Антон Страшимиров
(15. VІ. 1872 - 07. ХІІ. 1937 г.)

Роден в семейството на зидар, преселник от Разложко. 13-годишен напуска родния си град, скита из Добруджа, слугува в кръчми и кафенета, работи по тютюневи ниви и като словослагател, книговезец, бояджия. Учи V (дн. IX) клас в Разград, след това в Земеделското училище в Садово, което напуска. През 1890-1894 г. е начален учител из различни села във Варненско и Бургаско. През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география. Гимназиален учител във Видин (1898-1899 г.). Учител в Педагогическото училище в Казанлък (1899-1900 г.), уволнен заради спречкване с кмета - със забрана да учителствува. Участвува в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански. През 1902 г. заедно с Т. Влайков и Ил. Георгиев е един от основателите и редактор (през първите две години) на списание "Демократически преглед". Споделя възгледите на оглавяваната от Н. Цанов Радикалдемократическа партия и членува в нея. Депутат в ХІІ и ХІІІ Обикновено народно събрание. Участвува в Балканската война като редник. През Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент. Редактира сп. "Наши дни" (1921 г.), което отразява културния живот в България след войните. Създава и редактира "Българска общодостъпна библиотека" (1922-1923 г.). Пише множество романи, повести и разкази. Автор е на народоведски проучвания, събрани в книгата "Нашият народ", на много пътеписи, селищни проучвания, очерци, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии. Умира във Виена.