Всяка година - на 11 май, радикалдемократите в България отбелязваме своя партиен празник. С цветя и тържествена литургия. На тази светла дата Българската православна църква почита светите равноапостоли - братята Кирил и Методий.

Преди време в християнските храмове чествали паметта на всеки от тях поотделно - в деня на кончината им: св. Кирил - на 14 февруари, а св. Методий - на 6 април. Но тъй като били родни братя и тяхната апостолска мисия ги обединявала, постепенно се появило желанието те да бъдат възпоменавани заедно. Отначало общото им дело започнало да се ознаменува на 6 април. Едва по-късно била възприета друга дата - 11 май. Основна причина за тази промяна бил Великият пост, по времето на който, според канона, не е редно да се празнува тържествено. През 1211 г. на Търновския събор било решено в Синодика на цар Борил да се постави специално словословие за св. св. Кирил и Методий. В годините на османско владичество, макар и прикрито, честването на апостолите се отбелязвало редовно в българските църкви и манастири.

Към средата на ХІХ век, денят, посветен на солунските братя, започнал да се почита и извън рамките на обикновените църковни ритуали. През 1851 г. по идея на Найден Геров българското училище в Пловдив било наименувано “Св. св. Кирил и Методий”. След 1857 г. 11 май се включил трайно в националната празнична система на българите - отначало като патронен празник на различни училища, а впоследствие и с всенародни тържества. Честването на делото на светите равноапостоли, не само в църковните храмове, а и извън тях, се превърнало в символ на неутолимата жажда у сънародниците ни за просвета и наука. Този светъл ден все повече се отъждествявал с тяхната борба за национално обособяване. Неслучайно във в. “Знаме” от 9 май 1875 г. Христо Ботев го нарича “празник на нашето историческо възрождение…, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който трябва да ни въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение”.

През 1916 г. в България е въведен нов стил на летоброене - по Григорианския календар. Премахнати са тринадесет денонощия и 31 март с. г. е последван от 14 април. Българската православна църква продължава да почита паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий на 11 май, като се придържа стриктно към традициите и стария стил на летоброене. А извън храмовете, денят на нашата писменост и култура започва да се отбелязва на 24 май - по нов стил.

Скоро след възстановяването си през 1989 г. РДП избра за свой празник именно 11 май. Денят на нашата духовна гордост, който ни отличава от останалия свят с привилегията да сме Родина на първоучителите - светите братя Кирил и Методий. Ден, неотменимо свързан с уникалния празник на Словото, на цялата съвкупност от народни добродетели, оказали се несломим аргумент в оцеляването на българската нация.

Димитър Попов