления с конюнктурни и краткотрайни политически формирования.
И малко история за трагичното събитие.
Ръководството на БКП, съгласувано с Москва, решава да отслаби държавното управление и с това да създаде условия за победата на съветската власт и в България. Планира се атентат, чиято основна цел е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително Цар Борис III.
Задачата е възложена на група, ръководена от Петър Абаджиев. Другите участници са Антон Павлов, Никола Петров, Димитър Златарев, Коста Янев и Иван Минков, съдейства им клисарят Петър Задгорски. В продължение на няколко седмици на тавана на църквата са внесени 25 кг експлозив, монтиран в пакет над една от колоните на основния купол.
На 14 април комунистите убиват ген. Константин Георгиев.
След два дни е опелото му. Трябва да присъства цар Борис ІІІ, цялото правителство, депутати, генерали и офицери.
Траурното шествие влиза в църквата в 15 ч.
Експлозивът е взривен в 15,20 ч. Бомбата събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора.
На място загиват 134 души, а други умират по-късно от раните си. Броят на ранените е около 500. При покушението загиват 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани, трима депутати и множество граждани, включително деца.
Част от организаторите на атентата, както и след т.нар. Септемврийско въстание през 1923 г., успяват да избягат при своите поръчители в Съветския съюз…
|