Венелин Йорданов Ганев Печат

Венелин Йорданов Ганев
(4. ІІ. 1880 - 25. ІІІ. 1966 г.)

ImageРоден в Русе. Завършва философия и право в Лайпциг - Германия (1897-1898 г.) и Женева - Швейцария (1898-1901 г.), както и висше музикално образование в същия град (1901 г.). Редовен доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски" от 1908 г. Извънреден професор по философия и обща теория на правото от 1913 г. Редовен професор и титуляр на Катедрата по търговско право в Софийския университет "Свети Климент Охридски" от 1918 до 1947 г. Декан на Юридическия факултет (1914-1915 и 1916-1918 г.). Член на Българската академия на науките. Министър на правосъдието във втория кабинет на Теодор Теодоров от 7. V. 1919 до 6. Х. 1919 г. През юли 1919 г. участва в българската делегация за мирните преговори в Париж. От 1920 до 1922 г. е пълномощен министър във Франция. От 1908 до 1923 г. е член на Радикалдемократическата партия в България, след което преминава в Демократическия сговор. Депутат в ХХІ Обикновено народно събрание. През 1925 г. напуска Демократическия сговор и минава в открита опозиция на правителството. От 1926 до 1940 г. е адвокат в София. Основава Лигата за защита на правата на човека. Като независим интелектуалец участва в изграждането на нелегалния Отечествен фронт. След държавния преврат на 9. ІХ. 1944 г. е един от тримата регенти - до 18. ІХ. 1946 г. Като регент написва изложение до Съюзната контролна комисия за отлагане на изборите през август 1945 г. По-късно преминава в редовете на опозицията. През 1947 г. е въдворен в град Дряново, а на следващата година е изключен от БАН. Умира в София. Посмъртно е реабилитиран - на 30. ІІІ. 1990 г., и е възвърнато членството му в БАН - на 27. ІІІ. 1991 г.