Тодор Генчов Влайков (13. ІІ. 1865 - 28. ІV. 1943 г.) Роден в град Пирдоп. След завършване на гимназия в София продължава образованието си в Московския университет, където изучава славянска филология. Под влияние на народническите идеи в Русия прекъсва следването си и става учител в родния си град. Развива активна обществена дейност - създава общинска библиотека, организира местно дружество на учителите, сред инициаторите е и за създаването на първата българска кооперация, учредена в село Мирково. Автор на учебни помагала за учениците от началния курс. Един от основателите на Българския учителски съюз, през 1898 г. е негов председател. Продължително време списва и печатно му издание - вестник "Съзнание". През 1900 г. става член на Демократическата партия. По-късно заедно с Найчо Цанов формират т. нар. "младодемократическо" течение в нея, което през август 1906 г. се обособява като самостоятелна политическа организация под името Радикалдемократическа партия в България. Дълги години е редактор на нейния теоретичен орган - списание "Демократически преглед", започнало да излиза на 1 октомври 1902 г. Депутат в V Велико народно събрание и в ХІ, ХІІ, ХІІІ, ХVІІІ, ХХ, ХХІ и ХХІІ Обикновено народно събрание. През 1923 г. участва в образуването на Демократическия сговор, защото според него това е единствената възможност да се опази България от ново издание на нечия диктатура. След излизането на РДП - през 1924 г., остава в Сговора. Дейността му е насочена към консолидиране на противоречивите вътрешни тенденции в него. Като председател на Съюза на българските писатели - в средата на 20-те години на миналия век, допринася за спасяването на видни свои колеги от вълната на белия терор. Поради напреднала възраст, след 1931 г. се оттегля от активен политически живот и до края на дните си се отдава само на литературното поприще.
|