|
Встъпително слово на председателя на РДП - Захари Петров, при откриване на ХХХІ редовен конгрес на партията (София, 17 април 2004 г.) Уважаеми гости и делегати,
Днес ние присъстваме на ХХХІ конгрес на една от най-старите партии в България - Радикалдемократическата.
Създадена през 1902 г., регистрирана през 1906 г., възстановена през 1990 г. нашата организация е неизменно носител на либералната идея и не случайно стана първата българска партия, член на Либералния интернационал.
Ние, радикалдемократите, участвахме активно в демократичните промени след 1990 г. Затова сега, 15 години по-късно, с болка констатираме, че отново времето е спряло за така необходимите на страната решителни реформи.
Голяма част от българския народ е болна, бедна, без перспектива. Много от младите хора няма къде да се реализират. Училищата бълват полуграмотни випуски. Не е трудно да се купи диплом за висше образование. Унизена е цялата ни така наречена “научно-техническа интелигенция”. Умни хора, с голям опит, работоспособни и отговорни, между 45 и 60 години, днес са или безработни (но от гордост не се регистрират), или продават в антикварни книжарници, по зеленчукови борси и битпазари. Сблъсквайки се всеки ден с недоимъка, те въпреки всичко са запазили гордостта си да не протягат ръка към социалните служби.
Още по-тревожно е разпространяващото се като епидемия чувство на всеобща апатия, на липса на сигурност и на перспектива, на абсолютна увереност, че с честен труд нищо не може да се постигне. Мутри и свързаните с тях хора от властта - правителствени чиновници, полиция, прокуратура, съдии, демонстрират чувство на безнаказаност от страна на закона.
Но най-страшна е бездуховността, която прониква в душите ни, особено в децата ни и ние се чувстваме безсилни да променим каквото и да е.
Какво да правим?
1. Застанали пред пропастта “да направим завой на 360 градуса и да тръгнем уверено по пътя, предначертан от Партията”? Тази рецепта на правешкия хитрец и на “славната” БКП вече сме я изпробвали.
2. Да се прегърнем “Заедно за България”. Това ни напомня много за сплелите коси девици на нос Калиакра, пък и има вкуса на първия вариант.
3. Да чакаме отново да се случи януари 1997 г. и успешното управление на ОДС. Но нали на успешните спектакли публиката ръкопляска и вика “бис”, т.е. “да се повтори”?
4. Да погледнем позитивно на нещата - случвало се е в други страни и публиката трябва непрекъснато да е благодарна за желанието на една личност да помогне на семейството и страната. И това ни напомня нещо, а именно позитивизма, излъчван до последния момент от оркестъра на “Титаник”.
5. Да оставим БСП да вземе официалната власт? И да минем към първия или втория вариант?
Има ли алтернатива?
Радикалдемократите са уверени, че има алтернатива.
Демократична алтернатива!
|
