* Интервю с председателя на РДП - Захари Петров, дадено за вестник „Демокрация”

- Г-н Петров, Вие сте в активната политика вече повече от двадесет години. Можете ли да направите сравнение между началото на българската демокрация и днешния политически ден.

- Началото на демокрацията в България бе една въздишка на облекчение и възторжено поемане на дъх надежда.

Вярвахме, че с премахването на тоталитарния режим ще станем свободни хора. Желаехме с приобщаване към европейските демократични държави да постигнем и техния стандарт на живот. След това дойде разочарованието. Разбрахме, че свободата човек е не само привилегия, а и отговорност. Научихме, че освен трудолюбие e необходима и предприемчивост. Сблъскахме се с хора, които се възползват от труда на другите и не го заплащат.

В началото хората избираха не по политически платформи, а по белега комунист-демократ. Липсата на принцип за избор се запази и до днес.

Така НДСВ получи политическата си идентичност не с програмата си. Разбрахме, че ГЕРБ е дясна партия след като я приеха в Европейската народна партия. За политическата ориентация на „България на гражданите” ще разберем след изборите.

Затова и мисля, че е мрачен днешният политически ден. Но и вярвам, че „хубавите дни за нашата демокрация” предстоят.

- Радикалдемократическата партия е наследник и продължител на една линия в българската политика, която е все по-дефицитна – линията на морала, принципите, интелектуалното начало. Къде „загуби“ много от тези принципи българската демокрация и защо?

- През 1902 г. група членове на Демократическа партия, отвратени от съществуващия политически морал, от службогонството и балканските политически нрави, са основали РДП и чрез списание „Демократически преглед” са разпространявали идеите на радикалдемократизмът. Достатъчно е да припомня имената и делото на Найчо Цанов, Тодор Влайков, Петко Ю. Тодоров, Пейо Яворов.

Мисията да се служи на народа се изгуби. Вероятно в подземията на „Партийния дом”, защото няма по-демагогска идеология от усъвършенствания от Сталин, Тито, Георги Димитров съветски комунизъм. Вероятно и в скритите досиета на част от лидерите на демократичните промени. И много вероятно в сейфовете и банковите сметки на голяма част от политическия елит.

- Кои са причините днес хората да не вярват на политическите лидери?

- Част от отговорите дадох при предишния въпрос А друга причина вероятно са отношенията в самите партии. Ние, в РДП, се отнасяме с уважение към всеки радикалдемократ, независимо дали членува (плаща членски внос) или не в партията. Защото да си радикалдемократ е повече от партийна принадлежност.

Ние уважаваме приноса на председателите Елка Константинова и Александър Йорданов, на Михаил Неделчев, Аспарух Панов, Кирил Велев, Цоньо Ботев, Надежда Нейнски. И спирам дотук, за да не разкрия някой от радикалдемократите, вмъкнат „под прикритие” в друга партия.

Последното, разбира се, е шега. Но сериозен е въпросът – познавате ли друга българска партия, отнасяща се с необходимото уважение към всички бивши свои членове?

А когато „твоите” не те уважават, как може да се очаква това от останалите?

- Вие бяхте и така Ви помним като един от активните дейци на Съюза на демократичните сили. Защо СДС не успя да запази своето единство в годините. Да утвърди и разшири успехите си?

- През 1989 г. СДС възникна като съюз на възродени традиционни български партии и няколко нови организации. Твърде скоро броят им застрашително се увеличи. Стигна се до куриоза да има партия „Съюз на безпартийните”.

Въпреки това, нашите очаквания бяха върху тази платформа да се изградят няколко политически проекта-десен, либерален, истински социалдемократически, екологичен и др. Дали поради липса на време или по друга причина, това не се случи.

През 1997 г. ръководството на СДС пое политика на създаване на единна партия и на маргинализиране на съставящите „присъдружни” партии. Централизацията на управлението, единоначалието е полезно при управлението на фирми, дори и на държава, но е вредно за развитието на една партия. Партийните членове бързо се демотивират, ако не почувстват значимостта си при формиране на политиката, ако не участват при взимането на решения.

Паралелно с това, БСП и някои наши лидери замениха (отначало на думи) традиционното противопоставяне по оста комунисти-антикомунисти, с по-удобното леви-десни, което легитимира БСП като приемлива европейска партия. Това освободи център-дясното пространство, където нахлуха множество измислени политически партии.

Прокламираното в последно време от ръководството на СДС връщане към корените на СДС от 1990 г. е единствено вярната позиция за възвръщане на доверието и привличане на нови съмишленици.

- Предстоят нови парламентарни избори. Къде виждате мястото на РДП в днешните политически процеси. Мнозина анализатори посочват, че е необходимо обединение на традиционната антикомунистическа десница, за да не се допусне ново управление на БСП. Съгласен ли сте с тях?

- През 2009 г. РДП участва в изборите в състава на Синята коалиция. Повече от три години ние поддържахме добри взаимоотношения със СДС и с партньорите Обединени земеделци и БСДП. Единодействието ни премина изпитанията на местните и президентски избори. Желаем да пренесем тези отношения в едно следващо партньорство, основано на коректен диалог, на конструктивизъм, на търсене на общи политики.

- Толкова ли е трудно да се постигне разбирателство в демократичната общност и политическите партии, а и лидери, които са работили в различни периоди за СДС да намерят пътя за единодействие. РДП като партия ще бъде ли заедно със СДС на предстоящите избори?

- Въобще не е трудно – зависи от желанието, възпитанието и интелектуалния капацитет на лидерите. Времето ме прави оптимист в това отношение. В ръководствата на повечето партии се извърши смяна на поколенията. Дойдоха нови хора, повече прагматици, отколкото идеалисти, без наследени отношения на любов или омраза. Единодействието в демократичното пространство предстои, но дано не е на цената на една голяма загуба.

Ние, радикалдемократите, бяхме един от най-активните партньори в коалицията СДС. Създавахме граждански комитети, клубове на симпатизантите, местни клубове.

Затова ние сме и „седесари” и въпроса със или без СДС за нас е излишен.

За съжаление, точно правителството на ОДС вписа в Закона за политическите партии забрана за двойно членство. И както се пита в криминалните загадки – кой имаше полза от това?

- В демократичната общност никога не е преставал спора за отговорностите и вината на редица демократични лидери за разбиването на дясното. Вие сте математик по образование. Защо демократите на България научиха бързо математическите действия изваждане и делене и все не могат да преминат началното образование, в което задължително се учи събиране и умножение?

- Събирането е първото аритметично действие, което децата изучават. Любопитно е, че компютърът, такъв, какъвто българинът Джон Атанасов е изобретил, умее само да събира, т.е. всички сложни изчисления компютърния „мозък” извършва единствено чрез действието „събиране”.

Затова и си мисля, че е крайно време политиците, а и всички българи, да съберем ум и воля, за да намалим безработицата и битовата престъпност, да умножим доходите си, да се разделим с корупцията и монополите и коренно (радикално) да променим качеството на живота си.

Ние не намерихме воля обективно да оценим прехода. Например, нямаме единно мнение за това – правилно ли бе Филип Димитров през 1991 г. да поиска вот на доверие? На фона на безспорните успехи на правителството на ОДС нямаше ли и фатални грешки, които дискредитираха демократичния преход. Успешен проект ли беше Синята коалиция и ако не – защо?

Когато ученикът не прочете и анализира внимателно условието на задачата, шансът да намери вярното решение е почти нулев! 

Служебният кабинет е единственото правилно политическо решение

20.02.2013

ДЕКЛАРАЦИЯ

С оставката си, премиерът Борисов не пожела да поеме отговорността да разкрие  корупцията на провалените политици на прехода в оставащите месеци до изборите.

Служебният кабинет е единственото правилно политическо решение. Ще настояваме без никакви компромиси той да:

Предприеме незабавни мерки за успокояване на общественото напрежение и да гарантира нормалното функциониране на институциите;

Разкрие цялата истина за корупцията и злоупотребите на политическата номенклатура на прехода, довели до справедливите протести на гражданите;

Подготви честни избори на които гражданите да направят своя информиран избор.

Съюз на демократичните сили

ПП Обединени земеделци

Радикалдемократическа партия в България

Българската социалдемократическа партия

ПП Гергьовден

Сдружение Патриот

В Европа всички референдуми в ядрената сфера са били инициирани от тревогата на гражданското общество относно ядрените рискове – Литва (2012 г.), Италия (1987 и 2011 г.) и Австрия (1989 г.). Това би бил първият референдум, предизвикан от желание да се изгражда АЕЦ. Инициаторите и поддръжниците му очевидно са убедени, че в АЕЦ Белене, която е в област с висок сеизмичен риск, никога няма да стане тежка авария. Тези хора не са извлекли никаква поука от станалото в АЕЦ Фукушима, където тази вяра бе основна причина за аварията. Следва да се запитаме законосъобразен ли би бил такъв референдум, може ли гражданите информирано да отговорят и какъв ще е резултатът от него.

Съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, раздел II, чл. 9, ал. 1: „ Национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание”. Дали да се изгражда или не какъвто и да е стопански обект не е от компетенцията на парламента и той никога не е решавал такива въпроси. Нещо повече - Законът за безопасно използуване на ядрената енергия в раздел IV, чл. 45, ал. 1 изрично посочва: „Ядрена централа се изгражда по решение на Министерския съвет”. Следователно такъв референдум би бил незаконосъобразен и Народното събрание не бива да го насрочва. БСП трябва да се извини на хората, които е подвела да участвуват в подписката. Ако такъв прецедент се създаде, какво ще се прави, ако например един милион души се подпишат под искане за референдум с въпрос „Да стане ли средната заплата 1200 евро, а средната пенсия 800 евро”?!

За да вземе решение за изграждане на нова АЕЦ, правителството трябва да разполага с редица оценки – за ядрената безопасност и радиационната защита, физическата защита, въздействието върху околната среда (ОВОС), социално-икономическото значение на обекта, управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво. Няма как всеки отделен гражданин да направи тези оценки, за да бъде напълно информиран по въпроса, още повече, че дори сред експертите няма единодушие по икономическите, финансови, технически и екологични параметри на проекта,  а в медиите се тиражират много неверни твърдения и спекулации.

Какъвто и да е въпросът и независимо от резултата, този референдум няма да доведе до нищо. Той не може да докара стратегически инвеститор, частни инвеститори и финансиране на проекта, не може да реши въпроса с липсата на одобрение на техническия проект, с изтеклия срок на валидност на ОВОС, липсата на решение за дългосрочното управление на отработеното ядрено гориво и пр. Той би бил път за никъде и би похабил енергията на гражданското общество!

20 октомври 2012 г., гр. Пловдив                                                                                                          НПС на РДП

Националният партиен съвет на Радикалдемократическа партия в България възразява категорично срещу решението на ръководството на СУ „Свети Климент Охридски” да организира проведената наскоро научна сесия, посветена на 70-годишнината от рождението на Людмила Живкова. По наше мнение съмнителните научни качества на покойната дъщеря на комунистическия диктатор Тодор Живков не могат да бъдат предмет на научна сесия. Широко известни са съмненията относно хабилитацията й - по това време подобни хабилитации се даваха основно за заслуги към БКП, партията оглавявана от нейния баща. Софийският университет, образовал и издигнал световно известни български учени, би трябвало да държи на реномето си на водещо учебно заведение в страната и да не се замесва в отбелязване годишнини на квазинаучни работници със съмнителна същност на научните им постижения!

На 6 октомври 2012 г. в София се проведе XXXIV конгрес на Радикалдемократическата партия в България. На най-висшия си редовен форум, провеждащ се досега на две години, радикалдемократите приеха поправки в устава на организацията. Захари Петров беше преизбран за председател на партията, гласуван беше нов състав на Националния партиен съвет, както и на Проверителния съвет. Отсега-нататък  техният мандат ще е четиригодишен. Конгресът прие следната декларация:

Д Е К Л А Р А Ц И Я

от

ХХХІV  КОНГРЕС   НА   РДП

 Тази година Радикалдемократическа партия в България отбеляза 106 години от първата си регистрация и двадесет и две години от възстановяването си.

Основен мотив за формирането на РДП през 1906 г. е желанието на група високо образовани и демократично мислещи хора за утвърждаване на нов модел на политическо поведение, за привнасяне на морал и култура в обществените отношения.

През 1990 г. ние възстановихме РДП и се самоопределихме като дясноцентристка партия. В битката за премахване на комунистическото управление нашето естествено място беше в Съюза на демократичните сили и ние бяхме един от най-пламенните антикомунисти, но не на думи, а с поведение, с аргументи, с позитивно и градивно мислене.

В процеса на създаване и утвърждаване на демократичното общество у нас, ние отстоявахме както либералното мислене в обществените отношения и развитието на икономиката по законите на пазарното стопанство, така и необходимостта от повече съпричастност към тежнения на хората. Наша база са честните и неопетнени представители на конкретни социални групи - учители и лекари, държавни служители, хора със свободни професии, дейци на науката, културата, изкуството, представители на малкия и среден бизнес, нашето поведение се определя от християнския морал и ценности, от примера на основателите на РДП.

Ние нямаме претенции сами да управляваме България. По тази причина с надежда се включихме в Синята коалиция и направихме всичко възможно за нейното доразвиване и реализирането й на общинско и областно ниво.

Успяхме ли да постигнем целите си? Определено - не!

Нежната революция от 1989 г. бе последвана от пълзяща, тиха контрареволюция:

• пазарното стопанство е дискредитирано от монополите;
• свободното слово е заменено от все повече купени, обслужващи управляващите медии;
• създават се политически партии не на основата на идеи, а съобразно интересите на определени икономически групировки - за жалост, позициите и на част от партиите от демократичното пространство се определят от корпоративни интереси.
• не се създаде средна класа, като за управлявашите се оказа по-лесно и изгодно да поддържат близки отношения с няколко фирми в областта на енергетиката, с няколко едри производители на зърно и друга селскостопанска продукция, с няколко търговски вериги и продавачи на услуги - и всичко това за сметка на мнозинството българи, излъгали се в перспективите на дребния и среден бизнес.
• налице е фактически отказ от правосъдие;
• здравната система е в колапс;
• родното ни образование произвежда все повече полуграмотни младежи (друг е въпроса, че почти половината български младежи са неграмотни);
• управляващите нямат виждане за развитието на България - последен пример е неясното и колебливо отношение към непосилно скъпия за страната ни проект АЕЦ «Белене».

Синята коалиция не се осъществи като съюз на равноправни, добронамерени, отговорни за демократично мислещите хора у нас политически партии. С голяма вероятност автентичната десница, която изнесе трудностите на прехода няма да бъде представена в следващия парламент.

Въпреки всичко, ние сме оптимисти. Защото сме членове на Европейския съюз. Защото българинът винаги е работил за имот и добро образование на децата си. Защото винаги е носил в сърцето си стремежа към свобода.

Затова призоваваме партиите от Синята коалиция, всички демократични политически организации да наложим такъв модел на поведение, в който обединените усилия на партии, на движения, на отделни граждани да променят политическото статукво., да осъществят необходимите реформи, да създадат нетърпимост и превенция на корупцията на всички нива на управление и да отворят пътя за бърз просперитет на всеки български гражданин в обединена Европа.

Същата Европа, чийто покровители са светите братя Кирил и Методий!

На 2 ноември 2010 г., в столичното читалище „Славянска беседа”, фондация „Млади български таланти” отбеляза поредното културно събитие от инициативата „Срещи с нашите учредители”. Донка Петрунова, Милена Андонова и проф. Михаил Неделчев представиха най-новата книга на Божидара Цекова - „Неразбраните”. Пред препълнената зала авторът на книгата прочете откъси от последната си творба.
Сайтът „Радикалдемокрация” вече е представял творчеството на Божидара Цекова. Тя е завършила ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Двадесет и пет години е актриса в Сатиричния театър в София. Прави записи в радиото и телевизията, детски спектакли, хумор, конферанс. Автор е на осем радиопиеси, три театрални и една телевизионна. Издава пет книги с разкази и новели и романите „Неведоми пътища” и „Всички дни на седмицата”. Божидара Цекова печели пет награди от национални конкурси, носител е на приза „Блага Димитрова” на Национален граждански форум „Българка”, „Будител 2008” на Съюза на свободните писатели, на международната награда OIRT  и „Сребърен ритон” на Министерството на културата.
В новата книга авторката разказва за израстването, в което момичетата се превръщат в жени, момчетата възмъжават, а родителите трябва да се съобразяват с тях, да ги направляват и обичат. Искрено и завладяващо е разказано за случващия се днес сблъсък на две поколения, в който всеки може да открие себе си.

2 ноември 2010 г.

Днес земеделието се намира в изключително труден период и в тежко състояние, в резултат на множество обективни и субективни фактори. След възстановяване на собствеността върху земеделските земи, приключило през 2001 г., с което завърши и първият етап на поземлената реформа, последва близо 10-годишен период на забавяне на нейното развитие, което да доведе до усъвършенстване на поземлените отношения и до повишаване на ефективността и конкурентноспособността на българското земеделие.

Интервю на председателя на РДП, г-н Захари Петров, пред телевизия TV1 и радио К2, излъчено на 30 юни 2009 г. Разговорът се води от Силвия Стефанова. 

Уважаеми зрители, наш гост е г-н Захари Петров, който е председател на Радикалдемократическата партия, участник в Синята коалиция.

Добър ден, г-н Петров! Кажете няколко думи за себе си. От предварителния ни разговор разбрах, че сте програмист. Програмирате ли нещо в политиката?

Добър ден! Да, по образование съм математик, а по професия съм системен програмист. За да се програмира, е необходимо задание.

И база от данни?

Точно така. И данни, върху които да се реализира алгоритъм за достигане на крайната цел.В политиката да се програмира не е лесно. Инструментариумът, с който разполагат политиците в България, не е стерилен. Има много вируси...

Много по-лесно е било на нашите предшественици от началото на миналия век. Радикалдемократическата партия е основана през 1906 г. Интересно е да се хвърли поглед върху мотивите, които са накарали основателите на РДП, Найчо Цанов и Тодор Влайков да участват в политиката, за да разберем поведението на радикалдемократите тогава и сега. Тодор Влайков е основал първата в България земеделска кооперация през 1890 г. в с. Мирково, Софийско. Ако минете по ул. „Раковски”, близо до кръстовището с бул. „Дондуков” в София, пред сградата на ЦКС, ще видите негов барелеф. И забележете. Това е 12 години след Освобождението, т.е. след възстановяване на българската държава от нищото и само 5-6 години след първата кооперация в Европа. Парадокс на историята – само 5-6 години са били нужни на нашите предшественици да усвоят модерното и полезното от Европа, а днес, 20 години след промените, ние сме на последно място сред европейските държави. Друг от основателите на РДП, Найчо Цанов, като адвокат е помагал на хората, като от бедните не е взимал пари за правните услуги. Интересно за него е, че е бил отявлен пацифист, но надмогвайки личните си убеждения, той е сформирал доброволческа чета и е участвал в Сръбско-българската война през 1885 г. Ето двама души от основателите на РДП, които са посветили живота си в служба на хората и България.

А не трябва ли да е така? Не трябва ли това да е призванието на всички политици?

Аз мисля, че това е призванието на истинския политик, но това твърде рядко се наблюдава в България. Ние, радикалдемократите, се надяваме, с нашето присъствие да усилим тази тенденция и политиците да се занимават основно с реализиране на политики, които да доведат до добро качество на живот на всички хора у нас.

Вие сте част от Синята коалиция, но като че ли вашето присъствие е слабо, незабележимо – така бих се изразила. Имате представители в листите, Вие също сте кандидат за депутат. Политическите послания на Синята коалция са, че това е едно трайно съживяване и включително и след изборите, тези партии ще продължат да работят заедно. Специално РДП как вижда в следизборния период своето присъствие във формат Синята коалиция и какви ще бъдат вашите приоритети?

Това намерение за трайно сътрудничество е мотивът за участие на РДП в Синята коалиция. Разбира се, ние бяхме поканени от СДС и приехме единствено с намерение да реализираме заедно един нов дясноцентристки проект. Погледнете местата ни в листите – те доказват, че не желание да попаднем в Народното събрание е мотивирало участието ни в Синята коалиция. Искам да припомня, че преди три години, на честването на 100-годишнината от създаването на РДП, ние излязохме с инициатива за обединяване на усилията на всички демократични партии в България (по точно на основателите или произлезлите от СДС) да реализират нов десен проект на чисто, на полето на едно мощно гражданско движение.

Имам няколко въпроса. Какво разбирате под нов граждански проект? Нова партия, която да обедини сега съществуващите партии, или нещо ново, в което да влязат партиите след тяхното преучредяване? Формулата не ми е ясна. Добре, широко гражданско движение, но тогава какво ще се случи с партиите?

Партиите си имат поле за изява. Но за да не бъдат ревниви партиите, коя при коя отива, коя в коя се влива, коя е инициатора, и т.н., нашето предложение беше да се създаде мощно гражданско движение, инициирано и подкрепяно от близо 20-годишния ни опит в политическия живот у нас. За съжаление инициативата не бе развита от нас - създаде се движението ГЕРБ. Но и тази форма на единодействие - Синята коалиция, е също сполучлива и аз съм оптимист за нейното развитие. Нека да работим заедно и с времето ще намерим сполучливата формула на новия десен проект. Нека да има поле за действие на всички демократи, които изповядват близки идеи, а формата, структурата, устава е последното, което трябва да се направи.

Всъщност, какво влагате, когато говорите за нов десен проект. Имам чувството, че говорите не толкова за структурирането на едно политическо тяло , а като че ли говорите по-скоро за амбицията да се управлява България по един различен начин?

Правилно ме разбрахте. Новия десен проект е поле за изява, за състезание на идеи на хора можещи, знаещи какво трябва да се направи и имащи опита и мъдростта, натрупани от допуснатите в годините грешки.

Прекъсване за въпрос от слушател. Моля представете се и задайте въпрос.

Казвам се Ангел Йорданов и съм от София. Това, което искам да попитам г-н Петров е следното: какво е във възможностите на РДП, за да бъдат информирани нашите партньори в ЕС, НАТО и САЩ за това, че демократичния процес в България е опорочен напълно, че българската мафия, която по един неморален начин сложи ръка върху собствеността в странат, сега протяга по един ужесточен начин ръце към политическата власт и какво трябва да се направи, за да се получи възмездие за извършените престъпления и геноцид към българския народ в годините на прехода? Благодаря Ви.

И аз ви благодаря. Г-н Петров, те всъщност бяха два или три въпроса?

Може би отговорът на зададените въпроси е - върховенство на закона. Това е рецептата за справяне с мафията, с престъпленията, за справедливост и възмездие – върховенство на закона, без изключение за нищо и за никого. Едва ли РДП трябва да направи път към европейските и атлантическите структури и да зове за помощ. Нещата са поправими и само с нашите усилия. Ето, в последно време се говори много за братя Галеви. В медиите нещата се представят така, като че ли братя Галеви са влезли в парламента и по този начин са избягнали правосъдие. Защо да мислим, че хората ще изберат братя Галеви. И ако хората въпреки всичко ги изберат, правосъдната сисема ли не е наред, демократичните процеси у нас ли са се развили неправилно и кой е виновен, ако всичко това е така.

И кой е виновен според Вас?

Виновни са тези, които някога замениха християнските ценности, които българския народ традиционно изповядва, с моралния кодекс на комунизма. Виновни са тези, които накараха хората вместо с учение, с труд, с постоянство да си пробиват път с доноси и угодничество. И призванието на радикалдемократите е било и ще бъде да върнем почтеността и морала в обществото.

Вие казахте, че една от рецептите за справяне с корупцията и организираната престъпност е върховенството на закона. Но ако допуснем, че във всяка една сфера на обществения живот има съмнения за корупция и хора, които вероятно не винаги действат по съвест и професионално, как да разкъсаме тази мрежа на съмнения? Защо няма върховенство на закона? Нали имаме конституция, която регламентира и върховенство на закона и имунитет на магистратите ...?

Да, имаме закони, може би несъвършени, имаме и конституция, може би несъвършена, но няма политическа воля да се отстоява това, което законът повелява. Липсва политическа воля за борба с корупцията, икономическата корупция се разви в политическа корупция, и един от приоритетите на Синята коалиция, в която ние участваме, е да се възстанови върховенството на закона, да се премахне политическата корупция, със законодателни промени да се улесни прилагането на законите.

Вие дадохте примера с братя Галеви. За него много се пише и коментира напоследък. Какво бихте казали Вие като радикалдемократ на тези наши граждани, които биха отишли и гласували за тях? Достатъчно ли е да укорим тези хора или да правим анализ за пропуските в нашето демократична развитие?

Това е големия дебат, който трябва да се води от политици и медии. Защо хората от тези така наречени феодални селища биха отишли да гласуват по определен начин. Интересен е и въпроса защо работниците отиват да гласуват за своя работодател.

Дали защото той заплашва да ги уволни или те просто го харесват?

А да не би и братя Галеви да са попаднали в ролята на хора, които може би не са работодатели, а спонсори...
Корпоративния вот се реализира и по селищен признак...

Аз ви зададох конкретен въпрос, какво бихте казали на хората, които биха гласували за братя Галеви.
На хората бих казал да бъдат храбри. В днешно време да си честен, означава да проявяваш храброст. Нека да бъдат смели и да гласуват по съвест, а не под натиск. Г-н Петров, как политиците подкрепят тази храброст на обикновения гражданин?

Тя много не се поощрява. Но аз съм оптимист, че със завръщането на морала в политиката ще свикнем, че честността е нормално, а не екзотично човешко качество.

Каква алтернатива има , г-н Петров за гражданите на нашата държава, за да не се налага те да бъдат безумно храбри? Каква е алтернативата на гражданите на Дупница?

Има алтернатива и тук е мястото да посоча, че държавата е голям длъжник на гражданите на Дупница, на други населени места с широкоизвестни „благодетели”, на закрепостените към определени фирми поради безработицата в много райони. Алтернативата е държавата да си свърши работата и да бъде обуздана престъпността , да се повиши стандарта на живот на хората.
А може би и местната власт...  В местната власт има и хора, които се справят с проблемите успешно. Но ако държавата осигури бързо правосъдие, хората няма да бъдат объркани братя Галеви добри хора ли са, лоши хора ли са и трябва ли да се гласува за тях. Институциите трябва да работят, но за това се иска политическа воля от управниците да изпълняват това, за което са избрани.
Какво означава работещи институции? Да отидеш в една община, да те обслужат, да има детски градини. Защото там, където институциите не работят, винаги ще се отварят ниши – дали за братя Галеви, дали за други. Мисля, че вотът на избирателите е достатъчен критерий къде се върши работа и къде не. Забележете, че независимо от партията, която управлява държавата, има кметове от различни политически сили, които са преизбирани по няколко пъти.

Понеже нашето време изтича, аз ви моля с няколко изречения да формулирате задачите пред РДП!

Първата ни задача в коалицията е да помогнем на партньорите си заедно да реализираме политики, обърнати към хората, които да подобрят качеството на живота на българския гражданин. Това ще стане с много работа, със себеотдаване, с влагане на всичкия опит и мъдрост, натрупани през годините. И трябва да се ползват предприемчивите, способни хора , защото те са двигателят на прогреса. Но, преди всичко задача на РДП е да върнем морала в обществените отношения.

Слово на председателя на РДП, Захари Петров, при закриване на предизборната кампания за избори на европейски парламент във Варна

Здравейте скъпи приятели,

Здравейте сини демократи!

Гьоте е изрекъл една истина - не е нужно да обиколиш цялата земя, за да се убедиш, че небето навсякъде е синьо.

И за нас не бе нужно да обиколим цяла България, за да разберем, че приятелите на синята идея са разочаровани и гневни.