Да върнем духовността
Доклад
на председателя на РДП - Захари Петров, пред ХХХІ конгрес на РДП - София, 17-18 април 2004 г.
(със съкращения)

Уважаеми гости и делегати,
Днес ние присъстваме на ХХХІ конгрес на една от най-старите партии в България - Радикалдемократическата.
Създадена през 1902 г., регистрирана през 1906 г., възстановена през 1990 г. нашата организация е неизменно носител на либералната идея и не случайно стана първата българска партия, член на Либералния интернационал.
Независимо, че винаги сме били пословични с толерантността си към чуждото мнение, стремили сме се към многовариантния подход при търсене на най-добрите решения, придържали сме се към добрия тон в дискусиите със съмишленици и опоненти, и ние не бяхме отминати от разцеплението, споходило почти всички по-значими партии в демократичното пространство. Регистрираната Свободна радикалдемократическа партия (СвРДП) откъсна част от нашите съпартийци, но огромната част не можаха да превъзмогнат разочарованието от безсмислените на пръв поглед разпри и предпочетоха да се оттеглят от всякаква партийна дейност.
Ние и сега оценяваме разцеплението в РДП като грешка на тези, които основаха нова партия, поради желанието им РДП да напусне коалицията СДС през 1995 г. Но в същото време сме сигурни, че опита за асимилиране на партиите, учредителки на СДС и наричани “присъдружни” в периода на преобразуването на коалицията в партия, нанесе непоправими вреди на успешното развитие на демократичния процес у нас.

За обединението на радикалдемократите
След провеждането на извънредния ХХХ конгрес на РДП, една от най-важните задачи на новоизбраното ръководство бе да осъществи среща с ръководството на СвРДП и да се извърши подготовка за обединението на радикалдемократите в България. Беше постигната принципна договореност за необходимите решения, които трябваше да вземе всяка от двете партии. Ние извървяхме своя път - на няколко поредни заседания на ИК и на НПС обсъждахме проблемите пред обединението, взаимно се убеждавахме в необходимостта от компромиси. Но обединението не се състоя поради... липса на реално съществуваща СвРДП.
Пропиляхме близо половин година, но постигнахме нещо. Силно се надяваме, че спечелихме приятел в лицето на дотогава непознатата за нас партия “Либерален съюз”.
За РДП формулата за обединението на радикалдемократите в България е ясна. Радикалдемократ е повече от партийна принадлежност. На нашето признание се радват умните и честни радикалдемократи, независимо дали членуват в РДП или не. Ние ценим приноса на първооснователите, както и на Елка, Мишо, Сашо, Пухи, Жоро и хилядите наши членове и съмишленици, допринесли за авторитета и доброто име на партията. И новото ръководство трябва бързо да намери формите, чрез които да използва възможностите на всеки радикалдемократ - чрез партийните структури, чрез други форми към НПС и МО (например съвети на старейшините, клубове по интереси, граждански съвети и др.).

За организационното състояние на партията
Това, което завари новоизбраното преди две години ръководство, надхвърли и най-лошите ни очаквания. Месеци наред не бе плащан наемът за централния офис на партията, имахме предупреждение за освобождаването му, бе ни отнет и още един клуб в София. Премълчаното на ХХХ извънреден конгрес на партията (поради отсъствието му) провинение на председателя - Александър Йорданов, а именно, че не разписа документите за участието на РДП в парламентарните избори през 2001 г., независимо, че имаше решение на ИК и на НПС, се стовари с пълна сила върху партията. Бяха ни отнети всички клубове, на които собственик бе държавата, и повечето от клубовете, собственост на общините. Това блокира за дълго време дейността на ИК (шест месеца бяхме със запечатан централен офис, в който се намираше целия партиен архив и телефоните на РДП), разстрои непоправимо дейността на много от организациите ни - в Пловдив, Варна, Видин и т.н.
През изминалите две години се установи, че някои от членовете на РДП още не са се определили в дилемата - РДП или СДС. В проведените през миналата година общински избори, след решението на ръководството на СДС да участва със самостоятелни листи в изборите за съветници, на много места наши членове не образуваха листи, за да не “навредят” на СДС, другаде: в София - район “Младост”, Пазарджик, Стара Загора, наши членове участваха активно в кампанията… от страна на СДС. В някои от случаите това е резултат на някогашното “правене” на организации по места за получаване на надмощие в координационните съвети на СДС, в други - хората са се ориентирали към по-голямата партия, която дава по-добри перспективи. Но във всички случаи, ние трябва да изискаме от членовете си да се определят - в РДП или в СДС.
Ние не се стремим да бъдем голяма партия. Защото и малките партии могат да раждат големи идеи. В противен случай само състезатели по “сумо” щяха да са нобелови лауреати.

За медийната ни политика
На първото си заседание,след конгреса, по предложение на г-н Симеон Симеонов, НПС избра медиен съвет. Бе проектирана, утвърдена и реализирана Интернет-страница на партията (www.rdp-bg.org), започна списването на електронен вариант на вестник Радикалдемокрация. Бе издирена и включена в рубриката “Личности на РДП” информация за всички видни личности на РДП от 1906 г. до днес. Никой не бе пропуснат, за всеки бе съобщено с необходимото уважение. И днес страницата се радва на популярност не само у нас, а дори и в далечна Америка. Голям е приносът на г-н Димитър Попов за създаването и поддръжката на страницата.

Участие на РДП в изборите за местни органи на властта през 2003 г.
През най-новата си история (след 1990 г.) Радикалдемократическата партия се яви за пръв път самостоятелно на избори. ИК и НПС отговорно се заеха с подготовката за изборите. Целият ИК бе преобразуван в национален предизборен щаб.
По инициатива на РДП, съвместно с Либерален съюз, бе създадена Академия за местно самоуправление, изготвена бе и утвърдена двегодишна тематична програма. Проектът за Академията бе съгласуван с Фондация “Фридрих Науман” и бе обещано финансиране. Но за нещастие, след първия семинар в град Русе, средствата на фондацията бяха отклонени към новопоявилите се либерални формации - НДСВ и ДПС.
Създадени бяха и множество материали, улесняващи местните организации в подготовката им за изборите - “Цели и задачи на РДП за изборите”, еталонен проект за съставяне на общинска програма, инструкция за подготовка и провеждане на избори, методика и система за оценяване на кандидатите за кметове и общински съветници. И вероятно тук е мястото да отбележа изключителния принос на Цоньо Ботев, Румен Урумов, Марин Маринов и на целия предизборен щаб.
Съгласно решение на националното ръководство, на местните организации беше дадена пълна свобода да избират как да се явят на избори. Част от тях предпочетоха да участват самостоятелно, друга - се подчиниха на стария, изпитан от пребиваването ни в коалицията СДС, навик за правене на коалиционни листи.
Резултат от участието ни в надпреварата в 20 общини и 5 кметства са избраните 7 съветника и един, подкрепен от нас, кмет.
Искам да отбележа като знаково представянето на РДП в Елхово, Луковит, Перник, Видин, Русе, Пловдив, София, Варненска и Старозагорска област.
Обща слабост при представянето ни в изборите бе липсата на желание на по-голямата част от нашите съпартийци за издигане на кандидатурите им за кметове и съветници. Някои изводи от отминалите избори:
1. Ние, както и другите малки партии, бяхме ощетени при преброяване на гласовете. На много места, от незнание или от злонамереност, бяха обявявани за недействителни пуснатата в плик само бюлетина за общински съветници или пуснатите бюлетини за кмет и съветници, но на различни политически сили, т.е. с различни номера. Оплакахме се, дадохме и пресконференция, но никой нищо не публикува. Следователно бяхме прави да подозираме управляващите (и парламентарно представените) в мълчалив заговор за запазване на статуквото.
2. В тези избори отчетливо стана ясно, че за успешно представяне са необходими твърде много пари.
3. Отделните бизнес-групировки запретнаха ръкави, пренебрегнаха политиците-посредници и излъчиха от своята общност хора за участие в местната власт.
4. Партиите, някога основали СДС и произлезлите от тях формирования се явиха на изборите и взеха подобаващо много гласове (от самостоятелно участие те имат 301 избрани общински съветника срещу 541 на партията СДС). И доколкото СДС участваше предимно със самостоятелни листи, а другите партии предимно в коалиции, числото 301 трябва да се увеличи поне два пъти.
5. Постигнахме максимума на автентично представяне - всичко друго би било измама. Можехме да предоставим листите си за участие на чужди на партията хора, но предпочетохме да не заблуждаваме себе си и избирателите.
6. С участието си в местните избори през 2003 г. партията натрупа безценен опит в организиране на кампания на местно ниво - издигане на кандидатури, съставяне на листи, подреждане на листи, срещи с избиратели, участие в изборния ден. За неправилния избор, за обидата от лошото класиране, за неудачите при провеждане на кампанията няма на кого да се сърдим, освен на себе си.
7. Постигнатите успехи, колкото и малко да са те, трябва да бъдат разглеждани като предмостие за настъпление в следващи избори - парламентарни или общински.
8. Избраните в местните органи за управление наши членове и симпатизанти са нашето лице пред гражданите, те са естествените центрове за пропагандиране идеите на първата автентична либерална партия в България.

За либерализма
Съгласно решение на ИК и НПС ние възстановихме външнополитическата си дейност. За нея отговаряше г-н Румен Урумов. В резултат на неговото постоянство и със съдействието на Фондация “Фридрих Науман” бяха проведени редица срещи с отговорни представители на европейските либерали. Лансирахме идеята за обединение на либералните формации у нас в Български либерален конвент и дори беше изработен проектоустав (автор на идеята е Марин Маринов). Но надеждите ни за приобщаване към европейските структури и възстановяване на членството ни в Либералния интернационал секнаха, след като европейските чиновници признаха търсещата европейски облик царска партия за либерали. Но ще изчакаме. Мнозина са звани, малцина призвани.

За управлението
РДП не е представена в парламента - ние не сме нито опозиция, нито управляващи. Като такива имаме възможността обективно и честно да коментираме всичко, случващо се в нашата държава.
Ние реагирахме при всеки възможен повод, но нито едно от нашите становища не получи медийно представяне. Не приемайте това като оплакване, защото такава бе съдбата на всички извънпарламентарни партии.
Точни бяха нашите становища и по въпроса за приватизацията, и за здравната реформа, и за събитията в Ирак (преди една година) и за новата методика в топлофикационите дружества, и за увеличените съдебни такси и много други.
Ние не си затваряме очите за добрите стъпки на сегашното управляващо мнозинство - външната политика, някои промени в сферата на социалното подпомагане, някои положителни промени в данъчната политика и др. Но пълното разминаване между предизборните обещания и постигнатото не е в ущърб само на това мнозинство, то атакува из основи крехкото доверие, което бе изградено в избирателя за възможността да избира кой да управлява според предизборната му програма. Като прибавим очевидната липса на координация между отделните ведомства и натрапващото се усещане за отсъствие на фигурата на министър-председател, за явната зависимост на управленските решения от лобирането на различни групировки, несъмнено изминалите три години от управлението на НДСВ и ДПС ще бъдат причислени към годините, загубени за необходимите промени в България.
Не е трудно да подредим приоритетите, които едно отговорно правителство трябва да следва - здравето, сигурността и благосъстоянието на всеки отделен гражданин. Но аз мисля, че посланието на нашата партия трябва да бъде - да върнем духовността.
Да спрем да мислим, че да показваш обичта към детето си значи, че ще го направиш негодно за живота, че да почиташ родителите си и да им помагаш е загуба на време и пропуснати ползи. Нужно е отново да повярваме, че работливия човек не е глупак и трябва да се уважава и да бъде пример за подражание, че честният човек не се прави на интересен и неподкупният не е будала, че да обичаш ближния си не е извратеност и да помогнеш някому не е постъпка, която трябва да се удостоява с държавна награда, че за да премахнем злото между нас, трябва първо да премахнем злото от себе си. Защото всуе са всичките ни реформи, постижения, инвестиции, пътни карти и др., ако загубим духовността си.
Търсейки съвършената редакция на проектозакона и след това на изменението на закона, и на привеждането му към европейските стандарти, нека не забравяме, че много преди Исус Христос, Мойсей е дал на хората закона, т.е. божиите заповеди. Но християнството се е разпространило едва когато Христос е разпространявал този закон с любов към всеки човек.
Да не забравяме, че двама немски философа написаха закона на комунизма. Но комунизмът си отиде, защото зад озъбеното му лице нямаше любов. Защото навършилата се тези дни годишнина от взрива, организиран от българските комунисти в храма “Света Неделя” през 1925 г., е още едно потвърждение, че комунизъм и тероризъм са причина и следствие. И затова ние, радикалдемократите, сме яростни антикомунисти. Защото сме дълбоко мотивирани. Защото не отказът някога да ни приемат в БКП е причина да бъдем антикомунисти. Защото ние не бяхме от тези, които сипеха огън и жупел срещу БКП и БСП, защото имаха такава задача или просто имаха зад гърба си баща, тъст или друг роднина, който да ги защити, ако “другарите” се върнат на власт.
Ние, радикалдемократите, участвахме активно в демократичните промени след 1990 г. и с целия си опит продължаваме да вярваме, че декомунизацията е единствения начин за борба с уродливите форми на последствията от тоталитарния режим, че с политическа воля, решителност и постоянство могат да се осъществят надеждите на милионите хора, извели ги по улиците на България след 14 декември 1989 г.

За коалиционната политика
В цялата си история РДП е била партия на диалога, партия, която приема различията в социален и в чисто икономически план. Бяхме коректен партньор в коалицията СДС, поддържаме близки контакти с партиите и гражданските формирования в демократичното пространство.
От близо година сътрудничим с голяма част от непредставените в парламента партии - бивши “присъдружни”, или произлезли от тях. Установили сме, че нямаме сериозни различия в разбирането си за необходимостта от обединение на дясноцентристкото пространство, в интерес на всеки отделен гражданин и основано на принципите на равнопоставеност при обединението на отговорни, демократични, патриотични и некомунистически партии, граждански движения и отделни личности.
Не крием, че не сме удовлетворени от коалиционната политика на засега най-голямата партия от дясното пространство - СДС. Ако няколко партии имат идентични програми (а такива са програмите на повечето партии от демократичното пространство), защо да не се съберат, да постигнат общо разбиране за приоритетите и да се явят на избори с обща програма и единна листа? Нужно ли е с цената на спечелване на изборите от БСП да преброим привържениците на всяка партия от дясното пространство?
При сегашната раздробеност на дясноцентристкото пространство, ние трябва да демонстрираме мъдрост и национална отговорност и да намерим такава формула за явяване на парламентарни избори, която ще даде възможност всеки демократичен глас да бъде реализиран в подкрепа на демократичните формации, а не на БСП.