АКТУАЛНО

На 11 май 2015 г. се навършиха 25 години от възстановяването на Радикалдемократическата партия в България!

НОВИНИ
Интервю на председателя на РДП за вестник „Прелом” Печат
Написано от РДП   

(Интервюто е публикувано на 17 юни 2008 г., в брой 15 на изданието.)

Бихте ли казали няколко думи за РДП?

На 1 октомври 1902 г. под редакцията на Тодор Влайков излиза първият брой на списание "Демократически преглед", превърнало се в идеен център на РДП. Различията във възгледите на т. нар. "млади демократи" - Найчо Цанов, Тодор Влайков, Илия Георгов, Антон Страшимиров, Никола Савчев, Добри Филов, Петко Юрданов Тодоров, Стефан Гидиков, от тези на "старите демократи" - Петко Каравелов, Александър Малинов, Михаил Такев, Рашко Маджаров, Никола Мушанов, Андрей Ляпчев, Христо Славейков са не само морални. Проявяват се по отношение на отделни действия на Демократическата партия във властта, по въпроси, свързани с ролята и мястото на партийния лидер, както и във връзка с безразборното и безпринципно разрастване на организацията.

Първият конгрес на РДП се провежда на 12 - 15 август 1906 г. По въпроса за нейното наименование се води оживен спор. В крайна сметка надделява името - Радикалдемократическа партия в България, предложено от проф. Стефан Киров - ректор на Висшето училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски"), който е и един от авторите на програмата.

На 7 март 1990 г., инициативен комитет председателстван от проф. Елка Константинова възстанови РДП. Под редакцията на Александър Йорданов започна да излиза вестник "Век 21", който дълго време беше флагман на желанието за промяна на политическата система у нас. А Михаил Неделчев възстанови списването на сп. "Демократически преглед". Станахме лоялен партньор в коалицията СДС и мисля, че всички признават съществения принос на радикалдемократите в новата история на България.

Кризата в РДП настъпи, когато през 1995 г., по-голямата част от ръководството, настоявайки партията да напусне СДС, практически напуснаха РДП. През периода 1998-2001 г., съблазнени от "перспективите", които предоставяше партията СДС и други радикалдемократи продължиха политическото си развитие извън РДП. И аз ги разбирам. Без финанси, без клубове, с малко членове, РДП се маргинализира и не може да играе съществена роля в политическия живот у нас (това струва ми се се отнася и до другите партии, основатели на СДС). Затова за повечето хора у нас е нормално да потърсят по-печеливш вариант. И по тази причина аз се прекланям пред храбростта на стотиците радикалдемократи, които продължават да поддържат пламъка на радикалдемокрацията.

Как оценявате състоянието на дясното политическо пространство?

Дясното пространство е разбито до такава степен, че е неспособно със собствени сили да се консолидира и възроди. И тук не може да не споменем за основните причини.

По време на управлението на ОДС страната ни окончателно направи избора си към политическа и военна интеграция с Европа. И това е огромна историческа заслуга. Но в чисто политически, обществен план, приватизацията прехвърли държавната собственост в ръцете на комунистите и окончателно ги легитимира пред Европа и светът. А с превръщането на СДС в политическа партия (по-скоро с политиката на Иван Костов и неговите наследници на кормилото на СДС за ликвидиране на партиите, образували коалицията СДС) силно се сви електоралната база на "синята" партия, бяха изтласкани в периферията идеи, личности, активни съмишленици, за да се стигне до това да се радваме, че привържениците на СДС са се увеличили от 3% на 4%.

През октомври 2006 г. РДП излезе с призив да основем широко гражданско движение, подпомогнато от всички партии от дясно-центристкото пространство. Това се прие, започнаха консултации, но отказа на СДС да участва в този проект не му даде силата на обединението.

Не е ли пресилено твърдението за заговор срещу така наречените присъдружни партии?

Парламентарните избори през 1997 г. бяха последните, в които СДС се яви практически като коалиция на образуващите я партии. И изкушавам се да напомня, че това бяха и последните спечелени избори.

След 1998 г., по един или друг начин, получилите медийна известност политически личности бяха "ангажирани" от партията СДС и напуснаха собствените партии. През 2000 г. мнозинството на ОДС прие закон, с който се отнемаха клубовете на партии, които не са представени в парламента, предвидено бе служебното им заличаване, ако не яват определено време на избори, въведоха се парични вноски за участие в избори. БСП приюти под крилото си всички подкрепящи я партии. А СДС и до ден днешен сключва коалиционни споразумения с кого ли не, само не и с "роднинските" си партии. Перспективата е ясна за всеки непредубеден наблюдател.

Но нали СДС покани РДП, БДФ, БДС "Радикали" и репресираните?

Да и това ни вдъхна оптимизъм. Подготвихме споразумение, заедно да изградим нов политически десен проект, като създадем общ устав, програма и предизборна платформа. СДС малко изостава от съставения график, но вероятно има в момента други приоритети. Все пак аз съм оптимист. Ние трябва като първа стъпка, в сътрудничество с ГЕРБ да изпратим в политическа почивка партиите от безумно управляващата ни тройна коалиция, а след това да осигурим адекватно политическо представителство на милионите привърженици на синята идея.

 

 
РАДИКАЛДЕМОКРАТ Е ПОВЕЧЕ ОТ ПАРТИЙНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ Печат
Написано от РДП   
Скъпи приятели,

Вие сте в Интернет-страницата на Радикалдемократическата партия в България. Създадохме я, за да можем по-често да общуваме заедно - членовете и симпатизантите на РДП. Ще се радваме, ако тя представлява интерес и за критиците на либералната идея.

Постарали сме се в отделните рубрики всеки да намери нещо интересно за себе си. Описали сме почти стогодишната история на партията. Може да прочетете и нейната програма, публикувана за пръв път в далечната 1906 г. и актуализирана през годините. Представяме ви и личностите, свързали живота си с РДП и допринесли толкова много тя да бъде уважавана партия както в периода от Освобождението до 1947 г., така и в демократизираща се след 1989 г. България.

продължава>
 
«НачалоПредишна123456СледващаКрай»

Страница 6 от 6