На 8 май 2015 г. се навършиха 40 дни от смъртта на моя баща Симеон Маринов Симеонов. Тъй като човек е жив докато го помнят, аз искам той да бъде вечно жив, поради което публикувам тези редове.

Кой е Симеон Симеонов? Роден е на 24.12 1926 г. в село Горно Абланово, Русенско - селото дало по същото време на света и големия предприемач и родолюбец Игнат Канев.

Баща ми обаче остана в комунистическа България и през почти целия си трудов стаж строи или проектира национални обекти: Завод за селскостопанска техника - Русе, Циментов завод - Девня, Стар содов завод - Девня, Завод за товарни автомобили „Мадара” - Шумен, заводите за антибиотици и плоско стъкло в Разград, Комбинат за целулоза и хартия в Мизия (тогава Букьовци), ТЕЦ „Трайчо Костов”- София, ТЕЦ „Русе”, ТЕЦ „Варна”, завода за хлор и ПВЦ - Девня, както и други по-малки предприятия. Ето защо може да се каже, че е един от истинските строители на Съвременна България.

Поради политическата си неблагонадеждност (чичо му Стефан Симеонов е осъден на смърт от „Народния съд”), той никога не можа да получи за заслугите си орден, по-висок от „Златен орден на труда”, нито да завърши висше образование. Въпреки липсата на ценз, той бе изпращан да спасява положението на обекти с появили се сериозни проблеми при изпълнението на строителството или със закъснения, застрашаващи спазването на пусковите срокове.

Баща ми завърши професионалния си път като началник на строеж - 14 етажна административна сграда, в Кано - Нигерия, строителен обект донесъл милиони долари за българската държава. Благодарността на тогавашните властимащи се изрази в това, да ограбят застрахователната сума, която той бе получил от нигерийски застраховател за претърпяна от него трудова злополука.

Но не затова веднага след 10 ноември 1989 г. той се включи активно в политическия живот на страната. Като човек с либерални разбирания, той стана един от възстановителите на Радикалдемократическата партия в България - партията, на която беше доайен, тъй като е нейн член от 1946 г.

Завладян непоколебимо от синята идея, той се включи активно в дейността на СДС - Варна, а веднага след възстановяване на местната организация на РДП стана член на координационния съвет на СДС в морската столица - на 4 март 1990 г. Уважаван от всички, той бе избран за секретар на Областния съвет на СДС във Варна. Успехите на СДС - Варна, както и изборът на кметове от СДС в 7 от 12-те общини в област Варна, се дължат до голяма степен на неговата неуморна работа и умение да общува с хората. Няма да забравя как едно наше пребиваване в кръчмата на село Дъбравино допринесе за загубата на кандидатката на БСП - Румяна Куртева, в родното й село, на балотажа на изборите за Велико народно събрание в 20 едномандатен избирателен район.

Човек честен, отстоявайки идеите си докрай, той бе несменяем член на Националния партиен съвет на РДП. Когато РДП имаше значителни позиции в управлението на България, той не пожела нищо за себе си. Бих искал да бъда толкова коректен и всеотдаен като баща си, както и да имам неговата невероятна работоспособност. Нека тези, които прочетат горното, да си спомнят за него, а тези, които не са го познавали, да го препрочетат за себе си, за да се вдъхновят от примера на един живот, отдаден на другите.

Адвокат Марин Маринов, Варна