АКТУАЛНО

На 11 май 2015 г. се навършиха 25 години от възстановяването на Радикалдемократическата партия в България!

Форум България
Коалиция не е мръсна дума, когато е с цвета на надеждата за почтена и просперираща България Печат
Написано от РДП   

Интервю на председателя на РДП, г-н Захари Петров, пред телевизия TV1 и радио К2, излъчено на 30 юни 2009 г. Разговорът се води от Силвия Стефанова. 

Уважаеми зрители, наш гост е г-н Захари Петров, който е председател на Радикалдемократическата партия, участник в Синята коалиция.

Добър ден, г-н Петров! Кажете няколко думи за себе си. От предварителния ни разговор разбрах, че сте програмист. Програмирате ли нещо в политиката?


Добър ден! Да, по образование съм математик, а по професия съм системен програмист. За да се програмира, е необходимо задание.

И база от данни?

Точно така. И данни, върху които да се реализира алгоритъм за достигане на крайната цел.В политиката да се програмира не е лесно. Инструментариумът, с който разполагат политиците в България, не е стерилен. Има много вируси...

Много по-лесно е било на нашите предшественици от началото на миналия век. Радикалдемократическата партия е основана през 1906 г. Интересно е да се хвърли поглед върху мотивите, които са накарали основателите на РДП, Найчо Цанов и Тодор Влайков да участват в политиката, за да разберем поведението на радикалдемократите тогава и сега. Тодор Влайков е основал първата в България земеделска кооперация през 1890 г. в с. Мирково, Софийско. Ако минете по ул. „Раковски”, близо до кръстовището с бул. „Дондуков” в София, пред сградата на ЦКС, ще видите негов барелеф. И забележете. Това е 12 години след Освобождението, т.е. след възстановяване на българската държава от нищото и само 5-6 години след първата кооперация в Европа. Парадокс на историята – само 5-6 години са били нужни на нашите предшественици да усвоят модерното и полезното от Европа, а днес, 20 години след промените, ние сме на последно място сред европейските държави. Друг от основателите на РДП, Найчо Цанов, като адвокат е помагал на хората, като от бедните не е взимал пари за правните услуги. Интересно за него е, че е бил отявлен пацифист, но надмогвайки личните си убеждения, той е сформирал доброволческа чета и е участвал в Сръбско-българската война през 1885 г. Ето двама души от основателите на РДП, които са посветили живота си в служба на хората и България.

А не трябва ли да е така? Не трябва ли това да е призванието на всички политици?

Аз мисля, че това е призванието на истинския политик, но това твърде рядко се наблюдава в България. Ние, радикалдемократите, се надяваме, с нашето присъствие да усилим тази тенденция и политиците да се занимават основно с реализиране на политики, които да доведат до добро качество на живот на всички хора у нас.

Вие сте част от Синята коалиция, но като че ли вашето присъствие е слабо, незабележимо – така бих се изразила. Имате представители в листите, Вие също сте кандидат за депутат. Политическите послания на Синята коалция са, че това е едно трайно съживяване и включително и след изборите, тези партии ще продължат да работят заедно. Специално РДП как вижда в следизборния период своето присъствие във формат Синята коалиция и какви ще бъдат вашите приоритети?

Това намерение за трайно сътрудничество е мотивът за участие на РДП в Синята коалиция. Разбира се, ние бяхме поканени от СДС и приехме единствено с намерение да реализираме заедно един нов дясноцентристки проект. Погледнете местата ни в листите – те доказват, че не желание да попаднем в Народното събрание е мотивирало участието ни в Синята коалиция. Искам да припомня, че преди три години, на честването на 100-годишнината от създаването на РДП, ние излязохме с инициатива за обединяване на усилията на всички демократични партии в България (по точно на основателите или произлезлите от СДС) да реализират нов десен проект на чисто, на полето на едно мощно гражданско движение.

Имам няколко въпроса. Какво разбирате под нов граждански проект? Нова партия, която да обедини сега съществуващите партии, или нещо ново, в което да влязат партиите след тяхното преучредяване? Формулата не ми е ясна. Добре, широко гражданско движение, но тогава какво ще се случи с партиите?

Партиите си имат поле за изява. Но за да не бъдат ревниви партиите, коя при коя отива, коя в коя се влива, коя е инициатора, и т.н., нашето предложение беше да се създаде мощно гражданско движение, инициирано и подкрепяно от близо 20-годишния ни опит в политическия живот у нас. За съжаление инициативата не бе развита от нас - създаде се движението ГЕРБ. Но и тази форма на единодействие - Синята коалиция, е също сполучлива и аз съм оптимист за нейното развитие. Нека да работим заедно и с времето ще намерим сполучливата формула на новия десен проект. Нека да има поле за действие на всички демократи, които изповядват близки идеи, а формата, структурата, устава е последното, което трябва да се направи.

Всъщност, какво влагате, когато говорите за нов десен проект. Имам чувството, че говорите не толкова за структурирането на едно политическо тяло , а като че ли говорите по-скоро за амбицията да се управлява България по един различен начин?

Правилно ме разбрахте. Новия десен проект е поле за изява, за състезание на идеи на хора можещи, знаещи какво трябва да се направи и имащи опита и мъдростта, натрупани от допуснатите в годините грешки.

Прекъсване за въпрос от слушател. Моля представете се и задайте въпрос.

Казвам се Ангел Йорданов и съм от София. Това, което искам да попитам г-н Петров е следното: какво е във възможностите на РДП, за да бъдат информирани нашите партньори в ЕС, НАТО и САЩ за това, че демократичния процес в България е опорочен напълно, че българската мафия, която по един неморален начин сложи ръка върху собствеността в странат, сега протяга по един ужесточен начин ръце към политическата власт и какво трябва да се направи, за да се получи възмездие за извършените престъпления и геноцид към българския народ в годините на прехода? Благодаря Ви.

И аз ви благодаря. Г-н Петров, те всъщност бяха два или три въпроса?

Може би отговорът на зададените въпроси е - върховенство на закона. Това е рецептата за справяне с мафията, с престъпленията, за справедливост и възмездие – върховенство на закона, без изключение за нищо и за никого. Едва ли РДП трябва да направи път към европейските и атлантическите структури и да зове за помощ. Нещата са поправими и само с нашите усилия. Ето, в последно време се говори много за братя Галеви. В медиите нещата се представят така, като че ли братя Галеви са влезли в парламента и по този начин са избягнали правосъдие. Защо да мислим, че хората ще изберат братя Галеви. И ако хората въпреки всичко ги изберат, правосъдната сисема ли не е наред, демократичните процеси у нас ли са се развили неправилно и кой е виновен, ако всичко това е така.

И кой е виновен според Вас?

Виновни са тези, които някога замениха християнските ценности, които българския народ традиционно изповядва, с моралния кодекс на комунизма. Виновни са тези, които накараха хората вместо с учение, с труд, с постоянство да си пробиват път с доноси и угодничество. И призванието на радикалдемократите е било и ще бъде да върнем почтеността и морала в обществото.

Вие казахте, че една от рецептите за справяне с корупцията и организираната престъпност е върховенството на закона. Но ако допуснем, че във всяка една сфера на обществения живот има съмнения за корупция и хора, които вероятно не винаги действат по съвест и професионално, как да разкъсаме тази мрежа на съмнения? Защо няма върховенство на закона? Нали имаме конституция, която регламентира и върховенство на закона и имунитет на магистратите ...?

Да, имаме закони, може би несъвършени, имаме и конституция, може би несъвършена, но няма политическа воля да се отстоява това, което законът повелява. Липсва политическа воля за борба с корупцията, икономическата корупция се разви в политическа корупция, и един от приоритетите на Синята коалиция, в която ние участваме, е да се възстанови върховенството на закона, да се премахне политическата корупция, със законодателни промени да се улесни прилагането на законите.

Вие дадохте примера с братя Галеви. За него много се пише и коментира напоследък. Какво бихте казали Вие като радикалдемократ на тези наши граждани, които биха отишли и гласували за тях? Достатъчно ли е да укорим тези хора или да правим анализ за пропуските в нашето демократична развитие?

Това е големия дебат, който трябва да се води от политици и медии. Защо хората от тези така наречени феодални селища биха отишли да гласуват по определен начин. Интересен е и въпроса защо работниците отиват да гласуват за своя работодател.

Дали защото той заплашва да ги уволни или те просто го харесват?

А да не би и братя Галеви да са попаднали в ролята на хора, които може би не са работодатели, а спонсори...
Корпоративния вот се реализира и по селищен признак...

Аз ви зададох конкретен въпрос, какво бихте казали на хората, които биха гласували за братя Галеви.
На хората бих казал да бъдат храбри. В днешно време да си честен, означава да проявяваш храброст. Нека да бъдат смели и да гласуват по съвест, а не под натиск. Г-н Петров, как политиците подкрепят тази храброст на обикновения гражданин?

Тя много не се поощрява. Но аз съм оптимист, че със завръщането на морала в политиката ще свикнем, че честността е нормално, а не екзотично човешко качество.

Каква алтернатива има , г-н Петров за гражданите на нашата държава, за да не се налага те да бъдат безумно храбри? Каква е алтернативата на гражданите на Дупница?

Има алтернатива и тук е мястото да посоча, че държавата е голям длъжник на гражданите на Дупница, на други населени места с широкоизвестни „благодетели”, на закрепостените към определени фирми поради безработицата в много райони. Алтернативата е държавата да си свърши работата и да бъде обуздана престъпността , да се повиши стандарта на живот на хората.
А може би и местната власт...  В местната власт има и хора, които се справят с проблемите успешно. Но ако държавата осигури бързо правосъдие, хората няма да бъдат объркани братя Галеви добри хора ли са, лоши хора ли са и трябва ли да се гласува за тях. Институциите трябва да работят, но за това се иска политическа воля от управниците да изпълняват това, за което са избрани.
Какво означава работещи институции? Да отидеш в една община, да те обслужат, да има детски градини. Защото там, където институциите не работят, винаги ще се отварят ниши – дали за братя Галеви, дали за други. Мисля, че вотът на избирателите е достатъчен критерий къде се върши работа и къде не. Забележете, че независимо от партията, която управлява държавата, има кметове от различни политически сили, които са преизбирани по няколко пъти.

Понеже нашето време изтича, аз ви моля с няколко изречения да формулирате задачите пред РДП!

Първата ни задача в коалицията е да помогнем на партньорите си заедно да реализираме политики, обърнати към хората, които да подобрят качеството на живота на българския гражданин. Това ще стане с много работа, със себеотдаване, с влагане на всичкия опит и мъдрост, натрупани през годините. И трябва да се ползват предприемчивите, способни хора , защото те са двигателят на прогреса. Но, преди всичко задача на РДП е да върнем морала в обществените отношения.

 
Не е нужно да обиколиш цялата земя, за да се убедиш, че небето навсякъде е синьо! Печат
Написано от РДП   

Слово на председателя на РДП, Захари Петров, при закриване на предизборната кампания за избори на европейски парламент във Варна

Здравейте скъпи приятели,

Здравейте сини демократи!

Гьоте е изрекъл една истина - не е нужно да обиколиш цялата земя, за да се убедиш, че небето навсякъде е синьо.

И за нас не бе нужно да обиколим цяла България, за да разберем, че приятелите на синята идея са разочаровани и гневни.

продължава>
 
Преди двадесет години всички ние оцветихме нашата мечта и я нарекохме „синята идея”! Печат
Написано от РДП   

Слово на председателя на РДП, Захари Петров, при откриване в София на кампанията на Синята коалиция за изборите за европейски парламент

Скъпи приятели,

Преди двадесет години вятърът на промяната в Източна Европа донесе надежда на милиони българи. На мястото на насажданите от тоталитарния режим атеизъм, национален нихилизъм, доносничество, раболепие, ние получихме възможност да възстановим исконните български ценности - християнските, демократичните, европейските ценности.

Всички ние оцветихме нашата мечта и я нарекохме „синята идея”.

продължава>
 
Всяко зло за добро, казваме ние Печат
Написано от Тодор П. Тодоров   
Българите приемаха безропотно цели 45 години открития политически диктат на Москва не само заради вродената сервилност на нашия народ, както си обясняват този феномен външни наблюдатели, но и поради други две много важни причини: враждебното балканско обкръжение на страната ни, наследство от мегаломанските авантюри на Кобургите в близкото минало, както и икономическата изгода, която получаваше България от обвързването си със слабо развития в промишлено отношение СССР, оказал се източник на евтини суровини и пазар за неконкурентноспособните български стоки. Изключително практичната българска политическа класа се примиряваше с ролята на послушен сателит на кремълския елит, защото беше преценила, че така й е по-изгодно, а не просто поради липсата на мъжество и решителност.
продължава>
 
Европейци сме ний, ама защо чак дотам? Печат
Написано от Тодор П. Тодоров   
Идеята на комитета за възстановяване на войнишките паметници, възглавяван от Здравко Зафиров, да се постави паметна плоча на Вейсел паша и неговите аскери край Шейново не е нова и има своите прецеденти в близкото минало.
продължава>
 
Местната власт в България Печат
Написано от Албена Петкова-Каранедева   
Провеждането на административната реформа у нас бе продиктувано от новите социални реалности в нашата страна. С приемането на новата Конституция в държавния механизъм бяха положени съвършено различни принципи в сравнение с тези при действието на конституциите от 1947 и 1971. Основен принцип сред тях е принципът на децентрализация на правомощията на централната държавна власт и въвеждането на местното самоуправление. Местното самоуправление, разглеждано като правен принцип, дава възможност на гражданите и на избраните от тях органи в общините сами да решават местните си дела.
продължава>
 
Конституционни основи на местното самоуправление в България Печат
Написано от Албена Петкова-Каранедева   
Държавната власт е силата, регулирана от правото, което е израз на обществената воля. Властта като цяло е единна и неделима, но за да се упражнява по-добре се обособяват три автономни власти - изпълнителна, законодателна и съдебна.
Принципът за разделението на властите е основен принцип на правовата държава. Той е и своеобразна форма на тази държава, и гаранция за правото. Редът и хармонията в държавния организъм се поддържат от разделението на властите и е предпоставка за реда и хармонията в цялото общество. Нейната защита в държавно-организираното общество може да бъде осигурена с равнопоставеността, независимостта и конституционно-съобразността на трите разделени части на държавата законодателната, изпълнителната и съдебната власт (Чл. 8 от КРБ).
продължава>
 
Становище на Националния партиен съвет на Радикалдемократическата партия, прието на 10. 05. 2003 г. Печат
Написано от РДП   
Разтревожени сме от случващото се в България през последно време. Няма и ден без нов скандал за връзка на чиновници, политици и магистрати със съмнителни хора, със съмнителен бизнес.
Не за пръв път в новата история на изстрадалата ни родина се оказва, че икономически групировки имат влияние върху управляващото мнозинство и върху отделни членове на правителството.
Призоваваме министър-председателя да предостави на прокуратурата цялата информация, с която разполага правителството по тези въпроси.
продължава>
 
Автентичност, истинност, морал, справедливост Печат
Написано от РДП   
Манифест на Граждански комитет “14 декември”

Нещо не е наред - и това се долавя от всички. Живеем в лъжа, живеем в цинизъм и фалш, живеем в мизерия и безверие. Живеем в болно време, обитаваме абсурдна сцена, на която палячовци и марионетки проиграват живота ни. Това, което беше България, вече не е държава, а територия - нищо не свързва живеещите тук - те са тук по неволя, а не поради гордостта да бъдат заедно, не поради достойнството да се нарекат българи. Тези, които можаха, вече си тръгнаха - емигрираха другаде, емигрираха в себе си, емигрираха в смъртта. Тези, които останаха, вече не са граждани - те не могат и не искат да са. Те обитават не България, а своето селце, градче или кварталче, собствената си окаяна съдба - вече без надежди и без илюзии. Обществото се разпадна на тези горе и онези долу, на малцина спечелили и безкрайно много изгубили. Няма връзка и няма доверие между тях - общественият договор е безсмислен къс хартия, избраниците народни са господари на мълчанието и говорители на себе си.

продължава>
 
Омбудсманът - българската перспектива Печат
Написано от инж. Димитър Костов   
Броят на държавите, в които се създава омбудсман непрекъснато се увеличава - както в страни с утвърдена демократична система, така и в страни с едва прохождащи институции. От 1995 г. в Европейския съюз, по силата на договора от Маастрихт, се избира европейски омбудсман. Защитник на правата на гражданите, който осъществява надзор върху публичните власти, има в над 90 страни по света. За съжаление България, заедно със Словакия и Турция, са трите европейски държави, в които все още не действа подобна институция.

продължава>
 
«НачалоПредишна12345СледващаКрай»

Страница 4 от 5