АКТУАЛНО

 

Политическата инициатива „Синя София“ се регистрира за участие в изборите под името „КОД (ДДД-Д3, БДФ)“. Регистрацията се подкрепя и от Радикалдемократическа партия (РДП), БЗНС - София, Българска нова демокрация, НДСВ, Съюз на репресираните, Съюз на свободните демократи, Атлантически съвет.

 

Избирателите в София ще имат възможност да гласуват с един и същ номер на бюлетината - „89“ - за проф. Вили Лилков - за кмет на София, за общински съветници на „Синя София“, за районни кметове на „Синя София“.

 

 

Разумният избор на радикалдемократите в София за кмет на столицата е проф. Вили Лилков - заради неговата биография на учен, политик и демократ. Но има още една причина да гласуваме за проф. Вили Лилков. Той е поел първа глътка въздух в особено значимия за РДП Видински край. Там, където Найчо Цанов е положил основите на Радикалдемократическата партия (РДП) и е формулирал девиза на поколения радикалдемократи: „Народът е господар в страната си“. Тук е мястото да припомним, че едни от най-добрите години за развитието на Видин се свързват с годините, когато местният общински съвет е доминиран от тамошните съпартийци на своя именит съгражданин Найчо Цанов.

 

В годините след Първата световна война, особен принос имат кметовете на Видин от РДП - д-р Асен Цанов и Никифор Недев. Д-р Асен Цанов е първият видински кмет с висше образование, племенник на Найчо Цанов, доктор по право, завършил престижния Хайделбергски университет, а Никифор Недев е един от стожерите на радикалдемократите в града, дългогодишен общински съветник и помощник-кмет.

Наред с грижите на общината по изхранването на градското население и възстановяването на градския живот в следвоенните условия, вниманието на градоначалниците се съсредоточава върху електрифицирането на града. Именно то, както и откритата през 1923 г. жп връзка със София и страната, спомагат за икономическия подем на Видин. Обновяват се машините и съоръженията на съществуващите отпреди спиртна фабрика „Бдин". Основно е ремонтирана съществуващата от 1897 г. парна валцова мелница, обновена е керамичната фабрика за тухли и цигли. Създадени са ред нови предприятия. През 1922 г. заработва валцовата дизел-моторна мелница, построена е тютюневата фабрика „Загорка", отваря врати фабриката за емайлирани изделия и перлата на видинската индустрия - фабриката за порцеланови изделия.

 

Затова, отчитайки политическия опит на проф. Вили Лилков и работата му като общински съветник в продължение на 4 последователни мандата, в т.ч. и два мандата като заместник-председател на Столичния общински съвет, сме убедени, че няма как той да не е наследил от своите известни земляци стремежа за едно демократично и иновативно управление на най-голямата община в България, в името на превръщането на София в един красив и удобен за живеене европейски град.

 

 

В листата за общински съветници ние, столичните радикалдемократи, разпознаваме Иван Сотиров (преференциално гласуване с № 103) - демократ, антикомунист, с богат опит в политиката - народен представител от парламентарната група на СДС в XXXVII ОНС и от парламентарната група на ОДС в XL ОНС, както и в управлението на Столична община: бивш кмет на район Средец и заместник-кмет на Столична община.

 

Захари Петров - председател на РДП

Тодор Генчов Влайков Печат

Тодор Генчов Влайков
(13. ІІ. 1865 - 28. ІV. 1943 г.)

ImageРоден в град Пирдоп. След завършване на гимназия в София продължава образованието си в Московския университет, където изучава славянска филология. Под влияние на народническите идеи в Русия прекъсва следването си и става учител в родния си град. Развива активна обществена дейност - създава общинска библиотека, организира местно дружество на учителите, сред инициаторите е и за създаването на първата българска кооперация, учредена в село Мирково. Автор на учебни помагала за учениците от началния курс. Един от основателите на Българския учителски съюз, през 1898 г. е негов председател. Продължително време списва и печатно му издание - вестник "Съзнание". През 1900 г. става член на Демократическата партия. По-късно заедно с Найчо Цанов формират т. нар. "младодемократическо" течение в нея, което през август 1906 г. се обособява като самостоятелна политическа организация под името Радикалдемократическа партия в България. Дълги години е редактор на нейния теоретичен орган - списание "Демократически преглед", започнало да излиза на 1 октомври 1902 г. Депутат в V Велико народно събрание и в ХІ, ХІІ, ХІІІ, ХVІІІ, ХХ, ХХІ и ХХІІ Обикновено народно събрание. През 1923 г. участва в образуването на Демократическия сговор, защото според него това е единствената възможност да се опази България от ново издание на нечия диктатура. След излизането на РДП - през 1924 г., остава в Сговора. Дейността му е насочена към консолидиране на противоречивите вътрешни тенденции в него. Като председател на Съюза на българските писатели - в средата на 20-те години на миналия век, допринася за спасяването на видни свои колеги от вълната на белия терор. Поради напреднала възраст, след 1931 г. се оттегля от активен политически живот и до края на дните си се отдава само на литературното поприще.