Вчера, 8 октомври 2013 г. в дупнишка болница издъхна Гроздан Стаменов. Според лекари, причината за смъртта му е внезапен кръвоизлив в корема, който не са успели да овладеят.

Гроздан беше обичан от всички ни съпартиец и приятел, член на Националния партиен съвет на РДП от Благоевград. Умерен, добър, човечен, той вечно ще остане в паметта ни.

Почивай в мир и светъл път, Гроздане!

ИК на РДП

Изминаха 13 години, откакто злосторници откраднаха и унищожиха бронзовия бюст на Найчо Цанов, поставен на паметника му в градската градина на Видин. През 1947 г. там са препогребани тленните му останки.

Един от основоположниците и знаков лидер на Радикалдемократическа партия е роден във Видин през 1857 година. Депутат е в продължение на 25 години.

Известен е като първият в историята на България радетел за морал в политиката и за свобода на словото. Неговият по-малък брат - Илия Цанов, е популярен като първия обществен защитник в нашата страна.

Тази година се навършват 90 години от смъртта на Найчо Цанов. Инициативен комитет, в който участват кметът на Видин - Герго Гергов, депутатите Владимир Тошев и Любомила Станиславова, председателят на РДП - Захари Петров, Историческият музей в северозападния български град, както и редица видни учени и общественици, събира средства за възстановяване на бюст-паметника на великия българин.

Дължим го на неговата памет. И за да напомня за делото на човека, посветил целия си живот в служба на народа си. На народа, за който навремето Найчо Цанов е написал крилатата си фраза:  „Народът е върховен господар в страната си”.

• Очакваме даренията ви в сметка:
• До: БАНКА ДСК, клон «КАЛОЯН»
• В полза на : РДП
• IBAN: BG48STSA93000020806696
• BIC: STSABGSF
• основание за внасяне: ДАРЕНИЕ ЗА БЮСТ - ПАМЕТНИК НА НАЙЧО ЦАНОВ 

На 10 юни тази година, край село Славовица, Пазарджишко, се проведе традиционния национален възпоменателен събор по повод на 89 години от убийството на Александър Стамболийски.

Събитието бе почетено от коалиционните партньори в Синята коалиция. Председателят на РДП, Захари Петров, приветства хилядите земеделци, изпълнили поляната в местността «Янини грамади», като в своята реч той подчерта:

 «Уважаеми обединени земеделци,

Тук съм да изразя почитта на Радикалдемократическа партия към делото на Александър Стамболийски. Нашата организация е партия, съществуваща над сто години и е също толкова уникална за България, както и Земеделският съюз. Вече три години сме заедно като политически партньори в Синята коалиция и като партньори на много места в местните избори.

Всички виждаме как водещи наши политици, а и бъдещите такива, скрити зад лозунга „Грижа за гражданите”, не забелязват как това гражданство изчезва и в прекия и в преносен смисъл - защото днес децата ни завършват училище недообразовани, болните са недоизлекувани, живеем в оскъдица и качеството ни на живот е унизително ниско.

В останалата ни година до изборите предлагам да отидем при хората и те ще ни разпознаят. Защото ние не откраднахме, ние не излъгахме, ние не предадохме приятели и принципи. Многострадална България има нужда от такива хора като нас. Имаме опита да разпознаваме тези, които не само приказват, но и могат да свършат работа.

Заедно ще бъдем по-силни! България в скоро време ще отвърне очи от тези, които й пеят приспивни песни и ще се обърне към онези, които могат да я изведат на правия път.

Бъдете здрави и Бог да ви благослови в святото дело!»

На 1 ноември всички ние почитаме деня на народните будители! В българската политика също е имало будители. Има ли ги обаче днес?
Създателите на Радикалдемократическата партия в България са били радетели за ценности, които днес наричаме европейски - политическа толерантност, свобода на словото, печата и сдруженията, реформи в образованието, социалната и икономическата сфера, стопанска самостоятелност на общините и децентрализация на държавното управление. В този смисъл първите радикалдемократи в България могат да се определят като народни будители.
Днес непрестанно се говори за нов морал и нови ценности в политиката. В медийното пространство отекват позабравени стари идеи, които преди почти сто години хора, не по-глупави от нас и далеч по-безкористни от днешните български политици и държавници, са издигнали като партийна платформа и са работели за осъществяването й.
На нас, българите, сякаш ни е писано непрестанно да преоткриваме колелото. Защо не използваме опита на предишни поколения? Защо се стремим да сме откриватели, след като бихме могли да сме достойни наследници и продължители на добри традиции. Нека се запитаме ние - днешните радикалдемократи, можем ли да бъдем будители като Тодор Влайков и Найчо Цанов? Ще има ли будители и в ХХI век? Какво ще бъде призванието на тези будители? Само будители ли трябва да са радикалдемократите или и практици? Всъщност едното не изключва другото. Във века на информацията има място за много идеи и либералната има шанс да е една от водещите. Времето, в което тя се е зародила в България, има сходни характеристики с настоящата политическа обстановка - разочарование от морала и действията на голяма част от хората във властта, корупция и ненаказуемост при престъпване на закона, всеобщо недоверие към политическите партии, обществена алергия към обещанията на политиците и т.н. Срещу всичко изброено са се изправили преди почти век създателите на Радикалдемократическата партия. Днес, ние, техните наследници сме длъжни да се противопоставим на същите явления и да възродим тези традиции в българската политика, които са залегнали в първата либерална политическа програма на България - програмата на РДП.
Имаме волята да успеем!

1 ноември 2010 г. 

Радикалдемократът, Красимир Койчев, издава стихосбирката „Звезди под наем”, съдържаща стихове гражданска поезия.

Представянето ще се състои на 02.10.2009 г. от 18.30 ч. в Куклен театър – Стара Загора. Литературен анализ ще направи проф. Михаил Неделчев.

Представяме ви едно от включените в стихосбирката стихотворения:

ПЪРВИЯТ КРЪГ
Нямах местните защитни механизми, онези настройки, които заедно и същевременно предизвикваха нещастието. Не ми остана нищо друго, освен да чакам утрото

V. S. Naipaul

Илия Троянов е немскоезичен писател. Напуснал е България на 7-годишна възраст с родителите си, които предприемат бягство от комунистическия режим през Югославия.
Книгата на Илия Троянов “Кучешки времена” е излязла на немски език през 1999 година, но досега не е намерила пътя си към българския читател на неговия роден език.
Радикалдемократическата партия благодари на г-н Илия Троянов за отзивчивостта да разреши поместването в Интернет-страницата на партията на откъси от тази книга. Преводът е направен от г-н Теодор Страшимиров.

БЕЛЕЖКИ ОТ ПРЕВОДАЧА...