АКТУАЛНО

На 11 май 2015 г. се навършиха 25 години от възстановяването на Радикалдемократическата партия в България!

Преходно - Вечно
Разпадане на двупартийната система в България Печат
Написано от Тодор Петров   
На 27 април 1881 г. княз Александър Батенберг уволнява либералното правителство на Петко Каравелов и назначава служебен кабинет, който трябва да управлява страната до провеждането на избори за Велико народно събрание. Начело на този кабинет е поставен дотогавашният военен министър на Княжество България Казимир Ернрот - руски генерал от финландско-шведски произход, който получава задачата на всяка цена да организира изборно поражение на либералите и да прокара във ВНС едно послушно парламентарно мнозинство, лоялно към короната.
продължава>
 
Раждането на българските политически партии Печат
Написано от Тодор Петров   
В своята известна книга “Строителите на съвременна България” един от най-проницателните политически наблюдатели у нас в началото на века - Симеон Радев, отбелязва: “Ний се опитахме да изложим в настоящата книга борбите между двете главни течения в новия български живот и въздействието, които те упражниха върху младата държава, както и върху делото на националното обединение. Имената на тия течения се измениха, но основната им характеристика остава същата: от една страна, вярата на националистите в силите и самодеятелността на българския народ, от друга страна, капитулацията на “старите” и на русофилите пред трудните проблеми на народното дело или пред угрозите на чуждия натиск.” По-нататък той уточнява, че тези политически течения водят началото си още от обществените борби преди Освобождението, когато на революционната тактика на “младите” в Букурещ се противопоставя цариградската българска колония на “старите”, които пък виждат пътя за освобождението на България в постепенните, еволюционни промени. Освен подобни политически спорове, според Симеон Радев, разделението между “младите” и “старите” допълнително се задълбочава и от социалните различия между тях и, не на последно място, от образователната насоченост на двата лагера.
продължава>
 
За човешката вяра Печат
Написано от Тодор Петров   
За римските езичници християнството е пагубно суеверие (както се изразява Тацит), което тяхната теология превъзхожда в интелектуално отношение. Но защо тогава това суеверие в крайна сметка тържествува над античните представи за природата и боговете?
Според някои критици на християнството, виновник за това е упадъкът на материалния живот, който наблюдаваме след IV век; когато през XVIII-XIX век жизненото равнище отново започва да се покачва, човечеството излязло от средновековното варварство и захвърлило зад себе си средновековните суеверия. Има нещо вярно в подобна констатация, но преди всичко тя не е формулирана коректно.
продължава>
 
Местното самоуправление - кратък историко-теоретичен преглед Печат
Написано от Албена Петкова-Каранедева   
Самоуправлението възниква в древността по време на родовата организация, като първи властнически органи са родовите събрания. С възникването на държавата самоуправлението отмира, за да се възроди от нашето време, като продукт на гражданското общество на една от най-демократичните форми на съвременната държава. Местното самоуправление има своите исторически форми през цялото развитие на човечеството.
продължава>
 
Партийната структура в България от 1879 до 1901 година Печат
Написано от Димитър Попов   

1879-1885 г.

По времето когато в Учредителното събрание се изработва Търновската конституция, в него се оформят две основни политически течения: на “младите” (т. нар. либерали) и на “старите” (т. нар. консерватори). Върху техните основи - в хода на общественото развитие на следосвобожденска България и изграждането на парламентарната демокрация, са създадени съответно Либералната и Консервативната партия.

продължава>
 
Административно-териториално деление на България (част трета) Печат
Написано от Димитър Попов   

Административни рокади в Краище и Овчехълмието, създава се нова околия - югозападно от Търново, възстановяват се три бивши окръжия

През лятото на 1883 г. дотогавашната Босилеградска околия - в състава на Кюстендилско окръжие, отново се преименува на Изворска, след като с Указ № 408 на княз Александър Батенберг от 5 юни с. г., обн. в ДВ, бр. 60 от 9 юни 1883 г., седалището й се премества в от с. Босилеград (дн. гр. Босилеград - в Съюзна република Сърбия и Черна гора) в с. Извор (дн. в община Босилеград).

продължава>
 
Административно-териториално деление на България (част втора) Печат
Написано от Димитър Попов   

Промени в статуквото на някои околийски центрове и околии

С Указ № 265 на княз Александър Батенберг от 4 април 1881 г., обнародван в ДВ, бр. 23 от 16 април с. г., се закриват 9 околии:

продължава>
 
Административно-териториално деление на България (част първа) Печат
Написано от Димитър Попов   

Санджаците и каазите - губернии и окръзи

При освобождението на българските земи от османска власт, руските войски постепенно въвеждат гражданско управление в тях, като в голяма степен запазват съществуващото до идването им административно-териториално деление. Премахнати са вилаетите, създадени през 1864 г., а санджаците и каазите са преименувани съответно на губернии и окръзи. Предвид хода на военните действия, временно е образувана Свищовска губерния (от каазите Свищовска, Плевенска и Никополска), която след завземането на главния град на Дунавския вилает - Русе, е закрита и нейните три окръзи преминават към Русенска губерния. Освен това от нахиите (подразделения на каазите - бел. на авт.) Еленска и Бебровска - в Търновска кааза, се обособява Еленски окръг.

продължава>
 
Историческа справка за развитието на българските гербове от Средновековието до 1930 година Печат
Написано от РДП   

Историческа справка за развитието на българските гербове от Средновековието до 1930 година


Българският герб през Средновековието

В българската символика, с малки изключения, лъвът намира най-широко разпространение като символ на сила, власт, могъщество, воля за свобода, храброст и твърдост.
Първата поява на лъва в българската средновековна символика е в “Чаталарския надпис” или както е познат, надписът от Омуртаговата колона (821 г.).
“… И поставиха в този дворец четири колони и върху колоните поставиха два лъва…”
Изправен лъв върху реверса на медни монети е сякъл цар Иван Шишман (1371-1395 г.).
продължава>
 
Национално знаме на Република България Печат
Написано от РДП   

(От Конституцията на Република България - обнародвана в Държавен вестник бр. 56 от 13 юли 1991 г.)

Глава десета
ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА
Чл. 166. "Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу."


(От Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България - обнародван в Държавен вестник бр. 47 от 24 април 1998 г., доп., ДВ, бр. 33 от 9 април 1999 г., изм., ДВ, бр. 69 от 3 август 1999 г.)

* влиза в сила от 25 май 1998 г.

продължава>
 
«НачалоПредишна12345СледващаКрай»

Страница 4 от 5