1879-1885 г.

По времето когато в Учредителното събрание се изработва Търновската конституция, в него се оформят две основни политически течения: на “младите” (т. нар. либерали) и на “старите” (т. нар. консерватори). Върху техните основи - в хода на общественото развитие на следосвобожденска България и изграждането на парламентарната демокрация, са създадени съответно Либералната и Консервативната партия.

Административни рокади в Краище и Овчехълмието, създава се нова околия - югозападно от Търново, възстановяват се три бивши окръжия

През лятото на 1883 г. дотогавашната Босилеградска околия - в състава на Кюстендилско окръжие, отново се преименува на Изворска, след като с Указ № 408 на княз Александър Батенберг от 5 юни с. г., обн. в ДВ, бр. 60 от 9 юни 1883 г., седалището й се премества в от с. Босилеград (дн. гр. Босилеград - в Съюзна република Сърбия и Черна гора) в с. Извор (дн. в община Босилеград).

Промени в статуквото на някои околийски центрове и околии

С Указ № 265 на княз Александър Батенберг от 4 април 1881 г., обнародван в ДВ, бр. 23 от 16 април с. г., се закриват 9 околии:

Санджаците и каазите - губернии и окръзи

При освобождението на българските земи от османска власт, руските войски постепенно въвеждат гражданско управление в тях, като в голяма степен запазват съществуващото до идването им административно-териториално деление. Премахнати са вилаетите, създадени през 1864 г., а санджаците и каазите са преименувани съответно на губернии и окръзи. Предвид хода на военните действия, временно е образувана Свищовска губерния (от каазите Свищовска, Плевенска и Никополска), която след завземането на главния град на Дунавския вилает - Русе, е закрита и нейните три окръзи преминават към Русенска губерния. Освен това от нахиите (подразделения на каазите - бел. на авт.) Еленска и Бебровска - в Търновска кааза, се обособява Еленски окръг.

Историческа справка за развитието на българските гербове от Средновековието до 1930 година

Българският герб през Средновековието

(От Конституцията на Република България - обнародвана в Държавен вестник бр. 56 от 13 юли 1991 г.)

Глава десета
ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА
Чл. 166. "Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу."

(От Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България - обнародван в Държавен вестник бр. 47 от 24 април 1998 г., доп., ДВ, бр. 33 от 9 април 1999 г., изм., ДВ, бр. 69 от 3 август 1999 г.)

* влиза в сила от 25 май 1998 г.

1 януари - Нова година

3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго

• За първи път Трети март се чества през 1880 г. като Ден на Възшествието на престола на руския император Александър Втори;
• От 1888 г. Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско иго;
• През 1978 г. Трети март е отбелязан еднократно като национален празник - по повод 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго;
• През 1990 г. Трети март официално е обявен за национален празник на Република България.

1 май - Ден на труда

6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

6 септември - Ден на Съединението на България

22 септември - Ден на Независимостта на България

1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения

24 декември - Бъдни вечер

25 и 26 декември - Коледа, Рождество Христово