На 14 юни 2015 г. се навършиха 92 години от жестокото убийство на Александър Стамболийски. Както всяка година в местността „Янини грамади” по инициатива на ПП Обединени земеделци се събраха много техни членове и симпатизанти, дошли за да се преклонят пред делото и паметта на земеделския водач, политик и държавник.

Гости на събитието бяха народният представител от ГЕРБ - Десислава Костадинова, председателят на БСДП - Йордан Нихризов, членът на националното ръководство на РДП - Димитър Попов, представители на местната власт. Поздравителни адреси към земеделците изпратиха председателят на КНСБ - Пламен Димитров, ръководителят на Бюрото на фондация "Конрад Аденауер" в България - д-р Марко Арндт, както и Националната асоциация на зърнопроизводителите.

След приключване на официалната програма бяха поднесени венци и цветя в костницата на Александър Стамболийски - пантеона на земеделската Голгота.

По този повод Радикалдемократическа партия в България (РДП) и Фондация „Млади български таланти” организираха в столицата концерт по случай празника на Светите равноапостолни Кирил и Методий - 11 май. Той се състоя на 10 май 2015 г. (неделя), от 18 часа, в залата на Съюза на българските композитори - ул. „Иван Вазов” 2 (до Народния театър „Иван Вазов”). Млади лауреати на наши и международни конкурси изпълниха произведения за пиано и цигулка от Свиридов, Чайковски, Бетовен, Шопен, Сарасате, Албенис, Димитър Ненов и Георги Златев-Черкин. На концерта присъстваха: председателят на ХХХVІ Обикновено народно събрание - Александър Йорданов, дългогодишен председател на РДП, бившият евродепутат Петя Ставрева - председател на ПП Обединени земеделци, бившите народни представители - Цоньо Ботев, Румен Урумов, Иван Сотиров и Йордан Нихризов - председател на БСДП. След концерта имаше скромен коктейл по случай празника на РДП - 11 май, както и 25-тата годишнината от възстановяването на партията. Настоящият лидер на РДП - Захари Петров, прочете пред радикалдемократите и гостите, уважили юбилея, поздрав от първия председател на РДП след нейното възстановяване - Елка Константинова, която не успя да присъства поради недоброто си здравословно състояние.

На 11 май 2015 г. (понеделник), от 11 часа, в столичния храм „Свети Седмочисленици” по традиция беше отслужен тържествен водосвет, на който присъстваха членове и симпатизанти на партията. Подобни прояви имаше и в други областни и общински центрове, където РДП има местни организации - Пловдив, Русе, Стара Загора, Видин и др. За всички нас - учители и лекари, държавни служители и хора със свободни професии, дейци на науката, културата, изкуството и читалищното дело, представители на техническата интелигенция, на фамилния, малкия и средния бизнес и на българската младеж, 11 май има особен смисъл. Защото носим в себе си по мъничко от присъщите на солунските братя чувство за мисия, отговорност, духовен заряд, себеотдаване, любов към ближния и родолюбие.

На 8 май 2015 г. се навършиха 40 дни от смъртта на моя баща Симеон Маринов Симеонов. Тъй като човек е жив докато го помнят, аз искам той да бъде вечно жив, поради което публикувам тези редове.

Кой е Симеон Симеонов? Роден е на 24.12 1926 г. в село Горно Абланово, Русенско - селото дало по същото време на света и големия предприемач и родолюбец Игнат Канев.

Баща ми обаче остана в комунистическа България и през почти целия си трудов стаж строи или проектира национални обекти: Завод за селскостопанска техника - Русе, Циментов завод - Девня, Стар содов завод - Девня, Завод за товарни автомобили „Мадара” - Шумен, заводите за антибиотици и плоско стъкло в Разград, Комбинат за целулоза и хартия в Мизия (тогава Букьовци), ТЕЦ „Трайчо Костов”- София, ТЕЦ „Русе”, ТЕЦ „Варна”, завода за хлор и ПВЦ - Девня, както и други по-малки предприятия. Ето защо може да се каже, че е един от истинските строители на Съвременна България.

Поради политическата си неблагонадеждност (чичо му Стефан Симеонов е осъден на смърт от „Народния съд”), той никога не можа да получи за заслугите си орден, по-висок от „Златен орден на труда”, нито да завърши висше образование. Въпреки липсата на ценз, той бе изпращан да спасява положението на обекти с появили се сериозни проблеми при изпълнението на строителството или със закъснения, застрашаващи спазването на пусковите срокове.

Баща ми завърши професионалния си път като началник на строеж - 14 етажна административна сграда, в Кано - Нигерия, строителен обект донесъл милиони долари за българската държава. Благодарността на тогавашните властимащи се изрази в това, да ограбят застрахователната сума, която той бе получил от нигерийски застраховател за претърпяна от него трудова злополука.

Но не затова веднага след 10 ноември 1989 г. той се включи активно в политическия живот на страната. Като човек с либерални разбирания, той стана един от възстановителите на Радикалдемократическата партия в България - партията, на която беше доайен, тъй като е нейн член от 1946 г.

Завладян непоколебимо от синята идея, той се включи активно в дейността на СДС - Варна, а веднага след възстановяване на местната организация на РДП стана член на координационния съвет на СДС в морската столица - на 4 март 1990 г. Уважаван от всички, той бе избран за секретар на Областния съвет на СДС във Варна. Успехите на СДС - Варна, както и изборът на кметове от СДС в 7 от 12-те общини в област Варна, се дължат до голяма степен на неговата неуморна работа и умение да общува с хората. Няма да забравя как едно наше пребиваване в кръчмата на село Дъбравино допринесе за загубата на кандидатката на БСП - Румяна Куртева, в родното й село, на балотажа на изборите за Велико народно събрание в 20 едномандатен избирателен район.

Човек честен, отстоявайки идеите си докрай, той бе несменяем член на Националния партиен съвет на РДП. Когато РДП имаше значителни позиции в управлението на България, той не пожела нищо за себе си. Бих искал да бъда толкова коректен и всеотдаен като баща си, както и да имам неговата невероятна работоспособност. Нека тези, които прочетат горното, да си спомнят за него, а тези, които не са го познавали, да го препрочетат за себе си, за да се вдъхновят от примера на един живот, отдаден на другите.

Адвокат Марин Маринов, Варна

На 16 април се навършиха 90 години от кървавия атентат в храма „Света Неделя” (по онова време „Св. Крал“). Той е считан за най-тежкия терористичен акт в историята на България.

За да изразят почитта си към жертвите, пред катедралния храм запалиха свещ стотина граждани. Сред тях бяха организаторът на проявата - Димитрин Вичев, председателят на РДП - Захари Петров, председателят на БСДП - Йордан Нихризов, Иван Сотиров, Евгени Михайлов, Методи Андреев и др.

Направи впечатление отсъствието на представители на президентската институция, правителството, управляващите. Докато разсеяността на опозицията е разбираема, буди недоумение липсата на позиция на БПЦ.

Късата памет е една от съществените характеристики на съвременния политически живот. И за това съществен принос има съзнателното и целенасочена маргинализиране на традиционните политически партии и подмяната на основните политически направления с конюнктурни и краткотрайни политически формирования.

И малко история за трагичното събитие.

Ръководството на БКП, съгласувано с Москва, решава да отслаби държавното управление и с това да създаде условия за победата на съветската власт и в България. Планира се атентат, чиято основна цел е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително Цар Борис III.

Задачата е възложена на група, ръководена от Петър Абаджиев. Другите участници са Антон Павлов, Никола Петров, Димитър Златарев, Коста Янев и Иван Минков, съдейства им клисарят Петър Задгорски. В продължение на няколко седмици на тавана на църквата са внесени 25 кг експлозив, монтиран в пакет над една от колоните на основния купол.

На 14 април комунистите убиват ген. Константин Георгиев.

След два дни е опелото му. Трябва да присъства цар Борис ІІІ, цялото правителство, депутати, генерали и офицери.

Траурното шествие влиза в църквата в 15 ч.

Експлозивът е взривен в 15,20 ч. Бомбата събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора.

На място загиват 134 души, а други умират по-късно от раните си. Броят на ранените е около 500. При покушението загиват 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани, трима депутати и множество граждани, включително деца.

Част от организаторите на атентата, както и след т.нар. Септемврийско въстание през 1923 г., успяват да избягат при своите поръчители в Съветския съюз…

Годишнината бе отбелязана на 13 февруари 2015 г., петък, в сградата на Народното събрание с изложбата “Морал в политиката”. Експозицията бе под патронажа на президента Росен Плевнелиев и бе открита от председателя на парламента Цецка Цачева. В изложбата Тодор Генчев Влайков - един от основателите на Радикалдемократическата партия в България,  е представен като депутат, педагог, публицист и неотменен защитник на принципите в политиката. За да почетат паметта на този именит българин в Народното събрание присъстваха депутати от различни парламентарни групи, членове на правителството, председателят на Радикалдемократическата партия в България - Захари Петров, правнукът на Тодор Влайков - Райко Влайков, именити общественици, деятели на фондация „Фридрих Науман”, както и представители на гражданството от община Пирдоп.

Паралелно с отбелязване на годишнината в София, тържествени прояви по традиция се проведоха и в Средногорието - родния край на Тодор Влайков. Ученици от началното училище в Пирдоп, носещо неговото име, бяха подготвили празнична програма. Малчуганите, заедно със своите преподаватели, се събраха пред неговия паметник в центъра на града, за да отбележат годишнината. Венци и цветя бяха поднесени от кмета и заместник-кметовете на общината, от общински служители, от ръководството на единственото в страната училище-паметник "Тодор Влайков" и преподавателите в него, от ученици и граждани. В знак на признателност към делото на своя именит съпартиец венец беше поднесен и от председателя на РДП и членове на нейното централно ръководство, след което те посетиха местния исторически музей. Уредникът на музея - Иван Иванов, запозна гостите с историята на Пирдоп и неговите жители, чудесно експонирана в „Лукановата къща”.

На 13 февруари се навършват 150 години от рождението на Тодор Влайков.

Писател и политик. Приживе си е извоювал правото да бъде в интелектуалния елит на народа си. Но стъпил здраво на земята, той непрекъснато и безкористно е служил на своя народ - „господаря на страната”, според друг негов съвременник и съратник - Найчо Цанов.

Тодор Влайков е написал под псевдонима Веселин редица творби за живота в създалата се след Освобождението през 1878 г. българска държава. За жалост неговото дело, както и творчеството му днес са позабравени.

Учредител е на Българския учителски съюз. Бил е действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Един от основателите на Радикалдемократическа партия, депутат в V ВНС и в още седем Обикновени народни събрания.

Той, интелектуалецът, е инициатор за създаване на първата в България земеделска кооперация в село Мирково, Софийско през 1890 г. И забележете, това става пет години след първата кооперация в Европа. И десетина години след възникването на възродена България - държава без администрация, без бюджет, без обучени чиновници в министерства и агенции, без средства за усвояване.

А ние вече четвърт век се мъчим да ги стигнем… европейците!

Във всичките прояви на Тодор Влайков, като писател, публицист, политик прозира желанието му да служи на народа. И когато описва живота на обикновения, неграмотен и безхитростен, но работлив българин, и когато влага в устава на земеделската кооперация клауза - при ликвидация, имуществото да отиде в училищното настоятелство, и когато съпругата му дарява току-що построеното кино на Министерство на просвещението (кино „Влайкова”). Ех, ако малка част от активите на ликвидираните ТКЗС, ДЗС и АПК, на разграбените заводи, на задграничните дружества, бяха преминали към бюджета на образованието!!!

Ние, радикалдемократите, ще изразим почитта си към великия си предшественик с цветя пред паметника му в град Пирдоп. И ще се опитаме да запазим божествената искра, която той запали в душата на народа.

И вярваме, че много скоро, същият върховен господар, народът, ще произнесе към сегашните политици, действащи и „резервисти”, командата: „Мирно! Равнение по… Тодор Влайков!”.

Захари Петров, председател на РДП

Всяка година - на 11 май, радикалдемократите в България отбелязваме своя партиен празник. По традиция, с молебен за благоденствие в столичния храм "Свети Седмочисленици", с цветя и венец на паметника пред Народна библиотека почитаме светите равноапостоли Кирил и Методий. За всички нас - учители и лекари, държавни служители и хора със свободни професии, дейци на науката, културата, изкуството и читалищното дело, представители на техническата интелигенция, на фамилния, малкия и средния бизнес и на българската младеж, този свят ден има особен смисъл. Защото ние носим в себе си по мъничко от присъщите на солунските братя чувство за мисия, отговорност, духовен заряд, себеотдаване, любов към ближния и родолюбие.

Днес, повече от всякога сме убедени, че рано или късно отново ще имаме автентична, обединена и силна дясна алтернатива. Дотогава, Господ да пази България!

Вчера, 8 октомври 2013 г. в дупнишка болница издъхна Гроздан Стаменов. Според лекари, причината за смъртта му е внезапен кръвоизлив в корема, който не са успели да овладеят.

Гроздан беше обичан от всички ни съпартиец и приятел, член на Националния партиен съвет на РДП от Благоевград. Умерен, добър, човечен, той вечно ще остане в паметта ни.

Почивай в мир и светъл път, Гроздане!

ИК на РДП

Изминаха 13 години, откакто злосторници откраднаха и унищожиха бронзовия бюст на Найчо Цанов, поставен на паметника му в градската градина на Видин. През 1947 г. там са препогребани тленните му останки.

Един от основоположниците и знаков лидер на Радикалдемократическа партия е роден във Видин през 1857 година. Депутат е в продължение на 25 години.

Известен е като първият в историята на България радетел за морал в политиката и за свобода на словото. Неговият по-малък брат - Илия Цанов, е популярен като първия обществен защитник в нашата страна.

Тази година се навършват 90 години от смъртта на Найчо Цанов. Инициативен комитет, в който участват кметът на Видин - Герго Гергов, депутатите Владимир Тошев и Любомила Станиславова, председателят на РДП - Захари Петров, Историческият музей в северозападния български град, както и редица видни учени и общественици, събира средства за възстановяване на бюст-паметника на великия българин.

Дължим го на неговата памет. И за да напомня за делото на човека, посветил целия си живот в служба на народа си. На народа, за който навремето Найчо Цанов е написал крилатата си фраза:  „Народът е върховен господар в страната си”.

• Очакваме даренията ви в сметка:
• До: БАНКА ДСК, клон «КАЛОЯН»
• В полза на : РДП
• IBAN: BG48STSA93000020806696
• BIC: STSABGSF
• основание за внасяне: ДАРЕНИЕ ЗА БЮСТ - ПАМЕТНИК НА НАЙЧО ЦАНОВ 

На 10 юни тази година, край село Славовица, Пазарджишко, се проведе традиционния национален възпоменателен събор по повод на 89 години от убийството на Александър Стамболийски.

Събитието бе почетено от коалиционните партньори в Синята коалиция. Председателят на РДП, Захари Петров, приветства хилядите земеделци, изпълнили поляната в местността «Янини грамади», като в своята реч той подчерта:

 «Уважаеми обединени земеделци,

Тук съм да изразя почитта на Радикалдемократическа партия към делото на Александър Стамболийски. Нашата организация е партия, съществуваща над сто години и е също толкова уникална за България, както и Земеделският съюз. Вече три години сме заедно като политически партньори в Синята коалиция и като партньори на много места в местните избори.

Всички виждаме как водещи наши политици, а и бъдещите такива, скрити зад лозунга „Грижа за гражданите”, не забелязват как това гражданство изчезва и в прекия и в преносен смисъл - защото днес децата ни завършват училище недообразовани, болните са недоизлекувани, живеем в оскъдица и качеството ни на живот е унизително ниско.

В останалата ни година до изборите предлагам да отидем при хората и те ще ни разпознаят. Защото ние не откраднахме, ние не излъгахме, ние не предадохме приятели и принципи. Многострадална България има нужда от такива хора като нас. Имаме опита да разпознаваме тези, които не само приказват, но и могат да свършат работа.

Заедно ще бъдем по-силни! България в скоро време ще отвърне очи от тези, които й пеят приспивни песни и ще се обърне към онези, които могат да я изведат на правия път.

Бъдете здрави и Бог да ви благослови в святото дело!»