|
Преходно - Вечно
|
Местното самоуправление - кратък историко-теоретичен преглед |
|
|
Написано от Албена Петкова-Каранедева
|
|
Самоуправлението възниква в древността по време на родовата организация, като първи властнически органи са родовите събрания. С възникването на държавата самоуправлението отмира, за да се възроди от нашето време, като продукт на гражданското общество на една от най-демократичните форми на съвременната държава. Местното самоуправление има своите исторически форми през цялото развитие на човечеството. |
|
продължава>
|
|
Партийната структура в България от 1879 до 1901 година |
|
|
Написано от Димитър Попов
|
|
1879-1885 г. По времето когато в Учредителното събрание се изработва Търновската конституция, в него се оформят две основни политически течения: на “младите” (т. нар. либерали) и на “старите” (т. нар. консерватори). Върху техните основи - в хода на общественото развитие на следосвобожденска България и изграждането на парламентарната демокрация, са създадени съответно Либералната и Консервативната партия. |
|
продължава>
|
|
Административно-териториално деление на България (част трета) |
|
|
Написано от Димитър Попов
|
|
Административни рокади в Краище и Овчехълмието, създава се нова околия - югозападно от Търново, възстановяват се три бивши окръжия През лятото на 1883 г. дотогавашната Босилеградска околия - в състава на Кюстендилско окръжие, отново се преименува на Изворска, след като с Указ № 408 на княз Александър Батенберг от 5 юни с. г., обн. в ДВ, бр. 60 от 9 юни 1883 г., седалището й се премества в от с. Босилеград (дн. гр. Босилеград - в Съюзна република Сърбия и Черна гора) в с. Извор (дн. в община Босилеград). |
|
продължава>
|
|
Административно-териториално деление на България (част втора) |
|
|
Написано от Димитър Попов
|
|
Промени в статуквото на някои околийски центрове и околии С Указ № 265 на княз Александър Батенберг от 4 април 1881 г., обнародван в ДВ, бр. 23 от 16 април с. г., се закриват 9 околии: |
|
продължава>
|
|
Административно-териториално деление на България (част първа) |
|
|
Написано от Димитър Попов
|
|
Санджаците и каазите - губернии и окръзи При освобождението на българските земи от османска власт, руските войски постепенно въвеждат гражданско управление в тях, като в голяма степен запазват съществуващото до идването им административно-териториално деление. Премахнати са вилаетите, създадени през 1864 г., а санджаците и каазите са преименувани съответно на губернии и окръзи. Предвид хода на военните действия, временно е образувана Свищовска губерния (от каазите Свищовска, Плевенска и Никополска), която след завземането на главния град на Дунавския вилает - Русе, е закрита и нейните три окръзи преминават към Русенска губерния. Освен това от нахиите (подразделения на каазите - бел. на авт.) Еленска и Бебровска - в Търновска кааза, се обособява Еленски окръг. |
|
продължава>
|
|
Историческа справка за развитието на българските гербове от Средновековието до 1930 година |
|
|
Написано от РДП
|
|
Историческа справка за развитието на българските гербове от Средновековието до 1930 година Българският герб през Средновековието В българската символика, с малки изключения, лъвът намира най-широко разпространение като символ на сила, власт, могъщество, воля за свобода, храброст и твърдост. Първата поява на лъва в българската средновековна символика е в “Чаталарския надпис” или както е познат, надписът от Омуртаговата колона (821 г.). “… И поставиха в този дворец четири колони и върху колоните поставиха два лъва…” Изправен лъв върху реверса на медни монети е сякъл цар Иван Шишман (1371-1395 г.). |
|
продължава>
|
|
Национално знаме на Република България |
|
|
Написано от РДП
|
|
(От Конституцията на Република България - обнародвана в Държавен вестник бр. 56 от 13 юли 1991 г.) Глава десета ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА Чл. 166. "Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу." (От Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България - обнародван в Държавен вестник бр. 47 от 24 април 1998 г., доп., ДВ, бр. 33 от 9 април 1999 г., изм., ДВ, бр. 69 от 3 август 1999 г.) * влиза в сила от 25 май 1998 г. |
|
продължава>
|
|
Национален химн на Република България |
|
|
Написано от РДП
|
Химнът на България се основава на музиката и текста, написани от Цветан Радославов през 1885г. Той ги композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. "Мила Родино" става национален химн на България през 1964 г. Текстът е променян многократно. За последен път - през 1990 година. |
|
продължава>
|
|
Държавен герб на Република България |
|
|
Написано от РДП
|
|
Настоящият герб е приет на 31 юли 1997 г. след като Обединените демократични сили - Съюз на демократичните сили, заедно с присъдружните му партии и организации (Радикалдемократическа, Социалдемократическа, Нова социалдемократическа, Консервативна и екологична, Републиканска партия, Обединен християндемократически център, Християндемократически съюз, Български демократичен форум, Демократическа партия - 1896, Земеделски демократичен съюз, Национален клуб за демокрация, Национално движение "Екогласност", Движение "Гражданска инициатива" - СДС, Съюз на репресираните в България след 9 септември 1944 г., Независимо дружество за защита правата на човека в България - политически клуб, и Федерация на независимите студентски дружества); Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия; Вътрешна македонска революционна организация и Българска социалдемократическа партия - с лидер Йордан Нихризов, получава необходимото мнозинство в ХХХVІІІ Обикновено народното събрание. При гласуването 177 народни представители дават своя вот за проекта на Георги Чапкънов и Кирил Гогов, 16 - са против и 29 - се въздържат. Дотогава Българската социалистическа партия яростно се противопоставя на възстановяването на държавния герб, използван до 1946 г., с аргумента, че България е република и като такава е скъсала с монархическото си минало. Затова през 1991 г. контролираното от БСП VІІ Велико народно събрание приема следния конституционен текст: "Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит". В продължение на шест години БСП предотвратява всички опити за промяна на горния текст и приемането на герб, който символизира държавната приемственост между Царство България и Република България. |
|
продължава>
|
|
Официални празници в Република България |
|
|
Написано от РДП
|
|
1 януари - Нова година 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - За първи път Трети март се чества през 1880 г. като Ден на Възшествието на престола на руския император Александър Втори;
- От 1888 г. Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско иго;
-
През 1978 г. Трети март е отбелязан еднократно като национален празник - по повод 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго; -
През 1990 г. Трети март официално е обявен за национален празник на Република България.
1 май - Ден на труда 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост 6 септември - Ден на Съединението на България 22 септември - Ден на Независимостта на България 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения 24 декември - Бъдни вечер 25 и 26 декември - Коледа, Рождество Христово Великден - два дни (неделя и понеделник) които в съответната година се определят за празнуването му |
|
|
|
|
Страница 5 от 5 |
|