http://www.ekipnews.com/news/mnenia/intervjuta/_sedmicata_s_aleksandyr_jordanov_chast_ii_14_maj_2016_g_/192627/

(на 14 май 2016 г. в телевизия "Европа")

http://eurocom.bg/shows/video/delnici/3063

(на 12 май 2016 г. в телевизия "Евроком")

„Всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един” (из Послание на Свети Апостол Павел до римляните)

Като започнаха едни чествания на 10 ноември 1989 г. - та цяла неделя, тихо, кротко, ден и нощ!

„25 години демокрация” - обяви БНТ; „25 години свободна България” - присъедини се и президентът; „преди четвърт век бе дадено началото на демократичния процес в България” - отсече участник във Фейсбук.

Това ли е ДЕНЯТ, в който комунистическа България, най-верният сателит на СССР, пое решително по пътя на демокрацията?

Аз не мисля така! Защото смяната на Тодор Живков с Петър Младенов по нищо не се различава от смяната на Вълко Червенков със сатрапа от Правец. Просто имахме късмет, че „големия брат” имаше свои проблеми, танковете не „дойдоха” (вероятно нафтата им беше открадната), а и на комунистите им бе по-удобно да имитират промяна.

Може би ДЕНЯТ бе победата на СДС на изборите през 1991 г.?

Едва ли! Да си спомним „сините мравки”, „боянските ливади”, министрите, без опит в администриране на хора и дейности, но до един лидери на партии...

Да се обединим около ДЕНЯТ на победата на ОДС през 1997 г.?

Как ще заглушим съмненията си, че бяхме използвани, че станахме параван на изкупуване на печелившите държавни предприятия от „бившите” комунисти за жълти стотинки? Че бяха заметени следите от чудовищното разграбване на държавата чрез външнотърговските дружества и финансовите престъпления през 1996-1997 г.? Че ние, демократите, вкупом станахме „десни”, а на комунистите беше вменено да са „леви” и следователно - нормални европейци?

Може би приемането ни в НАТО и ЕС бе решителния прелом?

Сигурно, но ако влиянието на Русия не бе тъй силно и сега, ако бяхме преместили паметника на СА, ако имахме нормална пазарна икономика, обективни медии и справедлива съдебна система.

А ако ДЕНЯТ е 5 октомври 2014 г.?

Има предпоставки - ДПС не е мандатоносител, БКП (БСП) най-после се разцепи, имаме правителство на реформите. Малко ме притесняват министрите, те същите и кандидат-депутати, и кандидат-евродепутати, и лидери на партиите-коалиционни партньори. Знае ли човек, може и да е за добро...

Ще изчакам.

Но докога????

Захари Петров, председател на РДП

Националният партиен съвет на Радикалдемократическата партия в България (РДП) направи анализ на наскоро проведените избори за 43-то Обикновено народно събрание.

На фона на разгромната загуба на Българската социалистическа партия (БСП), десните политически формации, които издигнаха кандидати за народни представители, не се представиха достатъчно убедително.

Днес, плачевното състояние на много сектори в държавата не изисква някакви козметични мерки и реформи, а радикални демократични промени. За тяхното реализиране е необходимо единение на всички демократични десни партии - не само в Народното събрание, а и на тези, които не са парламентарно представени.

Въпреки заявените претенции, Реформаторският блок (РБ) не успя да обедини дясномислещите хора (извън привържениците на ГЕРБ). Нужна е нова формула, нов подход, без предварителни условия и претенции за значимост и електорална тежест.

Държавата е в разруха. В този решителен момент е важен и ценен приноса на всеки демократично мислещ български гражданин. Да си подадем ръка и да върнем България на пътя на неподправената демокрация и истинската пазарна икономика.

Утре ще бъде късно!

25 октомври 2014 г.

На изборите за Европейски парламент, от 25 май т.г., много граждани на „старата София”, където живеят наследници на буржоазията отпреди 9 септември 1944 г., са гласували за ГЕРБ, която е една сравнително нова партия. Този факт далеч не е толкова изненадващ, колкото на пръв поглед изглежда и той има своето логично обяснение...

Непосредствено преди изборите ГЕРБ подписа споразумение за политическо партньорство с три стари, традиционни български партии с над стогодишна история - ПП „Обединени земеделци”, БСДП и РДП.

Обединените земеделци на Петя Ставрева са наследници на БЗНС, който беше част от коалицията “Народен съюз” между земеделци и демократи, с лидери Анастасия Мозер и Стефан Савов. Две силни политически фигури, житейски и потомствено свързани с историята и политиката на буржоазна България. Социалдемократите на Йордан Нихризов държат марката БСДП и са истинските приемници и продължители - в правен аспект, а и в исторически - на Петър Дертлиев. Каквото и да пишат и говорят по въпроса поръчкови медии. Радикалдемократите на Захари Петров стоически устояха на катаклизмите на българския преход без да се отказват от своите идеи и принципи…

Не знам дали в ГЕРБ си дават сметка за огромния “символен политически капитал”,  който получиха чрез тях в навечерието на европейския вот. Надявам се да е така, поне в някаква степен. На този етап тези три партии не могат да прескочат сами 4% бариера. Но те имат представителство в местната власт, структури, изградено лидерство, памет за миналото и истински корени в историята отпреди комунизма. Те са честни и пазят своите идеали. Да ги имаш за партньори е като да сложиш на ревера си старите фамилни ценности. Стига да можеш да ги оцениш!

Реформаторският блок се раздели с Обединените земеделци, БСДП и РДП и сбърка. Съпредседателите на Синята коалиция се отнасяха с пренебрежение към тях. Когато една коалиция е с ограничено електорално влияние, лидерите на партиите с най-висок резултат се стремят  да “резервират” за себе си избираемите места без да се интересуват от друго. Това отблъсква, разбира се!

ГЕРБ нямат този проблем, електорално те са достатъчно мощни. Но имат проблем с историческата си идентификация, с обвиненията в авторитаризъм и с дефицита на демократичен опит и култура. Обединените земеделци, БСДП и РДП  запълват тези липси. Съюзът с тях дава на ГЕРБ историческа тежест, резервни писти и корени, без които в политиката не може.

Лидерът на ПП „Обединени земеделци” - Петя Ставрева, която вече беше евродепутат от листата на ГЕРБ (от 2007 до 2009 г.)  е завършила журналистика и масови комуникации. По време на своя мандат в Европейския парламент тя беше член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, зам.-член на Комисията по бюджетен контрол и на Комисията по правата на жените и равенството между половете. По предложение на Европейската комисия, тя изготви доклад и той беше приет, за отпускането на 1 милиард и 200 хиляди евро допълнителни средства към селските райони за справяне с последиците от икономическата криза. По нейна покана председателят на Комисията по земеделие на Европейския парламент - Нийл Париш, посети България за пръв път. Тя инициира среща на представители на българските браншови организации с Жозе Мануел Суса Ува, директор на департамента за развитие на селските райони в Генерална дирекция "Земеделие'' на Европейската комисия. През 2007 и 2008 се срещна с ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България, с производители на грозде от пловдивската община Родопи, с представители на Националния млечен борд, с млекопроизводители от Южна България и др. Тя организира форума „Производството и преработката на рози в България - проблеми и перспективи”, тя изпрати писмо до Европейската комисия с искане да се направи независима експертиза за обгазяването на Стара Загора и др. България определи като приоритет развитието на своята селскостопанска политика, но земеделските партии умишлено бяха разкъсвани и маргинализирани през годините на прехода. Съюзът на ПП „Обединени земеделци” със силния ГЕРБ, може да даде онази сигурност и котва, около която да започне истински обединителен процес. Страната ни и нейните земеделци се нуждаят от това.

БСДП е достойният опонент на БСП в социалната сфера. Тя пази мечтата и знанието за  истинската социалдемокрация с нейната чувствителност, демократизъм, широта и конкретни идеи, които така и не се случиха в България. Заради надигащите се популистки движения, днес десните партии се нуждаят от вътрешния коректив на социалдемократите. Такъв модел на партийно партньорство има в Испания. В Германия той е налице като управленска коалиция. Затова там няма евроскептицизъм. Лидерът на БСДП Йордан Нихризов е инженер, той има  законодателен опит, познания в сферата на трудовото законодателство и пенсионната реформа. Освен това е отличен публицист и познавач на българската история. Негово е предложението (от преди 5 години) за машинното гласуване. От декември 2003 до юни 2005 г. е зам.-председател на икономическата комисия в 39-тото Обикновено народно събрание. Той е автор, вносител и съвносител на повече от 30 законопроекта със социална насоченост, десет от които са част от законодателството на България. По негова инициатива и  в съавторство бе приет Законът за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя. Чрез този закон страната ни изпълни изискванията на Конвенция № 173 на Международната организация на труда.

Лидерът на РДП Захари Петров е математик и специалист по комплексен анализ. Научен сътрудник, автор на книги, сборници и публикации в областта на алгоритмичните езици. От 1992 г. е генерален директор на НЦ „ИНФОМА”, а от 1997 до 2000 г. е изпълнителен директор на „ИНКОМС-ТЕЛЕКОМ ХОЛДИНГ” АД. Председател е на Фондация „Микротел”. Член е на Радикалдемократическата партия в България и на нейния Национален партиен съвет от 1990 г. От 2001 г. е неин председател. Ползва руски, английски и френски.

Време е да уточня, пиша всичко това, защото виждам потенциала и бъдещето на този политически съюз, който е в зародиш и който сигурно ще се опитат да рушат. Днешните партии са в дълг към миналото. Не може БСП да се афишира като единствената партия с исторически корени, традиции и памет. Не бива да се фалшифицира историята.

ГЕРБ направиха стъпка и преодоляха изолацията, на която ги бяха осъдили. Съюзявайки се с ПП „Обединени земеделци”, БСДП и РДП  те сключиха историческо споразумение във времето с личности като Тодор Влайков, Найчо Цанов, Венелин Ганев, Петко Тодоров и други известни със своята почтеност и политически морал радикалдемократи. Със земеделски лидери като Александър Стамболийски, Никола Петков, д-р Г. М. Димитров, с ярки реформатори като Цанко Церковски.  С исторически фигури като социалдемократите Янко Сакъзов, Константин Бозвелиев, Сава Мутафов, д-р Петър Джидров...

Ходът е политически гениален. Но и много, много задължаващ. Дано не го проиграят!

Силвия Стефанова, публикувано във Фейсбук

Кои сме ние?

Радикалдемократическата партия в България (РДП) е създадена в началото на миналия век като алтернатива на партизанщината в политическия живот на младата българска държава. Ние сме както традиционна, така и демократична партия, за разлика от повечето политически организации в страната. Защото не може да е традиционна една политическа формация на 5, 10 или 15 години! Същевременно БСП, наследница на БСП и БРП (к), въпреки, че също е с над 100-годишна история, не е демократична, най-малко след като нейното минало е свързано с поръчителството на атентата в „Света Неделя”, с подбудителството на братоубийствените събития от 1923 г., с лагерите на смъртта след 1944 г.

РДП и мястото й в център-дясното политическо пространство!

При възстановяването си през 1990 г. РДП се определи като партия в център-дясното политическо пространство на България. Ние, радикалдемократите, участвахме в създаването на коалицията Съюз на демократичните сили (СДС) и в спечелените избори през 1991 г. Участвахме в коалицията Обединени демократични сили (ОДС), в нейното успешно управление 1997-2001 г. и искахме тя да се развива. Участвахме в Синята коалиция (2009 г.), както и в коалицията Съюз на демократичните сили (2013 г.) и искахме те да бъдат не само за едни избори.

Какво избираме?

Провеждат се избори за Европейски парламент. За политиката на Европейската комисия - дясна, лява или либерална. За мястото на България в обединена Европа. Но великоимперската политика на Русия и особено агресията й спрямо Украйна промени нагласата за тези избори. Ние уважаваме Русия, но сме против авторитарната политика на нейните управляващи. Руснаците са близо до сърцето ни, но сърцето ни е в Европа, в цивилизования свят. От нашата страна на тази разделителна линия са Реформаторския блок, Синьо единство, ГЕРБ. За щастие, това са и политическите субекти, които се определят като десни. В предстоящите евроизбори десните и демократични партии трябваше да се явят с обща листа. Национален, силен, сплотен отбор, който да се бори за повече депутати на Европейската народна партия (ЕНП). И в който да не се броят играчите към коя партия принадлежат. И треньорите да не настройват електората да окуражава само своите любимци. Трябваше, искахме го, но не стана!

Нашият избор!

Затова ще гласуваме за листата на най-голямата дясна партия, която е обявила за приоритет европейското бъдеще на България. За да не загубим нито глас. За да приближим с победата си датата на предсрочните парламентарни избори. За достойно място в обединена Европа. А и листата на ГЕРБ е безупречна.

Захари Петров, председател на РДП

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

от

традиционните български партии

Обединени земеделци, БСДП и РДП

Призоваваме за открит диалог и партньорство в демократичното пространство, а не за конфронтация и популизъм

Днес българското общество е дълбоко разделено и противопоставено. Двадесет и четири години след началото на прехода към демокрация станаха ясни слабостите му, но не и вярната посока в бъдещето.

Сега мнозина громят с пламенни слова монополи, олигархия, задкулисие, но нямат вяра в държавните институции, защото се чувстват непредставени в тях. Млади хора протестират и искат държавността да почива на принципите на справедливостта, на ценностна система, за да имат своята перспектива тук, в България.

В същото време конфронтацията между политическите партии е в своя апогей. В общественото съзнание започват да се насаждат нехарактерни за българите ксенофобски и дори расистки настроения, които ни отдалечават от основните начала на демократична Европа.

Партиите от демократичното пространство са разделени и противопоставени, повечето от тях искат да заградят свой периметър и да изтикат останалите от него. Задават се много въпроси, свързани с минало и настояще, но липсва най-главният отговор – програмата, която казва какво искаме да изградим утре и в бъдеще.

Като политически организации, носители на традиционни български демократични идеи, заявяваме, че изходът от ситуацията не е в популистката надпревара, нито в търсенето на нови врагове.

Нашата воля и призив е за обединение на политическите партии от дясно-центристкия спектър около общи принципи и цели, които да бъдат предложени на българското общество. Нека, както в началото на прехода декларирахме, че искаме България да стане част от семейството на Обединена Европа, така днес да заявим кои са българските национални интереси във всички сфери на икономиката и обществения живот и с какви средства и методи ще ги отстоим.

Призоваваме отново за открит диалог и партньорство между демократичните партии и движения от център-дясното. Нека заедно да начертаем всички виждания за бъдещето на България, по които може да бъде постигнат консенсус.

Това според нас е разумният път за излизане от настоящата криза, който ще възроди сринатото доверие към държавността и ще даде на младите хора вярата в демократичната ценностна система.

Ако ни води разума, ще намерим „спасението” и без да търсим поредния „спасител”.

На 1 ноември всички ние почитаме деня на народните будители! В българската политика също е имало будители. Има ли ги обаче днес?

Създателите на Радикалдемократическата партия в България са били радетели за ценности, които днес наричаме европейски - политическа толерантност, свобода на словото, печата и сдруженията, реформи в образованието, социалната и икономическата сфера, стопанска самостоятелност на общините и децентрализация на държавното управление. В този смисъл първите радикалдемократи в България могат да се определят като народни будители.

Днес непрестанно се говори за нов морал и нови ценности в политиката. В медийното пространство отекват позабравени стари идеи, които преди почти сто години хора, не по-глупави от нас и далеч по-безкористни от днешните български политици и държавници, са издигнали като партийна платформа и са работели за осъществяването й. 

Честит празник, приятели! И нека на този свят ден вдъхнем кураж от великите ни предшественици!

На 25 октомври 2013 г., непосредствено преди празника на Видин - Димитровден, тържествено беше открит възстановеният паметник на Найчо Цанов в крайдунавския град. Монументът бе поруган преди 13 години, когато бюстът бе откраднат.

Средствата за възстановяването на паметника бяха осигурени от бивши и настоящи членове на Радикалдемократическата партия в България, а новият бюст бе изработен от скулптора Георги Минчев - преподавател във Великотърновския университет „Свети свети Кирил и Методий”. Церемонията беше съпроводена с изпълнения на градския духов оркестър, заупокойна молитва и водосвет, отслужени от архимандрит Поликарп, приветствени слова от кмета на областния град - Герго Гергов, и от председателя на РДП - Захари Петров. 

Освен сумата от 7 400 лева, която радикалдемократите осигуриха за възстановяване на бюст-паметника на големия политик и общественик, лидерът на РДП дари на община Видин и химн в памет на Найчо Цанов, създаден от Александър Кръстев във Варна през 1927 година и записан на диск със съдействието на местната организация на РДП в Пловдив. Същия подарък получи и Регионалния исторически музей в крайдунавския град, както и специално издание на книгата на Найчо Цанов - „Царят на българите и погрома”.

Преди това на специална пресконференция Захари Петров заяви, че Найчо Цанов не е само един от основателите на Радикалдемократическата партия в България през 1906 г., но той е личност с общонационално достояние, след което сподели, че при възстановяване на неговия бюст-паметник доц. Георги Минчев е работил по снимки от предишния откраднат и нарязан за скрап бронзов барелеф, както и по други фотографии на Найчо Цанов. Новият бюст не е от бронз, а от полиестерна смола и не може да се предава във вторични суровини, допълни председателят на РДП. Той изтъкна също, че в периода от 1908 до 1924 г. кметове на Видин са били само радикалдемократи, включително и с пълно мнозинство в общинския съвет. Първият кмет радикалдемократ е Димитър Балев (изпълнява длъжността от 17 юли 1908 до смъртта си на 15 януари 1915 г.). Негова е идеята за мост между Видин и Калафат („Видински общински вестник", г. І, бр. 31 / 31. Х. 1909 г.). Вторият кмет радикалдемократ е Димитър Дамянов. Той е градоначалник от 17 януари 1915 г. до 20 януари 1920 г., с прекъсване от 11 януари 1917 г. до 11 февруари 1919 г., когато кмет на града е неговият заместник Петър Джорински. Четвъртият кмет радикалдемократ е Асен Цанов (доктор на юридическите науки на Хайделбергския университет и племенник на Найчо Цанов). По негово време е проведен първият в България местен референдум, бил е и народен представител. Той полага грижи за индустриализацията и търговията на Видин, раздава безплатно общински парцели за строеж на жилища, подготвен е проект за електрификация на Видин. Тогава Найчо Цанов и неговите съпартийци полагат основата на едно по-модерно разбиране за правенето на политика. Найчо Цанов е един от първите, които са заговорили за морал в политиката - нещо, което е актуално и днес, подчерта Захари Петров.

На 18 юли - рождения ден на Апостола на свободата Васил Левски, по покана на политическа партия „Обединени земеделци” и с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер”, в столицата - от 10:00 ч., в зала „Десислава” на Гранд хотел „България” се проведе дискусия на тема: “Консолидация в демократичното пространство - цели и приоритети”.

На нея присъстваха представители на над 20 извънпарламентарно представени политически партии и сдружения: СДС, РДП, БСДП, Движение „Гергьовден”, БДС „Радикали”, ССД, НДСВ, БНД, Движение „Модерна България”, БЗНС, БДФ, „Синьо единство”, НП „Свобода и достойнство”, ПП „Зелени”, Сдружение „Демократично действие” и др. От поканените на форума не се отзоваха единствено ДСБ и „България на гражданите”.

Председателят на ПП „Обединени земеделци” - Петя Ставрева, призова за обединение около общи политики. „Тази дискусия е продължение на усилията ни да провокираме открит разговор за стъпките, целите и приоритетите на така необходимата консолидация в десния спектър. Целта на този форум не е да представи нови политически проекти, а да започнем диалог, който гради мостове, а не чертае разделителни линии”. Тя подчерта още, че „механичното събиране на партии и лидери не е работеща алтернатива”, като изрази категоричното си мнение, че „днес голямото предизвикателство пред политическите формации, позиционирани в център-дясно, е да предложат успешни решения за ускорено развитие на България”.

От своя страна „за диалог без задкулисие” призова участниците във форума почетният председател на ПП „Обединени земеделци” - Анастасия Мозер. Според нея „дългосрочното партньорство, на което трябва да заложи десницата, изисква доверие и морал в политиката”, като тя призова демократичните сили да работят за законодателни промени, които да подобрят представителността на гражданското общество и акцентира върху въвеждането на мажоритарен елемент в изборния процес.

Доц. д-р Антоний Гълъбов - директор на лаборатория за публични политики департамент “Политически науки” в Нов български университет, коментира ситуацията в сегашното Народно събрание като „опит за диктатура на малцинството”. По думите му „българското общество се намира в дълбока фрагментация и изкривяване на политическото представителство”. Във връзка с гражданските протести той каза, че „единствената тънка пресечна точка в недоволството на  хората от улицата, е оставката на кабинета „Орешарски”.

„Съществува опасност несериозни и популистки сили да се опитат да извлекат полза от протестите. На такава тенденция може да се противопостави само една консолидирана и профилирана автентична десница. Приоритет за нас е обединението на десните сили в България”, се посочи в приветствието към форума на д-р Марко Арнд - ръководител на фондация „Конрад Аденауер” - България.

Председателят на РДП - Захари Петров, представи виждането на радикалдемократите за консолидация в център-дясното пространство: партиите трябва да се обединят не около сметки за процентите, получени в последните избори, а около принципи и цел. А такава цел може да бъде не преминаване на 4 %-вата граница, а участие в управлението на държавата и постигане на радикални промени в същината на това управление.

Участниците начертаха целите и приоритетите на консолидацията в демократичния спектър. Бяха дискутирани още необходимите промени в изборното законодателство, както и диалогът между партиите и гражданското общество.

Обръщение от ПП ”Обединени земеделци”, БСДП и РДП към демократичните партии и движения в България

След парламентарните избори на 12 май 2013 г. огромна част от българските граждани останаха без политическо представителство в парламента. Въпреки бурните протести срещу монополите и олигархията през пролетта, след предсрочния вот статуквото бе съхранено и дори разшири своите позиции.

Новият парламент и сформираното от него правителство още с първите си действия показаха, че не могат и не желаят да се справят с наболелите въпроси в нашето общество и са изцяло в плен на корпоративни интереси и задкулисие. Това естествено възпламени народното недоволство и хората справедливо поискаха оставка на кабинета „Орешарски”. Ние подкрепяме протестите и призоваваме българските граждани да участват в битката за народовластие.

За да не се повторят резултатите от предишния вот, се обръщаме към всички демократични партии и движения, с призив за обединение около общи приоритети и обща програма за извеждане на страната от кризата. Призвани сме да положим усилия за общо явяване на следващите избори в рамките на единен дясно-центристки блок, който да предложи реална алтернатива на нашите сънародници.

Като продължители на традициите на партии, отстоявали през годините демократичните ценности в България, призоваваме всички честни хора към обединение срещу подмяната и недъзите на прехода у нас. Предлагаме на обща кръгла маса в най-кратки срокове да дискутираме заедно нужните стъпки за консолидацията на демократичната общност.

Искрено вярваме, че е настанало време партийният егоизъм да отстъпи място на разума, защото историята ни учи, че обединението прави силата.

София,
19 юни 2013 г.