* Интервю с председателя на РДП - Захари Петров, дадено за вестник „Демокрация” - Г-н Петров, Вие сте в активната политика вече повече от двадесет години. Можете ли да направите сравнение между началото на българската демокрация и днешния политически ден. - Началото на демокрацията в България бе една въздишка на облекчение и възторжено поемане на дъх надежда. Вярвахме, че с премахването на тоталитарния режим ще станем свободни хора. Желаехме с приобщаване към европейските демократични държави да постигнем и техния стандарт на живот. След това дойде разочарованието. Разбрахме, че свободата човек е не само привилегия, а и отговорност. Научихме, че освен трудолюбие e необходима и предприемчивост. Сблъскахме се с хора, които се възползват от труда на другите и не го заплащат. В началото хората избираха не по политически платформи, а по белега комунист-демократ. Липсата на принцип за избор се запази и до днес. Така НДСВ получи политическата си идентичност не с програмата си. Разбрахме, че ГЕРБ е дясна партия след като я приеха в Европейската народна партия. За политическата ориентация на „България на гражданите” ще разберем след изборите. Затова и мисля, че е мрачен днешният политически ден. Но и вярвам, че „хубавите дни за нашата демокрация” предстоят. - Радикалдемократическата партия е наследник и продължител на една линия в българската политика, която е все по-дефицитна – линията на морала, принципите, интелектуалното начало. Къде „загуби“ много от тези принципи българската демокрация и защо? - През 1902 г. група членове на Демократическа партия, отвратени от съществуващия политически морал, от службогонството и балканските политически нрави, са основали РДП и чрез списание „Демократически преглед” са разпространявали идеите на радикалдемократизмът. Достатъчно е да припомня имената и делото на Найчо Цанов, Тодор Влайков, Петко Ю. Тодоров, Пейо Яворов. Мисията да се служи на народа се изгуби. Вероятно в подземията на „Партийния дом”, защото няма по-демагогска идеология от усъвършенствания от Сталин, Тито, Георги Димитров съветски комунизъм. Вероятно и в скритите досиета на част от лидерите на демократичните промени. И много вероятно в сейфовете и банковите сметки на голяма част от политическия елит. - Кои са причините днес хората да не вярват на политическите лидери? - Част от отговорите дадох при предишния въпрос А друга причина вероятно са отношенията в самите партии. Ние, в РДП, се отнасяме с уважение към всеки радикалдемократ, независимо дали членува (плаща членски внос) или не в партията. Защото да си радикалдемократ е повече от партийна принадлежност. Ние уважаваме приноса на председателите Елка Константинова и Александър Йорданов, на Михаил Неделчев, Аспарух Панов, Кирил Велев, Цоньо Ботев, Надежда Нейнски. И спирам дотук, за да не разкрия някой от радикалдемократите, вмъкнат „под прикритие” в друга партия. Последното, разбира се, е шега. Но сериозен е въпросът – познавате ли друга българска партия, отнасяща се с необходимото уважение към всички бивши свои членове? А когато „твоите” не те уважават, как може да се очаква това от останалите? - Вие бяхте и така Ви помним като един от активните дейци на Съюза на демократичните сили. Защо СДС не успя да запази своето единство в годините. Да утвърди и разшири успехите си? - През 1989 г. СДС възникна като съюз на възродени традиционни български партии и няколко нови организации. Твърде скоро броят им застрашително се увеличи. Стигна се до куриоза да има партия „Съюз на безпартийните”. Въпреки това, нашите очаквания бяха върху тази платформа да се изградят няколко политически проекта-десен, либерален, истински социалдемократически, екологичен и др. Дали поради липса на време или по друга причина, това не се случи. През 1997 г. ръководството на СДС пое политика на създаване на единна партия и на маргинализиране на съставящите „присъдружни” партии. Централизацията на управлението, единоначалието е полезно при управлението на фирми, дори и на държава, но е вредно за развитието на една партия. Партийните членове бързо се демотивират, ако не почувстват значимостта си при формиране на политиката, ако не участват при взимането на решения. Паралелно с това, БСП и някои наши лидери замениха (отначало на думи) традиционното противопоставяне по оста комунисти-антикомунисти, с по-удобното леви-десни, което легитимира БСП като приемлива европейска партия. Това освободи център-дясното пространство, където нахлуха множество измислени политически партии. Прокламираното в последно време от ръководството на СДС връщане към корените на СДС от 1990 г. е единствено вярната позиция за възвръщане на доверието и привличане на нови съмишленици. - Предстоят нови парламентарни избори. Къде виждате мястото на РДП в днешните политически процеси. Мнозина анализатори посочват, че е необходимо обединение на традиционната антикомунистическа десница, за да не се допусне ново управление на БСП. Съгласен ли сте с тях? - През 2009 г. РДП участва в изборите в състава на Синята коалиция. Повече от три години ние поддържахме добри взаимоотношения със СДС и с партньорите Обединени земеделци и БСДП. Единодействието ни премина изпитанията на местните и президентски избори. Желаем да пренесем тези отношения в едно следващо партньорство, основано на коректен диалог, на конструктивизъм, на търсене на общи политики. - Толкова ли е трудно да се постигне разбирателство в демократичната общност и политическите партии, а и лидери, които са работили в различни периоди за СДС да намерят пътя за единодействие. РДП като партия ще бъде ли заедно със СДС на предстоящите избори? - Въобще не е трудно – зависи от желанието, възпитанието и интелектуалния капацитет на лидерите. Времето ме прави оптимист в това отношение. В ръководствата на повечето партии се извърши смяна на поколенията. Дойдоха нови хора, повече прагматици, отколкото идеалисти, без наследени отношения на любов или омраза. Единодействието в демократичното пространство предстои, но дано не е на цената на една голяма загуба. Ние, радикалдемократите, бяхме един от най-активните партньори в коалицията СДС. Създавахме граждански комитети, клубове на симпатизантите, местни клубове. Затова ние сме и „седесари” и въпроса със или без СДС за нас е излишен. За съжаление, точно правителството на ОДС вписа в Закона за политическите партии забрана за двойно членство. И както се пита в криминалните загадки – кой имаше полза от това? - В демократичната общност никога не е преставал спора за отговорностите и вината на редица демократични лидери за разбиването на дясното. Вие сте математик по образование. Защо демократите на България научиха бързо математическите действия изваждане и делене и все не могат да преминат началното образование, в което задължително се учи събиране и умножение? - Събирането е първото аритметично действие, което децата изучават. Любопитно е, че компютърът, такъв, какъвто българинът Джон Атанасов е изобретил, умее само да събира, т.е. всички сложни изчисления компютърния „мозък” извършва единствено чрез действието „събиране”. Затова и си мисля, че е крайно време политиците, а и всички българи, да съберем ум и воля, за да намалим безработицата и битовата престъпност, да умножим доходите си, да се разделим с корупцията и монополите и коренно (радикално) да променим качеството на живота си. Ние не намерихме воля обективно да оценим прехода. Например, нямаме единно мнение за това – правилно ли бе Филип Димитров през 1991 г. да поиска вот на доверие? На фона на безспорните успехи на правителството на ОДС нямаше ли и фатални грешки, които дискредитираха демократичния преход. Успешен проект ли беше Синята коалиция и ако не – защо? Когато ученикът не прочете и анализира внимателно условието на задачата, шансът да намери вярното решение е почти нулев! |