АКТУАЛНО

На 11 май 2015 г. се навършиха 25 години от възстановяването на Радикалдемократическата партия в България!

Стоян Пенчев Костурков Печат

Стоян Пенчев Костурков
(25. ХІ. 1866 - 17. ХІІ. 1949 г.)

ImageРоден в Панагюрище. Завършва духовно училище в Петропавловския манастир край Лясковец, след което от 1890 до 1891 г. е учител в родния си град. От 1891 до 1892 г. следва право в Женева - Швейцария. След завръщането си в България е учител в Панагюрище, Пазарджик, Хасково, Враца, Поморие, Варна и София (1893-1906 г.) Един от основателите на Радикалдемократическата партия в България и дългогодишен неин секретар. Редактор на вестниците "Демократ" (1905-1910 г.) и "Радикал" (1910-1934 г.). Участва в издаването и на списание "Демократически преглед". През 1922 г. възприема идеята за коалирането на РДП с Демократическата и Обединената народнопрогресивна партия - за съвместни парламентарни действия срещу управлението на БЗНС. Във връзка с участието му в акцията на Конституционния блок от 17 септември 1922 г. в Търново (дн. Велико Търново) е хвърлен в затвора. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. първоначално се противопоставя на влизането на РДП в Демократическия сговор, а по-късно се съгласява. Но условно - до свикването на поредния й конгрес, който окончателно да реши този въпрос. Форумът е проведен през февруари 1924 г. и под негово непосредствено влияние мнозинството от делегатите се обявява за излизане на партията от Сговора. През 1931 г. съдейства активно за участието на РДП в Народния блок, но до бламирането му като министър - на 5. V. 1934 г., след което настоява за излизането й от коалицията. Това довежда до разцепление в партията. Делегат е на конгресите на Международната радикална антанта в Париж, Берлин, Копенхаген, Лондон и София. Депутат в ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ, ХХІ и ХХІІІ Обикновено народно събрание. Министър на просвещението в третия и четвъртия кабинет на Александър Малинов от 21. VІ. 1918 до 28. ХІ. 1918 г. и в първия и втория кабинет на Теодор Теодоров от 28. ХІ. 1918 до 6. Х. 1919 г. Министър на железниците, пощите и телеграфите в петия кабинет на Александър Малинов от 29. VІ. 1931 до 12. Х. 1931 г. и в първия, втория и третия кабинет на Никола Мушанов от 12. Х. 1931 до 5. V. 1934 г. През 1945 г. неговото крило на Радикалната партия влиза в Отечествения фронт. От 29. ІХ. 1945 до 22. ХІ. 1946 г. е министър на народното просвещение във втория и третия кабинет на Кимон Георгиев. Умира в София на 83-годишна възраст.