1.Подготвяме в следващите две години последното в историята на България Велико народно събрание за промени в конституцията.
2.Влизаме в Еврозоната и прекратяваме Валутния борд.
3.Въвеждаме минимално почасово заплащане.
4.Увеличаваме рязко бюджета за образование и наука/до 6%/.
5.Премахваме монополите, включително и на Здравната каса.
6.Въвеждаме свободен вътрешен енергиен пазар.
7.Търговските вериги в България да включват задължителен процент българска продукция.
8.Изравняваме субсидиите за България  с тези на старите страни членки на ЕС.
9.Намаляваме и оптимизираме администрацията.
10.Запазваме плоския данък.

Коалиция от партии Съюз на Демократичните Сили

България е изправена пред съдбоносен избор в предстоящия парламентарен вот през 2013 година.
След 23 години управление в условия на преход страната ни все още не успява да постигне така желаните от българския народ икономически просперитет, сигурност и достойно място в обединена Европа.

Като националноотговорни политически организации, считаме за свой дълг обединяването на демократичните сили за провеждане на реформи в интерес на цялото общество и за ускорено развитие на страната. Ние се  противопоставяме  на опитите за реабилитация на тоталитарния комунистически режим.
Днес страната ни се нуждае от  компетентно и честно управление, което е единствената алтернатива на ширещия се популизъм. За нас държавата трябва да бъде гарант за законност, сигурност и справедливост.

 * Интервю с председателя на РДП - Захари Петров, дадено за вестник „Демокрация”

- Г-н Петров, Вие сте в активната политика вече повече от двадесет години. Можете ли да направите сравнение между началото на българската демокрация и днешния политически ден.

- Началото на демокрацията в България бе една въздишка на облекчение и възторжено поемане на дъх надежда.

Вярвахме, че с премахването на тоталитарния режим ще станем свободни хора. Желаехме с приобщаване към европейските демократични държави да постигнем и техния стандарт на живот. След това дойде разочарованието. Разбрахме, че свободата човек е не само привилегия, а и отговорност. Научихме, че освен трудолюбие e необходима и предприемчивост. Сблъскахме се с хора, които се възползват от труда на другите и не го заплащат.

В началото хората избираха не по политически платформи, а по белега комунист-демократ. Липсата на принцип за избор се запази и до днес.

Така НДСВ получи политическата си идентичност не с програмата си. Разбрахме, че ГЕРБ е дясна партия след като я приеха в Европейската народна партия. За политическата ориентация на „България на гражданите” ще разберем след изборите.

Затова и мисля, че е мрачен днешният политически ден. Но и вярвам, че „хубавите дни за нашата демокрация” предстоят.

- Радикалдемократическата партия е наследник и продължител на една линия в българската политика, която е все по-дефицитна – линията на морала, принципите, интелектуалното начало. Къде „загуби“ много от тези принципи българската демокрация и защо?

- През 1902 г. група членове на Демократическа партия, отвратени от съществуващия политически морал, от службогонството и балканските политически нрави, са основали РДП и чрез списание „Демократически преглед” са разпространявали идеите на радикалдемократизмът. Достатъчно е да припомня имената и делото на Найчо Цанов, Тодор Влайков, Петко Ю. Тодоров, Пейо Яворов.

Мисията да се служи на народа се изгуби. Вероятно в подземията на „Партийния дом”, защото няма по-демагогска идеология от усъвършенствания от Сталин, Тито, Георги Димитров съветски комунизъм. Вероятно и в скритите досиета на част от лидерите на демократичните промени. И много вероятно в сейфовете и банковите сметки на голяма част от политическия елит.

- Кои са причините днес хората да не вярват на политическите лидери?

- Част от отговорите дадох при предишния въпрос А друга причина вероятно са отношенията в самите партии. Ние, в РДП, се отнасяме с уважение към всеки радикалдемократ, независимо дали членува (плаща членски внос) или не в партията. Защото да си радикалдемократ е повече от партийна принадлежност.

Ние уважаваме приноса на председателите Елка Константинова и Александър Йорданов, на Михаил Неделчев, Аспарух Панов, Кирил Велев, Цоньо Ботев, Надежда Нейнски. И спирам дотук, за да не разкрия някой от радикалдемократите, вмъкнат „под прикритие” в друга партия.

Последното, разбира се, е шега. Но сериозен е въпросът – познавате ли друга българска партия, отнасяща се с необходимото уважение към всички бивши свои членове?

А когато „твоите” не те уважават, как може да се очаква това от останалите?

- Вие бяхте и така Ви помним като един от активните дейци на Съюза на демократичните сили. Защо СДС не успя да запази своето единство в годините. Да утвърди и разшири успехите си?

- През 1989 г. СДС възникна като съюз на възродени традиционни български партии и няколко нови организации. Твърде скоро броят им застрашително се увеличи. Стигна се до куриоза да има партия „Съюз на безпартийните”.

Въпреки това, нашите очаквания бяха върху тази платформа да се изградят няколко политически проекта-десен, либерален, истински социалдемократически, екологичен и др. Дали поради липса на време или по друга причина, това не се случи.

През 1997 г. ръководството на СДС пое политика на създаване на единна партия и на маргинализиране на съставящите „присъдружни” партии. Централизацията на управлението, единоначалието е полезно при управлението на фирми, дори и на държава, но е вредно за развитието на една партия. Партийните членове бързо се демотивират, ако не почувстват значимостта си при формиране на политиката, ако не участват при взимането на решения.

Паралелно с това, БСП и някои наши лидери замениха (отначало на думи) традиционното противопоставяне по оста комунисти-антикомунисти, с по-удобното леви-десни, което легитимира БСП като приемлива европейска партия. Това освободи център-дясното пространство, където нахлуха множество измислени политически партии.

Прокламираното в последно време от ръководството на СДС връщане към корените на СДС от 1990 г. е единствено вярната позиция за възвръщане на доверието и привличане на нови съмишленици.

- Предстоят нови парламентарни избори. Къде виждате мястото на РДП в днешните политически процеси. Мнозина анализатори посочват, че е необходимо обединение на традиционната антикомунистическа десница, за да не се допусне ново управление на БСП. Съгласен ли сте с тях?

- През 2009 г. РДП участва в изборите в състава на Синята коалиция. Повече от три години ние поддържахме добри взаимоотношения със СДС и с партньорите Обединени земеделци и БСДП. Единодействието ни премина изпитанията на местните и президентски избори. Желаем да пренесем тези отношения в едно следващо партньорство, основано на коректен диалог, на конструктивизъм, на търсене на общи политики.

- Толкова ли е трудно да се постигне разбирателство в демократичната общност и политическите партии, а и лидери, които са работили в различни периоди за СДС да намерят пътя за единодействие. РДП като партия ще бъде ли заедно със СДС на предстоящите избори?

- Въобще не е трудно – зависи от желанието, възпитанието и интелектуалния капацитет на лидерите. Времето ме прави оптимист в това отношение. В ръководствата на повечето партии се извърши смяна на поколенията. Дойдоха нови хора, повече прагматици, отколкото идеалисти, без наследени отношения на любов или омраза. Единодействието в демократичното пространство предстои, но дано не е на цената на една голяма загуба.

Ние, радикалдемократите, бяхме един от най-активните партньори в коалицията СДС. Създавахме граждански комитети, клубове на симпатизантите, местни клубове.

Затова ние сме и „седесари” и въпроса със или без СДС за нас е излишен.

За съжаление, точно правителството на ОДС вписа в Закона за политическите партии забрана за двойно членство. И както се пита в криминалните загадки – кой имаше полза от това?

- В демократичната общност никога не е преставал спора за отговорностите и вината на редица демократични лидери за разбиването на дясното. Вие сте математик по образование. Защо демократите на България научиха бързо математическите действия изваждане и делене и все не могат да преминат началното образование, в което задължително се учи събиране и умножение?

- Събирането е първото аритметично действие, което децата изучават. Любопитно е, че компютърът, такъв, какъвто българинът Джон Атанасов е изобретил, умее само да събира, т.е. всички сложни изчисления компютърния „мозък” извършва единствено чрез действието „събиране”.

Затова и си мисля, че е крайно време политиците, а и всички българи, да съберем ум и воля, за да намалим безработицата и битовата престъпност, да умножим доходите си, да се разделим с корупцията и монополите и коренно (радикално) да променим качеството на живота си.

Ние не намерихме воля обективно да оценим прехода. Например, нямаме единно мнение за това – правилно ли бе Филип Димитров през 1991 г. да поиска вот на доверие? На фона на безспорните успехи на правителството на ОДС нямаше ли и фатални грешки, които дискредитираха демократичния преход. Успешен проект ли беше Синята коалиция и ако не – защо?

Когато ученикът не прочете и анализира внимателно условието на задачата, шансът да намери вярното решение е почти нулев! 

Служебният кабинет е единственото правилно политическо решение

20.02.2013

ДЕКЛАРАЦИЯ

С оставката си, премиерът Борисов не пожела да поеме отговорността да разкрие  корупцията на провалените политици на прехода в оставащите месеци до изборите.

Служебният кабинет е единственото правилно политическо решение. Ще настояваме без никакви компромиси той да:

Предприеме незабавни мерки за успокояване на общественото напрежение и да гарантира нормалното функциониране на институциите;

Разкрие цялата истина за корупцията и злоупотребите на политическата номенклатура на прехода, довели до справедливите протести на гражданите;

Подготви честни избори на които гражданите да направят своя информиран избор.

Съюз на демократичните сили

ПП Обединени земеделци

Радикалдемократическа партия в България

Българската социалдемократическа партия

ПП Гергьовден

Сдружение Патриот

В Европа всички референдуми в ядрената сфера са били инициирани от тревогата на гражданското общество относно ядрените рискове – Литва (2012 г.), Италия (1987 и 2011 г.) и Австрия (1989 г.). Това би бил първият референдум, предизвикан от желание да се изгражда АЕЦ. Инициаторите и поддръжниците му очевидно са убедени, че в АЕЦ Белене, която е в област с висок сеизмичен риск, никога няма да стане тежка авария. Тези хора не са извлекли никаква поука от станалото в АЕЦ Фукушима, където тази вяра бе основна причина за аварията. Следва да се запитаме законосъобразен ли би бил такъв референдум, може ли гражданите информирано да отговорят и какъв ще е резултатът от него.

Съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, раздел II, чл. 9, ал. 1: „ Национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание”. Дали да се изгражда или не какъвто и да е стопански обект не е от компетенцията на парламента и той никога не е решавал такива въпроси. Нещо повече - Законът за безопасно използуване на ядрената енергия в раздел IV, чл. 45, ал. 1 изрично посочва: „Ядрена централа се изгражда по решение на Министерския съвет”. Следователно такъв референдум би бил незаконосъобразен и Народното събрание не бива да го насрочва. БСП трябва да се извини на хората, които е подвела да участвуват в подписката. Ако такъв прецедент се създаде, какво ще се прави, ако например един милион души се подпишат под искане за референдум с въпрос „Да стане ли средната заплата 1200 евро, а средната пенсия 800 евро”?!

За да вземе решение за изграждане на нова АЕЦ, правителството трябва да разполага с редица оценки – за ядрената безопасност и радиационната защита, физическата защита, въздействието върху околната среда (ОВОС), социално-икономическото значение на обекта, управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво. Няма как всеки отделен гражданин да направи тези оценки, за да бъде напълно информиран по въпроса, още повече, че дори сред експертите няма единодушие по икономическите, финансови, технически и екологични параметри на проекта,  а в медиите се тиражират много неверни твърдения и спекулации.

Какъвто и да е въпросът и независимо от резултата, този референдум няма да доведе до нищо. Той не може да докара стратегически инвеститор, частни инвеститори и финансиране на проекта, не може да реши въпроса с липсата на одобрение на техническия проект, с изтеклия срок на валидност на ОВОС, липсата на решение за дългосрочното управление на отработеното ядрено гориво и пр. Той би бил път за никъде и би похабил енергията на гражданското общество!

20 октомври 2012 г., гр. Пловдив                                                                                                          НПС на РДП

Националният партиен съвет на Радикалдемократическа партия в България възразява категорично срещу решението на ръководството на СУ „Свети Климент Охридски” да организира проведената наскоро научна сесия, посветена на 70-годишнината от рождението на Людмила Живкова. По наше мнение съмнителните научни качества на покойната дъщеря на комунистическия диктатор Тодор Живков не могат да бъдат предмет на научна сесия. Широко известни са съмненията относно хабилитацията й - по това време подобни хабилитации се даваха основно за заслуги към БКП, партията оглавявана от нейния баща. Софийският университет, образовал и издигнал световно известни български учени, би трябвало да държи на реномето си на водещо учебно заведение в страната и да не се замесва в отбелязване годишнини на квазинаучни работници със съмнителна същност на научните им постижения!

На 6 октомври 2012 г. в София се проведе XXXIV конгрес на Радикалдемократическата партия в България. На най-висшия си редовен форум, провеждащ се досега на две години, радикалдемократите приеха поправки в устава на организацията. Захари Петров беше преизбран за председател на партията, гласуван беше нов състав на Националния партиен съвет, както и на Проверителния съвет. Отсега-нататък  техният мандат ще е четиригодишен. Конгресът прие следната декларация:

Д Е К Л А Р А Ц И Я

от

ХХХІV  КОНГРЕС   НА   РДП

 Тази година Радикалдемократическа партия в България отбеляза 106 години от първата си регистрация и двадесет и две години от възстановяването си.

Основен мотив за формирането на РДП през 1906 г. е желанието на група високо образовани и демократично мислещи хора за утвърждаване на нов модел на политическо поведение, за привнасяне на морал и култура в обществените отношения.

През 1990 г. ние възстановихме РДП и се самоопределихме като дясноцентристка партия. В битката за премахване на комунистическото управление нашето естествено място беше в Съюза на демократичните сили и ние бяхме един от най-пламенните антикомунисти, но не на думи, а с поведение, с аргументи, с позитивно и градивно мислене.

В процеса на създаване и утвърждаване на демократичното общество у нас, ние отстоявахме както либералното мислене в обществените отношения и развитието на икономиката по законите на пазарното стопанство, така и необходимостта от повече съпричастност към тежнения на хората. Наша база са честните и неопетнени представители на конкретни социални групи - учители и лекари, държавни служители, хора със свободни професии, дейци на науката, културата, изкуството, представители на малкия и среден бизнес, нашето поведение се определя от християнския морал и ценности, от примера на основателите на РДП.

Ние нямаме претенции сами да управляваме България. По тази причина с надежда се включихме в Синята коалиция и направихме всичко възможно за нейното доразвиване и реализирането й на общинско и областно ниво.

Успяхме ли да постигнем целите си? Определено - не!

Нежната революция от 1989 г. бе последвана от пълзяща, тиха контрареволюция:

• пазарното стопанство е дискредитирано от монополите;
• свободното слово е заменено от все повече купени, обслужващи управляващите медии;
• създават се политически партии не на основата на идеи, а съобразно интересите на определени икономически групировки - за жалост, позициите и на част от партиите от демократичното пространство се определят от корпоративни интереси.
• не се създаде средна класа, като за управлявашите се оказа по-лесно и изгодно да поддържат близки отношения с няколко фирми в областта на енергетиката, с няколко едри производители на зърно и друга селскостопанска продукция, с няколко търговски вериги и продавачи на услуги - и всичко това за сметка на мнозинството българи, излъгали се в перспективите на дребния и среден бизнес.
• налице е фактически отказ от правосъдие;
• здравната система е в колапс;
• родното ни образование произвежда все повече полуграмотни младежи (друг е въпроса, че почти половината български младежи са неграмотни);
• управляващите нямат виждане за развитието на България - последен пример е неясното и колебливо отношение към непосилно скъпия за страната ни проект АЕЦ «Белене».

Синята коалиция не се осъществи като съюз на равноправни, добронамерени, отговорни за демократично мислещите хора у нас политически партии. С голяма вероятност автентичната десница, която изнесе трудностите на прехода няма да бъде представена в следващия парламент.

Въпреки всичко, ние сме оптимисти. Защото сме членове на Европейския съюз. Защото българинът винаги е работил за имот и добро образование на децата си. Защото винаги е носил в сърцето си стремежа към свобода.

Затова призоваваме партиите от Синята коалиция, всички демократични политически организации да наложим такъв модел на поведение, в който обединените усилия на партии, на движения, на отделни граждани да променят политическото статукво., да осъществят необходимите реформи, да създадат нетърпимост и превенция на корупцията на всички нива на управление и да отворят пътя за бърз просперитет на всеки български гражданин в обединена Европа.

Същата Европа, чийто покровители са светите братя Кирил и Методий!

На 2 ноември 2010 г., в столичното читалище „Славянска беседа”, фондация „Млади български таланти” отбеляза поредното културно събитие от инициативата „Срещи с нашите учредители”. Донка Петрунова, Милена Андонова и проф. Михаил Неделчев представиха най-новата книга на Божидара Цекова - „Неразбраните”. Пред препълнената зала авторът на книгата прочете откъси от последната си творба.
Сайтът „Радикалдемокрация” вече е представял творчеството на Божидара Цекова. Тя е завършила ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Двадесет и пет години е актриса в Сатиричния театър в София. Прави записи в радиото и телевизията, детски спектакли, хумор, конферанс. Автор е на осем радиопиеси, три театрални и една телевизионна. Издава пет книги с разкази и новели и романите „Неведоми пътища” и „Всички дни на седмицата”. Божидара Цекова печели пет награди от национални конкурси, носител е на приза „Блага Димитрова” на Национален граждански форум „Българка”, „Будител 2008” на Съюза на свободните писатели, на международната награда OIRT  и „Сребърен ритон” на Министерството на културата.
В новата книга авторката разказва за израстването, в което момичетата се превръщат в жени, момчетата възмъжават, а родителите трябва да се съобразяват с тях, да ги направляват и обичат. Искрено и завладяващо е разказано за случващия се днес сблъсък на две поколения, в който всеки може да открие себе си.

2 ноември 2010 г.

Днес земеделието се намира в изключително труден период и в тежко състояние, в резултат на множество обективни и субективни фактори. След възстановяване на собствеността върху земеделските земи, приключило през 2001 г., с което завърши и първият етап на поземлената реформа, последва близо 10-годишен период на забавяне на нейното развитие, което да доведе до усъвършенстване на поземлените отношения и до повишаване на ефективността и конкурентноспособността на българското земеделие.