|
Найчо Томов Цанов
(1857 - VІІ. 1923 г.)  Роден в град Видин. Учи в родния си град и в София. След Освобождението се включва в обществено-политическия живот на Княжество България като съмишленик на Либералната партия. Обявява се против държавния преврат на 7 април 1881 г. и въведения от княз Александър І Батенберг режим на пълномощията (1881-1883 г.). След възстановяването на парламентарния режим започва издаването на вестник "Свобода" във Видин, а от 1884 г. преминава на адвокатска практика. Участва като доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г., в защита на Съединението. След падането от власт на правителството, начело със Стефан Стамболов, е активен деец на каравелисткото крило на Либералната партия, което от 1896 г. се преименува на Демократическа партия. Избран за пръв път за депутат в ІХ Обикновено народно събрание.
В началото на ХХ век застава начело на политическото течение на т. нар. "млади демократи", което до 1905 г. остава в Демократическата партия, но след това я напуска и през август 1906 г. - формира Радикалдемократическата партия в България. Депутат в V Велико народно събрание и в ХІІ, ХІІІ, ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ ОНС. Обявява се против коалиционно управление, доминирано от Българския земеделски народен съюз. По тази причина, след като вече е избран за председател на ХVІІІ ОНС, отказва да заеме поста. През 1922 г. той е един от авторите на идеята РДП да се коалира с други политически сили за съвместни парламентарни действия срещу управлението на БЗНС. Във връзка с участието му в акцията на Конституционния блок - на 17 септември 1922 г. в Търново (дн. Велико Търново), е задържан с останалите лидери на Демократическата и на Обединената народнопрогресивна партия. Но поради влошеното му здравословно състояние е поставен само под домашен арест. Умира наскоро след държавния преврат на 9 юни 1923 г. За да приобщи членовете на РДП към проектираната нова политическа формация - Демократически сговор, правителството на проф. Александър Цанков му урежда погребение на държавни разноски.
|
