АКТУАЛНО

 

Политическата инициатива „Синя София“ се регистрира за участие в изборите под името „КОД (ДДД-Д3, БДФ)“. Регистрацията се подкрепя и от Радикалдемократическа партия (РДП), БЗНС - София, Българска нова демокрация, НДСВ, Съюз на репресираните, Съюз на свободните демократи, Атлантически съвет.

 

Избирателите в София ще имат възможност да гласуват с един и същ номер на бюлетината - „89“ - за проф. Вили Лилков - за кмет на София, за общински съветници на „Синя София“, за районни кметове на „Синя София“.

 

 

Разумният избор на радикалдемократите в София за кмет на столицата е проф. Вили Лилков - заради неговата биография на учен, политик и демократ. Но има още една причина да гласуваме за проф. Вили Лилков. Той е поел първа глътка въздух в особено значимия за РДП Видински край. Там, където Найчо Цанов е положил основите на Радикалдемократическата партия (РДП) и е формулирал девиза на поколения радикалдемократи: „Народът е господар в страната си“. Тук е мястото да припомним, че едни от най-добрите години за развитието на Видин се свързват с годините, когато местният общински съвет е доминиран от тамошните съпартийци на своя именит съгражданин Найчо Цанов.

 

В годините след Първата световна война, особен принос имат кметовете на Видин от РДП - д-р Асен Цанов и Никифор Недев. Д-р Асен Цанов е първият видински кмет с висше образование, племенник на Найчо Цанов, доктор по право, завършил престижния Хайделбергски университет, а Никифор Недев е един от стожерите на радикалдемократите в града, дългогодишен общински съветник и помощник-кмет.

Наред с грижите на общината по изхранването на градското население и възстановяването на градския живот в следвоенните условия, вниманието на градоначалниците се съсредоточава върху електрифицирането на града. Именно то, както и откритата през 1923 г. жп връзка със София и страната, спомагат за икономическия подем на Видин. Обновяват се машините и съоръженията на съществуващите отпреди спиртна фабрика „Бдин". Основно е ремонтирана съществуващата от 1897 г. парна валцова мелница, обновена е керамичната фабрика за тухли и цигли. Създадени са ред нови предприятия. През 1922 г. заработва валцовата дизел-моторна мелница, построена е тютюневата фабрика „Загорка", отваря врати фабриката за емайлирани изделия и перлата на видинската индустрия - фабриката за порцеланови изделия.

 

Затова, отчитайки политическия опит на проф. Вили Лилков и работата му като общински съветник в продължение на 4 последователни мандата, в т.ч. и два мандата като заместник-председател на Столичния общински съвет, сме убедени, че няма как той да не е наследил от своите известни земляци стремежа за едно демократично и иновативно управление на най-голямата община в България, в името на превръщането на София в един красив и удобен за живеене европейски град.

 

 

В листата за общински съветници ние, столичните радикалдемократи, разпознаваме Иван Сотиров (преференциално гласуване с № 103) - демократ, антикомунист, с богат опит в политиката - народен представител от парламентарната група на СДС в XXXVII ОНС и от парламентарната група на ОДС в XL ОНС, както и в управлението на Столична община: бивш кмет на район Средец и заместник-кмет на Столична община.

 

Захари Петров - председател на РДП

Преходно - Вечно
Местното самоуправление - кратък историко-теоретичен преглед Печат
Написано от Албена Петкова-Каранедева   
Самоуправлението възниква в древността по време на родовата организация, като първи властнически органи са родовите събрания. С възникването на държавата самоуправлението отмира, за да се възроди от нашето време, като продукт на гражданското общество на една от най-демократичните форми на съвременната държава. Местното самоуправление има своите исторически форми през цялото развитие на човечеството.
продължава>
 
Партийната структура в България от 1879 до 1901 година Печат
Написано от Димитър Попов   

1879-1885 г.

По времето когато в Учредителното събрание се изработва Търновската конституция, в него се оформят две основни политически течения: на “младите” (т. нар. либерали) и на “старите” (т. нар. консерватори). Върху техните основи - в хода на общественото развитие на следосвобожденска България и изграждането на парламентарната демокрация, са създадени съответно Либералната и Консервативната партия.

продължава>
 
Административно-териториално деление на България (част трета) Печат
Написано от Димитър Попов   

Административни рокади в Краище и Овчехълмието, създава се нова околия - югозападно от Търново, възстановяват се три бивши окръжия

През лятото на 1883 г. дотогавашната Босилеградска околия - в състава на Кюстендилско окръжие, отново се преименува на Изворска, след като с Указ № 408 на княз Александър Батенберг от 5 юни с. г., обн. в ДВ, бр. 60 от 9 юни 1883 г., седалището й се премества в от с. Босилеград (дн. гр. Босилеград - в Съюзна република Сърбия и Черна гора) в с. Извор (дн. в община Босилеград).

продължава>
 
Административно-териториално деление на България (част втора) Печат
Написано от Димитър Попов   

Промени в статуквото на някои околийски центрове и околии

С Указ № 265 на княз Александър Батенберг от 4 април 1881 г., обнародван в ДВ, бр. 23 от 16 април с. г., се закриват 9 околии:

продължава>
 
Административно-териториално деление на България (част първа) Печат
Написано от Димитър Попов   

Санджаците и каазите - губернии и окръзи

При освобождението на българските земи от османска власт, руските войски постепенно въвеждат гражданско управление в тях, като в голяма степен запазват съществуващото до идването им административно-териториално деление. Премахнати са вилаетите, създадени през 1864 г., а санджаците и каазите са преименувани съответно на губернии и окръзи. Предвид хода на военните действия, временно е образувана Свищовска губерния (от каазите Свищовска, Плевенска и Никополска), която след завземането на главния град на Дунавския вилает - Русе, е закрита и нейните три окръзи преминават към Русенска губерния. Освен това от нахиите (подразделения на каазите - бел. на авт.) Еленска и Бебровска - в Търновска кааза, се обособява Еленски окръг.

продължава>
 
Историческа справка за развитието на българските гербове от Средновековието до 1930 година Печат
Написано от РДП   

Историческа справка за развитието на българските гербове от Средновековието до 1930 година


Българският герб през Средновековието

В българската символика, с малки изключения, лъвът намира най-широко разпространение като символ на сила, власт, могъщество, воля за свобода, храброст и твърдост.
Първата поява на лъва в българската средновековна символика е в “Чаталарския надпис” или както е познат, надписът от Омуртаговата колона (821 г.).
“… И поставиха в този дворец четири колони и върху колоните поставиха два лъва…”
Изправен лъв върху реверса на медни монети е сякъл цар Иван Шишман (1371-1395 г.).
продължава>
 
Национално знаме на Република България Печат
Написано от РДП   

(От Конституцията на Република България - обнародвана в Държавен вестник бр. 56 от 13 юли 1991 г.)

Глава десета
ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА
Чл. 166. "Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу."


(От Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България - обнародван в Държавен вестник бр. 47 от 24 април 1998 г., доп., ДВ, бр. 33 от 9 април 1999 г., изм., ДВ, бр. 69 от 3 август 1999 г.)

* влиза в сила от 25 май 1998 г.

продължава>
 
Национален химн на Република България Печат
Написано от РДП   

Химнът на България се основава на музиката и текста, написани от Цветан Радославов през 1885г. Той ги композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. "Мила Родино" става национален химн на България през 1964 г. Текстът е променян многократно. За последен път - през 1990 година.

продължава>
 
Държавен герб на Република България Печат
Написано от РДП   
Настоящият герб е приет на 31 юли 1997 г. след като Обединените демократични сили - Съюз на демократичните сили, заедно с присъдружните му партии и организации (Радикалдемократическа, Социалдемократическа, Нова социалдемократическа, Консервативна и екологична, Републиканска партия, Обединен християндемократически център, Християндемократически съюз, Български демократичен форум, Демократическа партия - 1896, Земеделски демократичен съюз, Национален клуб за демокрация, Национално движение "Екогласност", Движение "Гражданска инициатива" - СДС, Съюз на репресираните в България след 9 септември 1944 г., Независимо дружество за защита правата на човека в България - политически клуб, и Федерация на независимите студентски дружества); Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия; Вътрешна македонска революционна организация и Българска социалдемократическа партия - с лидер Йордан Нихризов, получава необходимото мнозинство в ХХХVІІІ Обикновено народното събрание. При гласуването 177 народни представители дават своя вот за проекта на Георги Чапкънов и Кирил Гогов, 16 - са против и 29 - се въздържат. Дотогава Българската социалистическа партия яростно се противопоставя на възстановяването на държавния герб, използван до 1946 г., с аргумента, че България е република и като такава е скъсала с монархическото си минало. Затова през 1991 г. контролираното от БСП VІІ Велико народно събрание приема следния конституционен текст: "Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит". В продължение на шест години БСП предотвратява всички опити за промяна на горния текст и приемането на герб, който символизира държавната приемственост между Царство България и Република България.
продължава>
 
Официални празници в Република България Печат
Написано от РДП   

1 януари - Нова година

3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго

  • За първи път Трети март се чества през 1880 г. като Ден на Възшествието на престола на руския император Александър Втори;
  • От 1888 г. Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско иго;
  • През 1978 г. Трети март е отбелязан еднократно като национален празник - по повод 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго;
  • През 1990 г. Трети март официално е обявен за национален празник на Република България.

 

1 май - Ден на труда

6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

6 септември - Ден на Съединението на България

22 септември - Ден на Независимостта на България

1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения

24 декември - Бъдни вечер

25 и 26 декември - Коледа, Рождество Христово

Великден - два дни (неделя и понеделник) които в съответната година се определят за празнуването му
 
«НачалоПредишна12345СледващаКрай»

Страница 5 от 5