П р и в е т с т в и я
на гостите на ХХХІ конгрес на Радикалдемократическата партия

Емануил Йорданов, зам.-председател на СДС:
“Уважаеми госпожи и господа,
За мен е чест, че имам възможност днес да присъствам на вашия конгрес. Радвам се да ви видя всички тук събрани заедно. Радвам се да видя и гостите, сред които има мои приятели, хора, с които сме работили заедно през годините.
Да, днес ние всички сме в опозиция. Днес ние не харесваме това управление. Но това едва ли е повод да заровим главите си в пясъка или да се отчайваме. Защото и в предишни периоди сме били в опозиция. Това, което изисква днешния ден от нас е да водим един нормален диалог между всички политически сили, които са свързани от идеята за една демократична и успяваща България.
Можем ли да направим това? Разбира се, че можем. Нашето присъствие тук го доказва. Начинът, по който ще се обединим преди или след изборите, едва ли е основния въпрос. Струва ми се, че основния въпрос е това, да не допуснем комунистите да се върнат във властта. Знаем как свършва всяко едно тяхно управление в периода на прехода. И не може да си позволим подобен експеримент. Нека си припомним само как бяха издигнали лозунга “Трети път няма да ви излъжем”. Докога?
Нека вярваме в силите си. Всеки един от нас би могъл да даде своя дял в това усилие, което ще ни върне отново във властта, но не единствено с цел да управляваме, да отчитаме някакви чутовни успехи, а да положим отново всички тези усилия, които биха ни позволили да изведем отново България на правилния път.”

Крум Славов, председател на СДП:
“Уважаеми господин председател, уважаеми делегати и гости, приятели,
Знам че е нормално да се очаква клиширания израз, радвам се, че съм тук и че имам честта и удоволствието от името на Социалдемократическата партия да ви предам нашите пожелания за успешна и ползотворна работа на този така важен за нас и за демократичната ни общност конгрес. И това няма да бъде неискрено и лицемерно. Но ще си позволя да разширя този малко поомръзнал канон и ще се опитам да споделя нещо отвъд клишетата, отвъд позата и инерцията от минали години.
В същност съвсем накратко ще се опитам да кажа няколко неща, които научих, видях и осмислих след 1989 г. Тоест ще ви говоря като един 14-годишен тинейджър от демокрацията. Това е истината. Това е и моята истинска възраст. Толкова са и годините на истинския ми живот.
В началото повярвах, както и вие, както много от нас на първите демократи. На 7 юни 1990 г. плаках от радост, обхващайки с поглед морето от хора на бившия бул.”Ленин”. Три дни по-късно плаках от мъка, от яд, от гняв. Тогава разбрах, че няма значение колко хора си събрал на митинга или колко много са с теб. Значение има кой как брои бюлетините, кой подписва протоколите и кой признава изборите за честни, свободни и демократични…
Какво точно се случи между 02.30 часа и 04.10 часа на 10 срещу 11 юни 1990 г. и до днес не е ясно. Но някъде от там започва всичко, на което с вас сме свидетели през последните 14 години.
По онова време обаче ентусиазма все още беше твърде голям. Вярата в промяната също. Убедени бяхме, че справедливостта ще възтържествува. Танцувахме последен валс. Пихме синьо шампанско. Тогава дойдоха първите сериозни предателства и разочарования от доскорошни съмишленици, съратници и приятели. Удържахме обаче. Още имахме сили и надежди. Успяхме да победим разочарованието. . .
Тогава за първи път осъзнах, а и много от нас осъзнахме, че битката няма да е кратка, че ще продължи доста години. . . .
Проектът, който следва да бъде сложен на предизборната маса, трябва да е насочен преди всичко и изключително към отделния български гражданин. Този проект е същия, който, образно казано, зададе рамката на програмата на демократичните сили от преди 14 години. Необходимо е само да прочетем отново тази програма. Да отметнем онова, което може да се сметне за постигнато. Например - отпадането на визите от Шенген, влизането в НАТО, отворената врата към Европейския съюз. Но със съзнанието, че тези присъединителни актове в същност са процеси и трябва да продължим да полагаме усилия.
Приоритет следва да бъде създаването на истински условия за изграждане на истинска средна класа, а това означава принципно и прецизно данъчно законодателство, стимулиращо развитието на инициативните граждани. Това означава още гарантиране на сигурността на тези граждани срещу злоупотреби и корупция и срещу посегателство от страна на криминалния контингент. Това означава още административни облекчения и строг контрол от страна на държавата. Това означава реално и преферентно банково кредитиране. Това означава честно и отговорно поведение на управляващите. Означава и още много и много неща…
Най-важното днес е да се опитаме да бъдем заедно поне още веднъж, ние от демократичната общност. Заедно да отидем на изборите догодина и ако можем да защитим нашите принципи, нашата програма, нашето верую и нашата кауза. А тя е каузата на честния, почтен и достоен български гражданин. Благодаря ви, че ме изслушахте. И наистина, успех на конгреса!”

Александър Джеров, зам.-председател на ДП:
“Уважаеми приятели,
Поздравления от страна на Демократическата партия с пожелание за един действително ползотворен конгрес. Когато съм между вас, където преди години бях, не мога да не върна нещата малко назад. Няма да изнасям съдоклад, разбира се. Спомням си, края на 1989 година, когато съвсем случайно влезнах на улица “Раковска” в една сграда, която има своята история, своята биография, където имаше събиране на членовете на Радикалдемократическата партия. Аз влезнах случайно, трябва да си призная с някакъв афинитет към хората, които бяха вътре. Елка Константинова водеше събранието и духа в залата, изказванията ме накараха да наруша една повеля на моя покоен баща. Баща ми беше ми завещал, никога да не влизам в политиката. Действително самият той не е бил никога в политиката, но това не попречи да бъде изселен и т.н. Не това е темата. Бях убеден, че моето място е в РДП. И се записах още тогава. И знаете как тръгна моето политическо време.
Радикалдемократическата партия беше инициатор на основните законопроекти, които преобразуваха тази държава.
Бих казал и нещо като аналог във времето. В началото на миналия век Радикалдемократическата партия беше тази, която направи твърде много за създаване на българската държава след освобождението ни от османското владичество. След 1990 г. Радикалдемократическата партия пак беше стожера, беше основата за създаване на новото в България, за преобразуванията, които трябваше да доведат България далеч напред. Но, за съжаление, настанаха някои моменти, за които просто не искам да си припомням, които попречиха на инициативата на радикалдемократите, разбира се и на Демократическата партия тогава, да поведат България и да бъдем не там, където днес е България, а в много по-напреднало положение.
Надявам се, че в предстоящата година, която ще ни доведе до следващите парламентарни избори, дясното пространство няма да търси противоречията помежду си, а ще потърси това, което ни обединява. Защото Радикалдемократическата партия, разбира се и Демократическата партия, събира елита на българската интелигенция. Това са мислещите хора, това са хората, които могат да дадат на България много. И затова пожелавам на конгреса успех и преди всичко да поеме една мисия. Да сътрудничим заедно - с Демократическата партия, с другите партии в дясното пространство - и СДС разбира се, да си сътрудничим за създаване на единна десница.
Ние носим отговорност пред България, пред историята. Защото не може да продължава така, тази агония в тази прекрасна държава.
И затова пожелавам на всички ви не само успешно провеждане на конгреса, не само вземане на полезни решения, но и единодействие в общата част на демократическото пространство, за да може действително в следващото народно събрание да се похвалим всички с едно мнозинство, каквото България заслужава.”

Димитър Чукарски, член на ръководството на БЗНС-НС:
“Уважаеми дами и господа,
За мен е не само чест да бъда тук, но и щастие да присъствам на най-висшия форум на една, нека да го кажа, партия тръгнала от Видин, откъдето съм и аз. И това за мен е наистина истинско удоволствие.
Аз се обръщам към всички с молбата да проявим разум повече от всякога. Да забравим личните обиди, личните дрязги и превъзмогнали всичко това да погледнем напред за голямото нещо. А то е създаването на един по-добър живот, на едни по-добри условия на живот в България за всички хора…
Ние трябва да успеем да върнем интереса на българските граждани към политиката, за да може като българи и като демократично мислещи хора да разчитаме на едно по-добро общество, на една България - достоен член на Европейския съюз. А на всички вас, радикалдемократите, ви пожелавам, разшетайте се през тази една година, през тези 15 месеца, които остават до изборите, затегнете структурите, привлечете интелигентните хора. Защото интелигентните люде са тези, които могат наистина да увличат след себе си други хора и да се издигне авторитета на демократичните сили и в частност на Радикалдемократическата партия. Желая ви успех!”

Христо Христов, секретар по външна политика на ССД:
“Уважаеми господин Петров, уважаеми дами и господа, скъпи приятели,
Действително много приятели виждам тук. И за мен е висока чест и удоволствие, особено в близост до тази светиня (знамето на РДП от 1932 г. - бел.ред.), да приветствам най-високия форум на вашата партия. Днешният конгрес е първи конгрес на българска партия, на политическа сила изобщо в България, който се провежда след приемането ни в НАТО. И има може би нещо символично, че това е точно форум на Радикалдемократическата партия. Догодина, ако не греша, ще се изпълнят 100 години, откакто видният български писател Тодор Влайков и неговият верен съратник Найчо Цанов образуваха временен изпълнителен комитет за създаването на РДП. Тоест скоро и тя ще бъде столетница, макар че половината от нейния исторически период беше в годините на комунистическия режим и дейността й беше забранена.
В съзнанието на българина обаче Радикалдемократическата партия винаги е била партия на свободния дух, на либералните ценности и идеи, на интелектуалната и на моралната мощ. Това е партията, която се свърза именно с мощта на интелектуалците.
Съюзът на свободните демократи няма вашата дългогодишна история, няма тази светиня, по понятни причини, но изброените характеристики в много голяма степен са общи и за двете партии. Нека си спомним също, че след 1989 г. днешните членове на нашите партии заедно бяха част от онези промени, които ни направиха страна членка на НАТО. И ни изправиха пред прага на Европейския съюз.
Близостта на идеите на демократичните ценности, които членовете на двете партии споделяме, са важна предпоставка, че в бъдеще ще имаме широко поле на сътрудничество за постигане на европейската перспектива на България. Днес всеки трезво мислещ политик от нас си дава ясна сметка, че никоя политическа сила не може сама да получи кредит на доверие, не може сама да управлява… Трябва да анализираме процесите много внимателно, да се поучим действително от грешките от миналото и да намерим онези свързващи елементи, онзи общ знаменател, които ще направят дясното пространство по-широко, по-силно и по-привлекателно за българския избирател.
От името на Съюза на свободните демократи искам да изразя нашата увереност, че конгреса на Радикалдемократическата партия ще бъде отражение на новия дух след влизането на страната ни в НАТО, дух на конструктивност и солидарност, дух на загриженост към европейската перспектива. Ние сме убедени, че вашите решения ще бъдат полезни за дясното пространство като цяло. А то ще бъде полезно за България. Желая ви успех. И на добър час!”

Евгений Бакърджиев, председател на БДС “Радикали”:
“Уважаеми господин председател, колеги, приятели,
Наистина тук сме хора, които в голямата си част се познаваме от много години. Много неща бяха казани от представителите на тези демократични формации, които говориха досега. Аз няма да се връщам назад, защото ми се струва, че колкото и да е богата историята на синята идея, за каузата - за която ние работим 15 години, време е вече да направим изводите от миналото и да гледаме напред. Ако преди седем години някой ми беше казал, че ще бъдем така разделени, макар и заедно в една зала или на едни и същи редове, аз нямаше да повярвам.
Факт е, че през последните години в демократичното пространство се случиха неща, които ни разбиха, разделиха, отслабиха. Затова и България стана все повече и повече държава на куриозите. Можеше ли някой през пролетта на 1997 г. да си помисли, че Георги Първанов ще е президент, а не Петър Стоянов. Можеше ли някой да си помисли, че Симеон ще бъде министър-председател на България, че в Перник и в Правец ще издигат паметници на Георги Димитров и на Тодор Живков. Страна на абсурдите. Всичко това се случва, защото ние станахме по-слаби, защото се разделихме.
Факт е, че първия етап на промените в България вече приключи. Това което беше цел на демократичните сили през 1989 и 1990 г. И като програма бяха ясни няколко неща. Неща, които увлякоха два и половина, три милиона българи. Но те бяха ясно формулирани. Това беше махането на БКП от властта, свободата на медиите, на политическите формации, връщането на собствеността: градската, земята, горите, приватизацията, пазарната икономика и се казваше - след 15 години НАТО, след 20 години Европейския съюз. Ето 15-те години минаха. Ние вече сме в НАТО, до три години ще бъдем в Европейския съюз.
Каква е каузата на демократичните сили сега, на всички демократични сили? Ние тръгнахме заедно от едно. Ние сме разклонение на един корен. Каква е каузата сега? Това е според мен големия въпрос. Какво гледаме напред, за да може хората отново да бъдат заедно и да подкрепят оставащите промени в страната. Бяха казани от колегите доста от нещата. Аз ще сложа само три акцента.
Първото, което ми се струва, че липсва в България и то на демократичните сили, е достатъчно ясния патриотизъм. Ние всички искаме да бъдем демократи и оставихме интернационалистите, комунистите, социалистите да говорят повече за родолюбие и да демонстрират повече патриотизъм, отколкото ние, антикомунистите. България е единствената държава в Югоизточна Европа, която няма национална доктрина, няма формулиран национален идеал, няма цел, няма ясна стратегия в следващите 20-30 години, как ще върви държавата ни. Една Албания има своята национална доктрина от 1848 г. Румъния - от 1821 г. Ние през 2004 г. не знаем що е български национален идеал, каква е нацията ни, как ще вървим напред, какво е лицето ни преди да влезнем в европейското семейство, нашето българското лице.
Второто, което според мен липсва в каузата на демократичните сили и трябва да се запълни със съдържание, това е средната класа, за която вече се спомена. И грижа именно на демократичните сили е да се създаде, да се доизгради тази средна класа.
И третият елемент, който е особено актуален и днес, защото радикалдемократите винаги са били на здрави позиции, това е антикомунизма. Никога няма да приема, че времето на антикомунистите е свършило, защото антикомунизма е корен, съдържание на живота на стотици хиляди хора. Това не е цел. Ти или си или не си антикомунист. Но не можеш да спреш да бъдеш антикомунист, тогава когато отново са се разшетали всички. В Америка това не е проблем. Във Великобритания това не е проблем. Но проблемът в България е БСП и комунистите. Ако те се върнат на власт, всичко това, което направихме за тези 15 години ще изтече в канала. Защо са тези огромни усилия, които положихме? За да се върнат и да управляват ли? Антикомунизмът трябва да бъде на дневен ред. Не като знаме, не като цел, а като съдържание на всички нас. В този смисъл е усилието, което ние осъществяваме в последната една година, както сподели Захари Петров, че се събираме всяка седмица, разговаряме, постепенно, бавно сближаваме позиции. Чупим това недоверие, което се беше разположило между нас. Иска ми се в следващите няколко седмици да се съберем и да обединим разпилените парчета от бившите съставки на Съюза на демократичните сили.
И аз мисля, че в това е смисъла на работата ни оттук нататък, да станем отново силни, като бъдем заедно. Това е мое дълбоко убеждение и съм убеден, че и днешния ви форум ще работи и ще върви в посока Радикалдемократическата партия да бъде сериозна част от демократичното пространство и занапред.”

Камен Бараков, председател на Съюза на свещениците:
“Добър ден и поздравления.
Наистина проблемите са много сериозни. Нашият народ е беден. В храмовете непрекъснато идват много немощни, изключително бедни хора. Не можем да помогнем на всички.
Къде са причините? Откъде трябва да се пазим. Аз съм сигурен, че радикалдемократите са сериозни хора и ще извървят своя път към едно единодействие, защото е необходимо.
Сигурен съм, че можем да бъдем всички заедно, както сме били. Опитваме се нещо да направим. Уверявам ви, че и българската църква или поне една част от нея, българската православна църква е готова да даде благословението си за едно такова бъдещо единодействие. Готова е, ако трябва ще се закълнем, ще вървим заедно и ще работим за тази бедна България. Ето за тези хора, които идват и нямат пари да си купят хляб. А това е ужасно.
Всички ние сме длъжници на тези хора. И дано Бог да дава разум на всички, да ни помага и съм сигурен, че радикалдемократите с днешния си конгрес ще стигнат до такива изводи, че ние ако си стиснем ръцете, ако забравим речено казано, а и неизказано, можем да спасим тази страна, нашата родина България.
Бог да ви благослови! И ви пожелавам много успехи!”

Радослав Мутафчиев, председател на Съюза на репресираните от комунистическия терор:
“Здравейте делегати и делегатки, гости,
Излизам на тази трибуна да ви приветствам от името на Съюза на репресираните от комунистическия терор. Ние не сме партийна формация. Ние сме организация, в която членуват много хора с различни партийни принадлежности. Едно ни свързва - общата орис, общата съдба, която сме изминали. И тук ми е приятно да ви приветствам като една партия, с която имаме много общи позиции.
Когато говорим за ляво и дясно, ние говорим за антикомунизъм. Тоест никога с комунистите. Защото, когато се говори за бедната класа тук, аз се осмелявам да говоря и като предприемач. Искам да ви кажа, че българският народ е унищожен от това комунистическо господство. Унищожен е и умствено, защото му се пречеше на неговото развитие. Унищожен е политически, защото нямаше свобода, нямаше собствено мнение. Трябваше да слуша какво се казва в Политбюро, ЦК и т.н. Унищожен беше и физически, защото много хора минаха през изподнята на лагери, затвори. Аз се осмелявам да ви говоря и като човек, който е бил в лагера в Ловеч.
Едно искам да ви помоля. Нека да помислим за България заедно. Нека да се обединим. Нека да си единодействаме. Нека ръководителите на партиите от центъра и дясно да си подадат ръка, да преодолеят лични неприятности и да тръгнем напред към една демократична България. Именно в тази задача, по която работим вече повече от една година, ние желаем да намерим този път, за да може да тръгнем към едно по-добро бъдеще за целия български народ. Желая ви успешна работа.”

Петко Илиев, председател на Национално земеделско движение:
“Уважаеми господин председател, уважаеми делегати, уважаеми гости,
Земеделците и радикалдемократите имат партийни организации, които са с традиция, които са едни от най-старите. Които в миналото са участвали в управлението на България и то доста успешно. Дойде черната дата, разтуриха ни, забраниха ни, по лагери, по затвори и т.н. След това дойде и 10 ноември. Земеделци и радикалдемократи възстановиха своите си традиционни демократични партии и участваха активно в създаването на Съюза на демократичните сили. Но докато ние, опиянени от еуфорията, че имаме свобода на словото и печата, свобода отново да се организираме и възстановим нашите партийни организации, не обърнахме изглежда внимание на един факт, кой ще оглави тези демократични сили…
Някои яхнаха Съюза на демократичните сили и решиха, че от старите партии няма нужда. Дайте ще ги претопим и ще направим една силна партия. Аз мога да приветствам всички вас, че наистина вие не се съгласихте с тази постановка. Как ще унищожаваш нещо, което живота го е извикал на бял свят. Нас живота ни извика на бял свят, разберете. Ако нашите лидери навремето създадоха тези партии, то самия живот ги извика на бял свят и като партии, и като идеи. И аз ви поздравявам, че наистина не се съгласихте на тази теза.
Сега чувам в последно време, партиите си били отживели времето. Няма такова нещо. Никъде по света няма безпартийно управление или безпартийна политика…
Това което е останало, което днес е актуално от вашите идеи, радикалдемократическите, запазете го, обогатете го. Имате умове, имате грамотно мислещи хора…
Нас ни обединяват няколко неща. Вижданията ни по коалиционната политика. Ние бяхме в коалиция с други партии. Бяхме в Съюза на демократичните сили. Не малко се направи. То е наша рожба, наша болка. Но коалиционната политика в Съюза на демократичните сили, аз лично не я възприемам. И много хора не я възприемат… Затова, ако всички партии, които сме били заедно, си променят вижданията за коалиционната политика и наистина се води една демократична, истинска коалиционна политика, ние сме готови да бъдем заедно с всички. И нас именно ни събра това, нашите сходни виждания относно взаимоуважението между отделните партии.
Обединява ни и антикомунизма. Разберете приятели, докато има комунистически остатъци, докато шества комунизма навсякъде в България, България не в Европейския съюз, над Европейския съюз да застане, над НАТО да застане, има ли ги комунистите около нас, има ли го комунистическото мислене в нашите среди, България не я очаква нищо добро.
Пожелавам ви успех и напред заедно. Дано наистина да направим така, че България да живее добре. Благодаря ви.”

Ленко Русанов, председател на Републиканска партия:
“Уважаеми дами и господа, делегати на конгреса, уважаеми гости, уважаеми господин председателю,
Имах удоволствието да присъствам на доста ваши конгреси. Най-ярко се е запечатал в главата ми един, който се проведе в салона на ВИТИЗ. Залата пълна, кулоарите пълни. Оптимизъм цареше от всякъде. Не укорявам никого за нищо, но съм убеден, че това което наблюдавам тук, това сте вие истинските следовници на идеите, на първостроителите на радикалдемократическата партия - Найчо Цанов, Тодор Влайков, Илия Георгов, Стефан Гидиков и други, създали едно много четено списание “Демократически преглед”.
В нашето битие - от коалиционни партньори до присъдружни организации, в последствие такива само със задължения, без каквито и да е права, естествено се стига до този резултат. До този резултат стигнахме и ние. Но искам да ви уверя в едно. Направихме си равносметка от предишните избори, констатирахме нещо, което не трябваше да допускаме и повече грешки няма да правим. Независимо от някои причини, които биха ни попречили да се рехабилитираме, да използвам тази чужда дума, да възобновим нашите структури, ние искаме, може би заедно с вас, може би заедно с други демократично мислещи организации да изградим една истинска демокрация у нас, а не псевдодемокрация. Не псевдодемокрация изградена от някакви параванни лица, параванни образи, зад които се крият акули. Ние искаме да изградим една демокрация, каквато са изградили тези, които в момента следваме…
Аз вярвам, че вие ще намерите правилния път и вярвам, че ще вземете днес правилните решения. Честито на всички ХХХІ конгрес на РДП!”