АКТУАЛНО

 

Политическата инициатива „Синя София“ се регистрира за участие в изборите под името „КОД (ДДД-Д3, БДФ)“. Регистрацията се подкрепя и от Радикалдемократическа партия (РДП), БЗНС - София, Българска нова демокрация, НДСВ, Съюз на репресираните, Съюз на свободните демократи, Атлантически съвет.

 

Избирателите в София ще имат възможност да гласуват с един и същ номер на бюлетината - „89“ - за проф. Вили Лилков - за кмет на София, за общински съветници на „Синя София“, за районни кметове на „Синя София“.

 

 

Разумният избор на радикалдемократите в София за кмет на столицата е проф. Вили Лилков - заради неговата биография на учен, политик и демократ. Но има още една причина да гласуваме за проф. Вили Лилков. Той е поел първа глътка въздух в особено значимия за РДП Видински край. Там, където Найчо Цанов е положил основите на Радикалдемократическата партия (РДП) и е формулирал девиза на поколения радикалдемократи: „Народът е господар в страната си“. Тук е мястото да припомним, че едни от най-добрите години за развитието на Видин се свързват с годините, когато местният общински съвет е доминиран от тамошните съпартийци на своя именит съгражданин Найчо Цанов.

 

В годините след Първата световна война, особен принос имат кметовете на Видин от РДП - д-р Асен Цанов и Никифор Недев. Д-р Асен Цанов е първият видински кмет с висше образование, племенник на Найчо Цанов, доктор по право, завършил престижния Хайделбергски университет, а Никифор Недев е един от стожерите на радикалдемократите в града, дългогодишен общински съветник и помощник-кмет.

Наред с грижите на общината по изхранването на градското население и възстановяването на градския живот в следвоенните условия, вниманието на градоначалниците се съсредоточава върху електрифицирането на града. Именно то, както и откритата през 1923 г. жп връзка със София и страната, спомагат за икономическия подем на Видин. Обновяват се машините и съоръженията на съществуващите отпреди спиртна фабрика „Бдин". Основно е ремонтирана съществуващата от 1897 г. парна валцова мелница, обновена е керамичната фабрика за тухли и цигли. Създадени са ред нови предприятия. През 1922 г. заработва валцовата дизел-моторна мелница, построена е тютюневата фабрика „Загорка", отваря врати фабриката за емайлирани изделия и перлата на видинската индустрия - фабриката за порцеланови изделия.

 

Затова, отчитайки политическия опит на проф. Вили Лилков и работата му като общински съветник в продължение на 4 последователни мандата, в т.ч. и два мандата като заместник-председател на Столичния общински съвет, сме убедени, че няма как той да не е наследил от своите известни земляци стремежа за едно демократично и иновативно управление на най-голямата община в България, в името на превръщането на София в един красив и удобен за живеене европейски град.

 

 

В листата за общински съветници ние, столичните радикалдемократи, разпознаваме Иван Сотиров (преференциално гласуване с № 103) - демократ, антикомунист, с богат опит в политиката - народен представител от парламентарната група на СДС в XXXVII ОНС и от парламентарната група на ОДС в XL ОНС, както и в управлението на Столична община: бивш кмет на район Средец и заместник-кмет на Столична община.

 

Захари Петров - председател на РДП

11 май - празник на Радикалдемократическата партия в България Печат
Написано от Димитър Попов   

 

Всяка година - на 11 май, радикалдемократите в България отбелязваме своя партиен празник. С цветя и тържествена литургия. На тази светла дата Българската православна църква почита светите равноапостоли - братята Кирил и Методий.

Преди време в християнските храмове чествали паметта на всеки от тях поотделно - в деня на кончината им: св. Кирил - на 14 февруари, а св. Методий - на 6 април. Но тъй като били родни братя и тяхната апостолска мисия ги обединявала, постепенно се появило желанието те да бъдат възпоменавани заедно. Отначало общото им дело започнало да се ознаменува на 6 април. Едва по-късно била възприета друга дата - 11 май. Основна причина за тази промяна бил Великият пост, по времето на който, според канона, не е редно да се празнува тържествено. През 1211 г. на Търновския събор било решено в Синодика на цар Борил да се постави специално словословие за св. св. Кирил и Методий. В годините на османско владичество, макар и прикрито, честването на апостолите се отбелязвало редовно в българските църкви и манастири.

Към средата на ХІХ век, денят, посветен на солунските братя, започнал да се почита и извън рамките на обикновените църковни ритуали. През 1851 г. по идея на Найден Геров българското училище в Пловдив било наименувано “Св. св. Кирил и Методий”. След 1857 г. 11 май се включил трайно в националната празнична система на българите - отначало като патронен празник на различни училища, а впоследствие и с всенародни тържества. Честването на делото на светите равноапостоли, не само в църковните храмове, а и извън тях, се превърнало в символ на неутолимата жажда у сънародниците ни за просвета и наука. Този светъл ден все повече се отъждествявал с тяхната борба за национално обособяване. Неслучайно във в. “Знаме” от 9 май 1875 г. Христо Ботев го нарича “празник на нашето историческо възрождение…, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който трябва да ни въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение”.

През 1916 г. в България е въведен нов стил на летоброене - по Григорианския календар. Премахнати са тринадесет денонощия и 31 март с. г. е последван от 14 април. Българската православна църква продължава да почита паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий на 11 май, като се придържа стриктно към традициите и стария стил на летоброене. А извън храмовете, денят на нашата писменост и култура започва да се отбелязва на 24 май - по нов стил.

Скоро след възстановяването си през 1989 г. РДП избра за свой празник именно 11 май. Денят на нашата духовна гордост, който ни отличава от останалия свят с привилегията да сме Родина на първоучителите - светите братя Кирил и Методий. Ден, неотменимо свързан с уникалния празник на Словото, на цялата съвкупност от народни добродетели, оказали се несломим аргумент в оцеляването на българската нация.

 

Димитър Попов