Георги Петров Генов
(1883 - 1967 г.)

Роден в град Котел. Завършва право и дълги години е професор по междудържавно и международно право в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Автор на голям брой научни трудове, някои от които са: "Ньойският договор и България" (1935 г.), "България и Обществото на народите" (1938 г.), "България и Европа. Сан Стефано и Берлин - 1878" (1940 г.) и други. Публикува множество статии и в периодичния печат - преди всичко по въпросите на външната политика, където е безспорен авторитет. Депутат в ХХІІІ Обикновено народно събрание. Противопоставя се на олицетворяването на който и да е с Радикалната партия и използването й за лични цели, като се обявява за оставане на организацията в Народния блок. Поводът е настояването на Стоян Костурков тя да напусне управляващата коалиция, поради бламирането му от министерския пост. След държавния преврат на 19 май 1934 г. се оформя като политически лидер на радикалдемократите в страната. През май 1936 г. е сред учредителите на т. нар. "Петорка", чиято основна цел е да бъдат предприети легални действия за възстановяване на Търновската конституция. По време на Втората световна война се обявява за неутралитет на България. Оглавяваното от него крило на Радикалната партия не откликва на предложението на Българската работническа партия (комунисти) за участие в Отечествения фронт. След държавния преврат на 9 септември 1944 г. проф. Георги Генов е осъден от т. нар. "Народен съд" на затвор и е лишен от правото на преподавателска дейност в университета. Посмъртно е реабилитиран - на 30. ІІІ. 1990 г.